Поскъпването на водата – плавно или шоково, е неизбежно

Провеждането на отлаганата от 2009 г. реформа във водния отрасъл неминуемо ще доведе до повишаване на цената на услугата по водоснабдяване и отвеждане на отпадните води като от Световната банка и регионалното министерство твърдят, че поскъпването на водата ще е плавно, а според кметовете – ще е шоково. Това стана ясно при публичното обсъждане на стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията във вторник. Документът е изработен от Световната банка в рамките на европейски проект за ВиК-отрасъла, финансиран с 16 млн. лв. по оперативна програма "Околна среда" (ОПОС).

Между 30 и 40% ще поскъпне водата в следващите 10 години, ако бъде направена реформата във водния сектор и се инвестират необходимите 12.2 млрд. лв., каза зам.-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев, който отговаря за отрасъла.

Стратегията предвижда увеличаването на цената на водата да става постепенно, каза Ивайло Колев от Световната банка. Той отказа да уточни с колко и как ще стане поскъпването с аргумента да четем документа, който е публикуван на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие, но се оказа, че точно във вторник до нея няма достъп.

Ако готвените промени в Закона за водите бъдат приети и той заработи, ни очаква шоково поскъпване на цената на водата, като в някои региони то може да достигне до 70%, каза зам.-кметът на Търговище Диян Дечев. Той допълни, че голяма част от местната власт не е убедена, че предложените промени в закона ще доведат до подобряване на положението във ВиК-сектора.

Ако готвените промени се случат, цената на водата ще скочи в пъти спрямо сега, прогнозира зам.-кметът на Сапарева баня Васил Маргин. Той предупреди, че към реформата в сектора трябва да се подходи много внимателно, за да не се получи ефектът от сметките за ток и хората да излязат на протести.

Бойкот на водната реформа

В същото време стана ясно, че неслучващата се водна реформа заплашва усвояването на милиарди евро безвъзмездна помощ от Европейския съюз за сектора. След натиск от Брюксел Законът за водите беше променен още през 2009 г. от тройната коалиция, но не беше направено нищо по времето на ГЕРБ за прилагането му в практика. Отново под натиска на Европейската комисия през юли пак се внесоха спешни промени, които предвиждат собствеността на ВиК-мрежата да се прехвърли от водните дружествата на държавата и общините, най-после да се създадат водни асоциации, с които ВиК-операторите да сключат договори за управление.

Въпреки че промените минаха бързо на първо и второ четене през ресорните парламентарни комисии, те все още не са внесени за приемане от парламента.

"И аз питам непрекъснато ръководството на БСП, защо не се внася законопроекта за разглеждане в пленарна зала, но отговор не получавам", каза пред Mediapool депутатът от БСП Страхил Ангелов, който има активна позиция по проблема. Зам.-председателят на парламентарната група на "Коалиция за България" и шеф на комисията по регионална политика Димчо Михалевски не беше открит за коментар.

"Неприлагането на Закона за водите е една червена лампичка, която свети в Европейската комисия и в Световната банка", каза Ивайло Колев от финансовата институция. По думите му промените в закона са наложителни, за да се реши проблемът със собствеността и управлението на ВиК-мрежата.

Неприемането на промените в Закона за водите става основно заради съпротивата на част от местната власт и по-специално малките общини. За да минат поправките, новата тройна коалиция реши да изостави идеята за окрупняване на бранша и така 52-те ВиК-дружества засега остават. По времето на ГЕРБ се предлагаше те да станат 28. Консолидация на ВиК- сектора препоръчва и Световната банка. Аргументът им е, че така се печели от мащаба и се управляват по-ефективно компаниите. Като пример бяха посочени "Софийска вода" и ВиК дружествата в Пловдив и Бургас.

Инвестиции от 12.2 млрд. лв. за десет години

Необходимите инвестиции във ВиК сектора възлизат на 12.2 млрд. лв. в периода 2014-2023 г., сочи стратегията за отрасъла.

От тях 5 млрд. лв. са за водоснабдяване, 4.4 млрд. лв. за отвеждане на отпадъчните води и 2.8 млрд. лв. за пречистване на отпадъчните води.

Средствата от европейските фондове ще са достатъчни да покрият от 30 до 40% от общия обем капиталови разходи във ВиК отрасъла, посочи Ивайло Колев. По думите му останалите средства ще дойдат от повишените тарифи на водата, както и от държавата, която трябва да извади около 1.3 млрд. лв. капиталова субсидия за сектора в следващите 10 години.

Средствата от еврофондовете за сектора са допълващи, като основното финансиране ще дойде от повишаването на цената на водата, като тарифите трябва да останат социално поносими, така че да не застрашават потреблението, каза Малина Крумова, ръководител на управляващия орган на оперативна програма "Околна среда".

Недостигът на средства ще се осигурява и чрез заеми, които ВиК-дружествата ще могат да теглят след като бъдат направени промените в Закона за водите. Според Колев ВиК-операторите ще могат да теглят кредити за да инвестират в мрежата на базата на дългосрочните договори, които ще имат с водните асоциации.

Водни помощи от 10 млн. лв. годишно за сметките на бедните

Заради поскъпването на цената на водата стратегия за ВиК сектора предвиждат помощи за най-бедните домакинства. Сметките показват, че за целта държавата годишно ще трябва да дава около 10 млн. лв., каза Ивайло Колев. По думите му ще се подпомагат хората, чиито сметки на вода са по-високи от 4% от техния месечен доход.

Моделът, по който ще става подпомагането на бедните, трябва да бъде предложен от Министерството на труда и социалната политика, уточни зам.-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев.

В момента границата на поносимост на водната услуга предвижда 4% от средния доход за региона на едно домакинства да отиват за сметката за вода. Изчисленията на Световната банка обаче показвали, че за около 12-13% от най-бедното население в различни региони на страната този процент ще надвиши 10 и дори 15 на сто.