Брюксел готов да се откаже от нови санкции срещу Москва

Европейският съюз е готов да се откаже от новите санкции, които възнамерява да наложи на Русия, ако прекратяването на огъня в Украйна стане трайно и започнат мирни преговори за
уреждане на конфликта. Това обяви президентът на ЕС Херман ван Ромпой в неделя, когато стана ясно, че договореното в петък в Минск примирие вече се нарушава с обстрел на летището в Донецк и пристанищния град Мариупол, където дори жена стана жертва на подновения огън.

"Забелязахме, че Русия винаги се съгласява трудно на сериозни преговори. Прекратяването на огъня е важна стъпка, но е само една стъпка", каза Ван Ромпой пред белгийската
фламандскоезична обществена телевизия Ве Ер Те, цитиран от Франс прес и БТА.

Той припомни, че в понеделник държавните ръководители на страните членки на Евросъюза ще утвърдят официално поредния кръг от икономически санкции срещу Русия. "Готови сме, ако прекратяването на огъня е трайно, и/или започнат мирни преговори, да се откажем от тези (наказателни мерки)", даде да се разбере Ромпой.

В същото време той каза, че трябва да се изчака да се види дали инцидентите със стрелбата в Донецк и Мариупол ще продължат или са изключения.

Ван Ромпой увери, че руската икономика страда. Тя вече е в рецесия, до голяма степен заради санкциите, които ѝ наложихме, допълни той.

Новите наказателни мерки срещу Русия, одобрени в петък от постоянните представители на страните членки, ограничават допълнително достъпа до капиталовите пазари, отбранителното оборудване, стоките с възможно двойно предназначение и чувствителни технологии, по-конкретно за добив на петрол и газ.

Те освен това разширяват списъка с физически лица, чиито активи под юрисдикцията на Европейския съюз ще бъдат замразени и на които ще бъде наложена забрана да влизат на територията на блока заради руската намеса в Украйна.

Русия предупреди в събота, че ще реагира, ако ЕС ѝ наложи нови санкции.

Междувременно Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) публикува на уебсайта си пълния текст на протокола за примирието в Украйна, одобрен в Минск на 5 септември от представители на ОССЕ, Русия, Украйна и сепаратистите от самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики, предаде ИТАР-ТАСС.

Пътната карта на примирието, което влезе в сила още в петък следобед, се състои от 12 точки. Освен обявените още в петък мерки като спиране на огъня, осигуряване на хуманитарни помощи, освобождаване на задържани и старт на вътрешноукраински потимически диалог, сега става ясно, че властите в Украйна са се съгласили да приемат закон, който да установи специален статут на местно самоуправление за Донецк и Луганск и да проведат в двете сеператистки области предсрочни избори.

Според протокола страните признават необходимостта от незабавно освобождаване на всички заложници и незаконно задържани лица, а Киев се задължава да приеме закон "за недопускане на преследването и наказването на лица, свързани със събитията, които се случиха в отделни райони на Донецка и Луганска области в Украйна".

Киев се задължава да осигури провеждането на национален диалог, в който да бъдат включени всички страни. Протоколът изисква изтеглянето от Украйна на "незаконните военни формирования, военното оборудване, както и бойците и наемниците".

Протоколът предвижда мерки за подобряване на хуманитарната ситуация в Донецка област и програма за икономическо възстановяване.

Отговорността за мониторинга на режима на примирие страните в конфликта възлагат на ОССЕ. Освен това представители на организацията ще осигурят непрекъснат мониторинг на границата между Русия и Украйна.