Ти си това, което четеш

Под натиск НЗОК се отказа от мярка срещу разхищение на лекарства

МЗ ще прави електронен търг за онкомедикаменти, касата ще ги плаща директно на дистрибуторите

Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), чийто управител подаде оставка в петък, се отказа от намерението си да задължи болниците да въведат от следващата година автоматизирани и полуавтоматизирани системи за приготвяне на лекарствата за химиотерапия, за да спре разхищението на скъпи медикаменти. Мярката беше планирана, за да предотврати сегашната практика между 25% и 30% от скъпите медикаменти да се изхвърлят от болниците. На фона на това разхищение разходите на НЗОК за онкомедикаменти постоянно растат, като вече гонят 300 млн. лева годишно.

От началото на 2018 година всички болници, работещи с касата, трябваше да разполагат с автоматизирана или полуавтоматизирана система за приготвяне на онколекарствата. След заседанието на Надзорния съвет на касата в понеделник обаче стана ясно, че болниците няма да бъдат задължени да ги въведат, като мярката остава препоръчителна. Подуправителят на касата Димитър Петров обясни, че в Националния рамков договор ще бъде разписан текст, според който болниците ще трябва да планират прилагането на лекарствата, така че да сведат излишъците, които се изхвърлят, до минимум.

Петров обясни отказа на касата от тази мярка със съпротива от част от болниците, които търсят контакти през Народното събрание и здравното министерство. Преди десетина дни в парламента за болниците се застъпи депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов, като заяви, че много от тях не могат да си позволят разходите по купуването и поддръжката на автоматизираните и полуавтоматизираните системи. Разногласия по мерките на НЗОК за икономии е имало и при обсъжданията в здравното министерство.

Съпротивата срещу тази мярка дойде от частни болници, каквито в последните години се нароиха заради високодоходната дейност по химиотерапия.

Сега НЗОК плаща на болниците и изхвърляните от тях излишъци. Касата очакваше болниците да изберат варианта с полуавтоматизирани системи, които струват между 150 и 200 хиляди лева, а поддръжката им излиза 10-15 хиляди лева годишно, с което самите болници също да реализират икономии. Касата коментира, че за да осъществяват определено лечение, болниците би трябвало да отговарят на критерии за качество и наличието на такива системи са такова изискване. В момента само три болници разполагат с такива системи – университетската болница в Пловдив “Свети Георги“, “Уни Хоспитал“ в Панагюрище, Специализираната болница за лечение на хематологични заболявания в София.

Централизирано разтваряне на цитостатиците (онкомедикаменти) в болничната аптека е много по-модерният, стерилен и икономичен начин за приготвянето на медикаментите, отколкото приготвянето им от персонала в отделенията. При централизираното приготвяне се изхвърлят много по-малки количества и се намаляват възможностите за злоупотреби при отчитането на медикаменти.

Сега НЗОК ще разчита само на инструкциите за по-добро планиране при употребата на медикаментите, с което се очаква да пести по 1-2 млн. лева месечно. В момента месечният разход на касата за онкомедикаменти е 27 млн. лева.

Отчасти е приета другата мярка за намаляване на разходите за медикаменти, предложена от касата. Занапред НЗОК ще плаща директно на дистрибуторите на лекарствата, а не на болниците, които от своя страна се разплащаха с дистрибуторите със сериозно забавяне. По този начин ще бъде елиминирана и практиката болниците да купуват едни и същи лекарства с големи разлики в цените.

За лекарствата ще се прави централизиран търг от Министерството на здравеопазването, а здравната каса ще договаря отстъпки за тях от производителите. Тези промени трябва да залегнат в Закона за здравното осигуряване и наредбата, регулираща заплащането на медикаментите и да започнат да се прилагат от началото на следващата година.

Очаква се търгът да бъде през есента, а през януари догодина вече да има договори с търговците на едро.

Друга промяна, която предстои да влезе в сила, е лекарите да изписват икономически най-изгодната за касата терапия, когато имат възможност за избор измежду няколко варианта с еднакъв терапевтичен ефект.

Димитър Петров обясни, че изискването на НЗОК за изписване на най-евтино лекарство от страна на лекаря, не засяга медиците в извънболничната помощ, а се отнася за изписване на скъпоструващи терапии, което се прави от лекарски комисии в болниците.

Предстои и промяна, според която фирмите, плащащи досега скъпи генетични изследвания на пациенти, ще превеждат парите на НЗОК, а НЗОК ще сключва договори с референтни лаборатории, съгласувани с притежателите на разрешението за употреба. “Така ще разделим платеца от този, който прави изследването“, посочи той.

Още по темата
Още от България

Подкрепяте ли втори кабинков лифт в Банско?