Последно: Освобождаването на енергийния пазар тръгва догодина

Управляващите са си поставили за цел до средата на 2018 г. да се сложи начало на неколкократно отлаганото освобождаване на цените на тока, но все още съществуват проблеми. Един от тях е как да се впишат в процеса двете т.нар. американски топлоелектрически централи – ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", които имат дългосрочни договори за изкупуване на произведената от тях електроенергия. "Особеният проблем с двете централи е, че те не могат да излязат на свободния пазар дори и с договори за разлика", коментира председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов по време на започналата във вторник двудневна Седма регионална енергийна конференция, организирана от Българския енергиен и минен форум. Иванов се позова на становище на Европейската комисия, което обаче не е известно нито на енергийното министерство, нито на двете електроцентрали.

Договорите за разлика, за които говори Иван Иванов, са предлагат от Световната банка като механизъм за излизане на свободния пазар на производители на електроенергия с преференциално определени цени. Тоест, тези централи се задължават да продават тока си на борсата, като разликата в постигнатата там цена и преференциалната се покрива от Фонда за сигурност на електроенергийната система, ако борсовата цена е под преференциалната. Ако пък е по-висока, производителят внася горницата във фонда, който се формира от отчисления от приходите на всички производители на ток, оператора на преносната мрежа и постъпленията от продажба на спестени държавни парникови квоти.

По думите на регулаторния шеф проблемът е, че тези договори за разлика са позволени от Еврокомисията само за онези производители, сертифицирани съгласно изискванията за развитие на ЕС. "Такива са ВЕИ, когенерациите, които са окуражени от ЕС. Това не важи за дългосрочните договори за изкупуване на ток от въглищните централи и ЕК настоява да се проведат преговори за уреждане на дългосрочните договори", заяви по-късно пред журналисти Иван Иванов.

Възможно било прекратяване на контрактите

"Ако тези договори по подходящ и приемлив начин бъдат прекратени, от регулаторна гледна точка ще съм доволен, тъй като ще намалее много добавката задължение към обществото и дори да има остатък ще е по-малка тежестта", допълни шефът на КЕВР.

По думите му, в хода на разговорите относно модела на пълната либерализация на енергийния пазар у нас, от Брюксел изразили становище, че не е редно с дългосрочни договори да се излезе на свободния пазар. Според ЕК договорите за разлика не са съвместими, тъй като се прилагат само за производителите на електроенергия по преференциални цени.

Има спорни въпроси около либерализацията, чакаме ЕК да каже

Зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков обаче заяви, че той лично не знае да има такива препоръки от страна на ЕК. Той се съгласи, че "в либерализацията има няколко спорни въпроса – дългосрочните договори, референтните цени (по които трябва да се извършват плащанията по договорите за разлики – б.а.) и уязвимите потребители. "Чакаме комисията да каже как вижда нещата", посочи Станков и не пожела да коментира хипотези за дългосрочните договори с двете американски централи, тъй като има различни възможни сценарии.

Двете централи смятат, че са съвместими със свободния пазар

Директорът на "Ей И Ес България" Иван Цанков също каза, че не знае да има изразено мнение от страна на Брюксел за проблем с дългосрочните договори.

"Знам само, че договорите за разлика в Западна Европа са прилагани само за ВЕИ-та, но това не означава, че не е възможно да се прилагат и за дългосрочните договори. Договорът за разлика е само един финансов инструмент. Той има много вариации – едностранен, двупосочен, финансов, физически", коментира Цанков. Според него въпросът е какво решение ще се вземе на базата на съветите и анализа на Световната банка и кой ще е най-подходящият модел, който да се предложи за дългосрочните договори. "При нас има отделно плащане за енергия и за разполагаемост на мощностите и въпросът е как ще се комбинират те в един договор за разлика. Двете плащания сега са отделни и в бъдеще е възможно да останат така. Досега се работи по вариант за пригодимостта на дългосрочните договори към свободния пазар. Едната възможност наистина е прекратяването им, но такива разговори не са водени", допълни представителят на "Ей И Ес".

Изпълнителният директор на "КонтурГлобал Марица Изток 3" Красимир Ненов също каза, че не знае за цитираните от Иванов европрепоръки.

За развалянето на дългосрочните договори с двете американски компании, които изтичат през 2025 г., настоява коалиционния партньор на ГЕРБ "Обединените патриоти", чийто съпредседател и вицепремиер Валери Симеонов дори в предишния парламент бе внесъл законопроект за национализацията на двете въглищни централи.

Двамата инвеститора твърдят, че са готови да преговарят с правителството за начина, по който техните мощности да се впишат в свободния пазар по начин, запазващ както техните финансови интереси, така и тези на потребителите.

Пореден старт на либерализацията догодина

По време на форума стана ясно, че от ГЕРБ са си поставили задачата най-сетне пред 2018 г. - по време на европредседателството на страната ни, да се сложи началото на петгодишния период за освобождаване на цените на тока. Уязвимите потребите ще бъдат защитени с преференциална за тях тарифа на електроенергията в определени рамки на консумацията.

За целта вероятно ще се изработи изцяло нов Закон за енергетиката, какъвто по думите на председателя на енергийната парламентарна комисия Делян Добрев може да се подготви до месец. Според него това е по-добрият вариант за регламентиране на основите на изцяло свободния електроенергиен пазар, отколкото да се правят кръпки в стария. Причината е, че трябва да се пренаписват изцяло цели глави от закона, да отпадат или да се заменят текстове и по-добре е да се изработи нов модерен закон за енергетиката, смята Добрев. Според него се изчакват финалните анализи от Световната банка и съгласуването на модела на либерализацията с Еврокомисията, за да се стартира графика за освобождаване на пазара.

И Добрев, и Иван Иванов заявиха, че със сигурност ще се приеме решение всички електроцентрали с инсталирана мощност над 5 МВ да продават тока си на енергийната борса.

Регулаторният шеф посочи, че 1.1 млн. българи са уязвими потребители на ток и за да се подпомогнат всички домакинства, които не могат да посрещнат бъдещото поскъпване на тока, сегашните енергийно помощи от 90 млн. лв. годишно трябва да се увеличат на 140 млн. лв.

Цените на ВЕИ намалели наполовина

Иван Иванов коментира още, че тежестта на възобновяемите енергийни източници в крайната цена на тока за потребителите ще намалява, тъй като за последните две години и половина поевтиняването на ВЕИ-тока е 50 процента заради силно свитите разходи за инсталиране на съоръженията. В Германия цената на тока от ВЕИ е 5 евроцента на киловатчас, докато за бъдещи ядрени проекти като "Хинкли Пойнт" във Великобритания и унгарската АЕЦ "Пакш 2" цената на тока е 10 евроцента/кВтч.

Представителката на главна дирекция "Енергетика" на Еврокомисията Александра Томчак също посочи, че ръста на инсталирането на възобновяеми мощности изпреварва този на конвенционалните и 50 на сто от новите енергийни мощности са възобновяеми. Според Томчак ВЕИ трябва да се интегрират в енергийната система и да се преосмисли целия енергиен пазар. По думите ѝ централизирана енергийна производствена система не е ефективна и гъвкава и не отговаря на предизвикателствата от навлизането на електромобилите.