Ти си това, което четеш

Половината православни в България са набожни, но едва четвърт вярват в съществуването на бог

Хората от бившия СССР вярват повече в ада, отколкото в рая
11:46 | 11 ноември 2017 | 13 коментара

Над половината (53%) православни християни в България деклаират, че вярват в Бог, но само 26% от тях казват, че са убедени в съществуването на бог. Това показва докладът "Православното християнство в 21-ви век" на авторитетния изследователски център "Пю", цитиран от сайта “Дневник“.

Изследването обобщава национални представителни проучвания, преброявания и изследвания на самия център. Те обхващат православните християни в Армения, Беларус, Босна, България, Грузия, Гърция, Естония, Казахстан, Латвия, Молдова, Румъния, Русия, Сърбия, Украйна, Етиопия и САЩ.

Статистиката показва, че православните българи са по-големи скептици от средното за изследваните европейски държави. Най-много са вярващите в Армения (79%) и Грузия (72%). Над половината българи (55%) вярват в чудеса, 39% - в рая и 32% - в ада, което ги поставя сред най-скептичните народи в изследването.

Повечето християни по света вярват и в трите, като процентът им е особено висок в Етиопия. Интересно е, че православните християни от републиките в бившия СССР са по-малко склонни да вярват в рая и много по-склонни да вярват в ада.

Мнозинството от православните по света вярват в съществуването на предопределение и на душа – сред българите съответно 72% и 65%. Въпреки ясните повели на християнството мнозина продължават да се придържат и към езически вярвания – уроките и магията. В съществуването на уроки вярват 61% от православните от бившия СССР и едва 35% от етиопските.

В изследваните балкански страни – Гърция, България, Румъния, Сърбия и Босна, средният процент е 48, като процентът е най-висок в Гърция (70%) и България (54%). В магия вярват 40% от българите, а в прераждането – 37%. Концепцията за прераждането не се радва на голяма популярност като цяло, но един на всеки петима изследвани вярва в нея.

За 15% от православните българи религията е "много важна", като по-нисък процент отбелязват само Латвия (13%) и Естония (10%). Най-голяма тежест ѝ придават в Гърция (59%) и Армения (53%). Само 5% от православните българи ходят на църква поне веднъж седмично, 11% се молят всеки ден – също ниски резултати в сравнение с останалите изследвани държави.

Общо 17% от българите твърдят, че постят, а 15% - че взимат причастие, 7% плащат десятък. Това са най-ниските резултати от всички изследвани държави. Първенци в даването на десятък са босненците – 60%, в постенето – отново те, а във взимането на причастие – молдовците (74%).

Покръстването е масово – 90% от българите са били кръстени, подобни са числата и в друите изследвани държави. Изследователите отбелязват, че това се е случвало въпреки натиска по време на социалистическата ера в някои от тях. Изключително висок е и процентът на хората, които имат икони у дома, като най-малко са сред естонците – 74%. В България делът им е 83%.

Общо 39% от българите носят религиозни символи, като кръстчета например, 94% палят свещ в църквата. Носенето на религиозни символи е по-разпространено в държавите от бившия СССР.

Православието по света

Броят на православните християни по света е скочил двойно за последния век и сега те са близо 260 млн. души, като 100 млн. от тях живеят в Русия. Въпреки това делът им в цялата християнска общност намалява, тъй като протестантите и католиците се увеличават по-бързо. Едва 12% от християните по света са православни, като допреди век процентът е бил 20%. На фона на цялото население на Земята, православните са 4%, в сравнение със 7% през 1910 г.

Общо 81% от българите са православни, което прави около 6 милиона души. Изследването взима за база население от 7.4 милиона. Населението на България е около 7.1 млн. души.

Етиопия е държавата извън Европа, която има най-голямо православно население – 36 милиона.

Мнозинство православни във всяка държава одобряват възможността женени мъже да бъдат свещеници, в ярък контраст с Католическата църква, която забранява това. Подкрепа има и за възможността за развод, която също е различна от позицията на католическото духовенство.

Православните са съгласни и със забраната жени да бъдат свещеници, при това са по-единодушни на темата от католиците. Еднополовите църковни бракове са категорично табу за православните.

Руският патриарх Кирил е много уважаван и извън границите на страната – на фона на сравнително ниска подкрепа за Вселенския патриарх Вартоломей I Константинополски.

Повечето православни страни в Централна и Източна Европа – Армения, България, Грузия, Гърция, Румъния, Русия, Сърбия и Украйна, имат национални патриарси, смятани за върховна религиозна фигура.

Освен че намират много общо между своята вяра и католическата, значителна част от православните смятат, че папа Франциск подобрява отношенията между двете изповедания. Най-големи почитатели на папата са българите, 84% от които смятат, че понтификатът сближава православните и католиците. Въпреки това едва 49% от българите го харесват "като цяло".

Още от България

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?