Поддръжник на съдебната реформа е докладчик по делото за конституционните промени

Съдия Румен Ненков бе определен за докладчик по образуваното в четвъртък от Конституционния съд (КС) ключово дело за конституционната реформа, засягаща съдебната власт. Той бе най-гласовитият критик на взетото в края на 2013 година решение на КС, с което Делян Пеевски бе оставен в парламента, въпреки положената преди това клетва като шеф на ДАНС.

Съдия Румен Ненков е един от явните поддръжници на по-радикални реформи в съдебната власт. В средата на май той коментира, че в сегашния си вид съдебната система е изключително удобна за изпълнителната власт и поиска това де се промени. Той настоява и за повече публичност на съдебния процес, за да се премахне противоречивата съдебна практика.

Фактът, че поддръжник на реформа е докладчик по делото, по никакъв начин не предопределя решението на КС. Ненков бе докладчик и по казуса за несъвместимостта на Делян Пеевски, но това не попречи на колегите му да го бламират.

След вземането на решението той обяви, че Конституционният съд е зависим при взимането на решения. “Достойният съд не се сгъва и не подпира глава пред силните на деня“, каза през декември 2013 година Румен Ненков.

Румен Ненков е дългогодишен наказателен съдия, бивш зам.-председател на Върховния касационен съд и баща на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. Той не е сред конституционните съдии, чиито мандат ще изтече тази есен. При ротацията КС ще напуснат назначените от тогавашния президент Георги Първанов Димитър Токушев и Пламен Киров, избраният от върховните съдии Благовест Пунев и от парламента по времето на тройната коалиция Красен Стойчев.

Сега Конституционният съд ще трябва да решава дали разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съдийска и прокурорска колегия ще е промяна на формата на държавно управление. Заедно с това се пита дали всяка от двете колегии може сама да решава кадровите въпроси на своята гилдия, а общите решения за магистратурата да се вземат от общия Пленум на ВСС.

Другият въпрос е дали в някоя от колегиите може да има равен брой представители на магистратската и парламентарната квота без това да е предпоставка за политически натиск. Според проекта за промени в конституцията в съдийската колегия трябва да има общо 13 членове, от които петима да се избират от Народното събрание. В прокурорската броят на членовете ще е 12, но представителите на парламента ще са шестима.

Под питането са поставени 144 подписа на депутати от ГЕРБ, ДПС, Реформаторския блок, АБВ и БДЦ. Народното събрание очаква отговор от съда до средата или най-късно до края на септември. Към конкретните въпроси има и приложение, изработено от конституционалиста проф. Пенчо Пенев. В него са описани основните тези "за" и "против" приемането на реформата от обикновено Народно събрание.

През 2003 година Конституционният съд блокира реформата в съдебната власт, обявявайки че всяка промяна на формата на държавно управление може да се извършва само от Велико Народно събрание. Тогава управляващите тестваха дали е възможно изваждането на прокуратурата от съдебната власт.

Сега Народното събрание предприема същата стъпка, но 12 години по-късно – пита КС за все още неприети текстове.

Христо Иванов и Реформаторския блок определят разделянето на ВСС като "сърцевината" на съдебната реформа и най-голямата битка по време на преговорите около постигнатия компромисен проект бе именно за тях. ДПС, от чиято подкрепа зависеше дали въобще ще стартира някаква реформа, се противопоставяше на тези промени, но се съгласи да отстъпи, при положение, че КС ще има последната дума.

Настоящият състав на КС е същият, който преди година и половина обслужи ДПС по казуса с оставането на Делян Пеевски в НС след избора му за шеф на ДАНС. Тогава мнозинството от конституционните съдии защити политическия интерес на ДПС с мотиви на ръба на абсурда, поради което има основания да се допусне, че и сега е възможно да изпълнят политическа поръчка.

Дори и Конституционният съд да обяви, че разделянето на ВСС ще е промяна на формата на държавно управление и обикновен парламент не може да приеме реформата, Народното събрание все пак може да не се съобрази с това тълкуване. По-интересното е, че законът не задължава самият КС да се съобразява със собствените си тълкувания и при следващо подобно питане би могъл да даде друг отговор.