Посланикът на САЩ поиска изясняване на собствеността върху медиите

"Българските граждани трябва да са наясно със собствеността на медиите, за да знаят на кого да се доверят", призова посланикът на САЩ в България Марси Рийс, която бе гост в дискусията "Медиите като инструмент за завладяване на държавата", организирана от Центъра за изследване на демокрацията и Фондация "Конрад Аденауер".

"Аз самата съм бивш радиожурналист и уважавам много работата на репортерите и редакторите и съм респектирана от тяхната роля в демократичното общество. Тази роля е от ключово значение за съвременния свят. Свободата на медиите е важна в целия свят. Концентрацията на собствеността в медиите е също важна тема и тя влияе върху свободата им", допълни дипломатът.

Според нея правителството няма как да работи добре, ако нямо добро публично отразяване.

"Хората трябва да чуват различни гледни точки, за да се ориентират в света, в който живеем, включително по теми за корупцията, здравеопазването, обществените услуги и други. Днес имаме толкова много информация в медиите около нас, че ни е трудно да подберем коя точно да проследим и на коя да се доверим. Въпреки богатото меню от новини, гражданите в един медиен пазар, където собствеността е ограничена, получават субективни становища и по този начин мнението на обществото се повлиява еднопосочно, чуват част от истината", каза Рийс.

Според нея проблемът на България е в това, че не се знае кой точно е собственикът на дадена медия и гражданите не могат да се ориентират кой точно ги информира.

"През последното десетилетие придобиването на различни медии от малко на брой групи, които ги обвързват с политически интерес, влияе на широтата на становищата на потребителите. Особено, когато собствениците диктуват съдържанието на тези медии - от вътрешните до международните новини и коментари. Гражданинът трябва да знае кой плаща сметката и кой дърпа конците на редакторите, кои са лицата-собственици на съответната медия", каза Рийс.

Според нея в момента се създава впечатление, че хората имат достъп до информация от много източници, особено заради онлайн медиите, но богатото меню само изглежда такова, защото е плод на пазар с ограничена собственост от няколко групи хора. Тя даде пример със САЩ, където всеки знае какво получава и кой точно му го поднася. Дипломатът коментира, че ако някой не харесва гледната точка, то може да превключи на друг канал или да си купи друг вестник.

"На хартия в България съществуват добри закони, но те могат да вършат работа, ако има добра регулаторна рамка. Ако гражданинът не може да определи кой е собственикът на дадена медия, тогата регулаторът трябва да се намеси по-ефективно", каза Рийс. Тя напомни, че през миналата година България падна с още 7 позиции в класацията на "Репортери без граници".

"Изследване в България показва, че само 1 от 6 българи смята, че медиите са свободни и това е показателно за проблема. Трябва да се вземат мерки и да се окуражат журналистите да ползват правата си свободно да информират аудиторията си. Трябва да пазим извора чист", завърши Марси Рийс.

Според председателят на Центъра за изследване на демокрацията Огнян Шентов медиите въздействат върху самото формиране на политиката на държавата и, ако има зависимости при тях, то това е тежка форма на политическа корупция.

"Поради тази причина завладяването на държавата от частни олигархични интереси е сериозен въпрос и има връзка с проблемите на сигурността", коментира Шентов.

В приветствието си към участниците в конференцията Кристиян Шпар от фондация "Конрад Аденауер" обясни, че не е случаен фактът, че България пада все по-надолу в класациите по свободата на медиите. Страната вече е на 106-то място в света по медийна свобода и се намира на позиция между Непал и Конго.

"Затова трябва да се разгледат различните форми на натиск върху журналистите. Влияние в този процес има самата собственост на медиите, политиката на тяхното ръководство и рекламните приходи", каза Шпар.