Половината откарани с линейка в частна болница не са попаднали в най-близката клиника

Половината от закараните в частни болници пациенти от линейки на Бърза помощ от началото на година са попаднали в лечебно заведение, което не е най-близо до мястото на инцидента. От 14 наказани служители на Бърза помощ за неправилно хоспитализиране на пациенти най-много са случаите на откарани в “Сити клиник“, която скоро стана собственост на турския холдинг “Аджъбадем“ заедно с “Токуда“ и ортопедичната болница “Витоша“.

Тези данни изнесе във вторник директорът на Столичния център за спешна медицинска помощ д-р Георги Гелев. “Ужасен съм как може пациент от Банкя да бъде откаран в час пик до "Сити клиник" на Околовръстния път. "Сити клиник" е прекрасно лечебно заведение за болни от Драгалевци, Бистрица, Горубляне, крайните части на "Младост", Студентски град. Но няма как да возиш 40 километра в час пик пациент с инфаркт от Ботунец до “Сити Клиник“, заяви Гелев.

Заповед на здравния министър отпреди няколко години задължава линейките да карат пациентите в най-близкото лечебно заведение, което може да окаже спешна помощ.

Според Гелев обаче практиката да се карат пациенти в определени болници срещу евентуално възнаграждение за екипа на линейката е по-скоро изключение.

Той изнесе статистика, че от началото на годината досега Бърза помощ е хоспитализирала 18 170 души. Гелев обясни, че детайлната проверка продължава, но тъй като разследването на Нова телевизия внушава интерес на частни болници, е уточнено, че от всички хоспитализирани 1361 или 7.5% са в частни болници. От настанените в частни клиники 676 или половината са откарани в болница, която не е била най-близо до мястото на инцидента по различни причини. В 181 от случаите това е станало по желание на близки на пациента. По думите на Гелев тези 676 хоспитализации са едва 3.5% от общия брой, т.е. не може да става въпрос за системен проблем.

От Бърза помощ отричат в момента да има наказателна акция срещу “Сити клитик“ и болница “Света Екатерина“ и нарочно да не се карат пациенти там.

Статистиката на центъра сочи, че кардиологичните случаи се карат най-вече в Националната кардиологична болница, бившата окръжна “Света Анна“ и “Пирогов“. От 240 кардиологични случаи месечно първите две болници поемат по 50 пациента, а “Пирогов“ около 35. Частната “Софиямед“, където се карат най-много кардиологични случаи, поема по 15-20 души месечно.

Гелев каза още, че наказанията за неправилни хоспитализации са наложени още преди излъчването на разследването и не може да се внушава връзка между двете събития.

“Ако продължава сатанизацията на нашите колеги, скоро няма да остане и един, който да работи в Бърза помощ“, каза Гелев. Той коментира още, че не може да твърди със сигурност дали наистина болници плащат на негови служители да карат пациенти в тях, но заяви, че “моралът няма как да се администрира“. Гелев заяви, че проверки се правят постоянно и при констатиране на нарушения са налагат наказания.

Гелев защити и начина на увеличение на заплатите в центъра. Той посочи, че служителите в администрацията, които процентно са получили високо увеличение и това е породило възмущение от страна на медицинските сестри, всъщност не получават толкова високи заплати. Възнагражденията на юриста, IT специалиста и експерта по здравословни условия на труд са вдигнати от 1000 на 1300 лева. Шефката на архивохранилище пък получава 880 лева след увеличението, но тя е висшист и работата ѝ е всекидневно да изготвя справки за МВР, прокуратурата и др. институции. За сравнение начинаещ лекар без специалност започва с 1260 лева основна заплата, след една година получава 1370 лева, при придобиването на специалност след 5 години – 1480 лева, а лекар с две специалности получава 1800 лева основна заплата. И това са възнагражденията без добавки за прослужено време и др.“Няма кой да ме убеди, че IT специалистът трябва да е на минимална заплата“, коментира Гелев.