Поправката "Младост" предизвика нов раздор за изборния закон

Изборът на районен кмет в столичния район "Младост", който ще се проведе едновременно с президентския вот и референдума на 6 ноември, стана повод за самостоятелна поправка в Изборния кодекс, одобрена от парламентарната правна комисия във вторник. Ако се спазва сегашният закон, избирателите в "Младост" трябва да се редеят на две опашки и да гласуват в две различни секции, тъй като става дума за два различни вида избори. Приетата поправка предвижда във всяка от избирателните секции в "Младост" да се гласува за президент, за референдум и за кмет.

Предложението бе направено от независимия депутат и лидер на "Нормална държава" Георги Кадиев и подкрепено от председателя на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ), но срещна бурен отпор от страна на БСП и от представителката на ЦИК.

В момента в "Младост" са формирани 250 секционни избирателни комисии, за които са намерени съответните помещения, макар и със затруднения. В половината от тях се предвижда да се гласува за президент и на референдума, а в другата половина - за районен кмет. Мотивът на Кирилов и Кадиев за промяната е да улеснят избирателите в "Младост", така че да не им се налага да се редят да гласуват пред две секции. Така обаче представителите на секционните избирателни комисии ще трябва да се редят на две места, за да отчетат изборните резултати - пред районната избирателна комисия и пред общинската избирателна комисия, които се очаква да бъдат в зала "Универсиада".

"Против" бяха депутатите от БСП, които заявиха, че не е коректно правилата да се променят дни преди изборите. Според лидера на столичните социалисти Калоян Паргов, който бе на заседанието на комисията, сливането на секционните комисии ще доведе до хаос и до злоупотреби при отчитането на резултатите от изборите.

Далеч по-остра обаче бе зам.-председателката на ЦИК Мария Мосурлиева. Хората вече знаят къде ще гласуват, ЦИК е против една обща секция, каза тя. Според нея имало риск да бъде поставен грешен печат, което да доведе до обявяване на гласове за невалидни.

"Важното в изборите е те да са лесни за избирателя, не за секционната комисия", изтъкна Кадиев.

"Едва ли г-н Кадиев и неговите петима избиратели ще се затруднят чак толкова от две опашки", отвърна Мосурлиева, която е член на ЦИК от квотата на "Атака".

Предложението за поправката "Младост" бе последна точка в дневния ред на правната комисия, която преди това без дебат и с 10 гласа "за" и 6 "въздържал се" одобри окончателно другите две спешни промени в Изборния кодекс, съгласувани от партиите в управляващата коалиция.

Гласовете, отбелязани в квадратчето "Не подкрепям никого", ще се броят при определяне на резултата от президентските избори, гласи едната поправка.

Спешният ремонт на кодекса дни преди изборите се наложи именно заради методиката за отчитане на резултатите от президентския вот. Според приетите от парламента правила протестният вот не трябва да се брои при изчисляване на резултата в избора за президент и вицепрезидент. Това обаче противоречи на конституцията, според която този избор се основава на базата на получени действителни гласове.

С коригирането на методиката ще стане така, че независимо от броя на гласовете "Не подкрепям никого", подадени на 6 ноември, на втори тур отиват двамата реални кандидати с най-много гласове.

В бюлетината на балотажа са предвидени три опции - имената на двамата кандидати, събрали най-голяма подкрепа на първи тур, и "Не подкрепям никого". За президент ще бъде избран реалният кандидат с най-много гласове, независимо от протестния вот.

Бюлетината "Не подкрепям" няма да се отчита при определяне на крайния резултат на пропорционални избори - парламентарни, за евродепутати и за общински съветници. Това става по настояване на РБ, за да не се вдига изкуствено 4-процентовата бариера за влизане в парламента.

Освен това правната комисия реши да отмени тавана от 35 броя изборните секции в страните от Европейския съюз (ЕС). Така в държавите от ЕС няма да има лимит за разкриване на секции, докато навсякъде извън ЕС - Турция, САЩ, Канада и пр., максимумът е 35.

В изборните секции в чужбина обаче няма да се поставя втора урна за гласуване. Предложението на ГЕРБ целеше да улесни гласуването на българите извън ЕС. Във вторник обаче депутатите от партията се въздържаха при гласуването на собствения си законодателен текст. Мотивът - опасения на колегите им от Реформаторския блок, че поставянето на втората урна ще доведе до злоупотреби.

Според ДПС решението е дискриминационно и е в унисон с желанието на Патриотичния фронт да ограничи гласуването в Турция.

Очаква се промените в Изборния кодекс да бъдат разгледани на второ четене на пленарното заседание в сряда и да влязат в сила веднага.