Прагматикът, еднакво приемлив и за десни, и за леви правителства

Пламен Орешарски е интересна фигура в нашия публичен живот. Прагматик с точен език и спокойно излъчване, той заема два пъти ключови позиции в две правителства - заместник-финансов министър в дясноцентристкото на Иван Костов и финансов министър в лявоцентристкото на Сергей Станишев. Сега се очертава да бъде отново в лявоцентристки кабинет, но този път той ще го оглави.

Същевременно Орешарски се опази да заема ясно изразени политически позиции с две изключения. Първото - когато през 2002-2003 г. бе зам.-председател на НИС на СДС с лидер на партията Надежда Михайлова (днешна Нейнски), за кратко бе номиниран за кмет на София от синята партия и бързо развенчан от ръководството ѝ като "свързан с олигархичния кръг на бизнесмена Васил Божков“.

Вторият път е сега - когато активно се включи в предизборната кампания на БСП и бе видян на многобройните партийни прояви на партията под червените ѝ флагове редом до социалиста Сергей Станишев, който лично го номинира за бъдещ премиер още преди два месеца.

Пламен Орешарски е роден на 21 февруари 1960 г. в град Бобов дол. През 1985 г. завършва Висшия икономически институт "Карл Маркс" (днешния УНСС) специалност "Финанси и кредит" с магистърска степен. През 1992 г. защитава докторска степен по инвестиции и инвестиционен анализ. По това време изкарва и допълнителна квалификация по банково управление в САЩ и емитиране на държавни ценни книжа към банка National Savings and Investments, Великобритания.

От 1992 до 1993 г. Пламен Орешарски преподава в УНСС като заместник-ръководител на катедра "Финанси”. От 2001 до 2005 е заместник-ректор на УНСС и едновременно преподавател по финансово управление, инвестиции, инвестиционен анализ. Същевременно води лекции и в Новия български университет.

От 1993 г. започва кариерата му в държавните финансови структури на страната. В периода 1993-1997 г. оглавява управление "Държавно съкровище и дълг“ в Министерството на финансите.

Под негово ръководство е поставено и началото на отпечатването на бандероли, като технически е осигурен цялостният процес на производство им. Пламен Орешарски е инициатор на концепцията за създаване на "държавно съкровище", която е реализирана в следващите години. Част от функциите на ръководената от него дирекция са свързани с цялостния надзор и регулации на небанковия финансов сектор.

Отговорност на подчиненото му звено е и цялостният разрешителен режим за отпечатване на ценни книжа в България, в т. ч. акциите, включително уредбата на акционерните дружества в България.

Кариерата му във висшите етажи на изпълнителната власт е поставена през 1997 г., когато влиза като зам.-министър на финансите с ресор държавен дълг и финансови пазари в правителството на Иван Костов. Орешарски изкарва целия мандат на второто дясноцентристко правителство на страната през целия ѝ преход до днес.

Под негово ръководство се обединяват дейностите по управление на вътрешния и външния дълг. Създава се единно звено по управление на държавните дългове. За целта е изграден цялостен регистър на държавния дълг.

Той е автор на първата публично обявена стратегия за управление на дълга, както и на концепцията за създаване за специален закон за държавния дълг.

По същото време ръководи преговорите за уреждането на дълговите взаимоотношения с Испания, Италия, Полша, Германия, Австрия и Холандия, като всички подписани споразумения предвиждат редукции, разсрочване и благоприятни условия на изплащане на дълговете, наследени от периода преди старта на структурните реформи в страната.

Орешарски е участник в екипа, който изготвя въвеждането на валутния борд в България.

След идването на НДСВ на власт Орешарски се връща като преподавател в УНСС. По това време е неуспешната му политическа кариера в СДС. Орешарски е един от най-силните критици на сделката на екипа на тогавашния министър на финансите Милен Велчев с външния дълг.

От 17 август 2005 г. е министър на финансите в правителството на тройната коалиция като непартиен представител. Участието на НДСВ във властта го кара да преустанови публичните критики към сделката на Велчев, но не го превръща в неин защитник.

Разработената от Орешарски данъчна политика не може да бъде определена като лява - тя е в интерес на конкурентоспособността на реалната икономика и в подкрепа на фискалната сигурност.

През 2007 г. е въведен плоският данък, който, както Орешарски тактично даде да се разбере, ще бъде запазен, въпреки призивите на БСП за отмяната му.

По времето на Орешарски като финансов министър е направена реформа в приходната администрация и е създадена Националната агенция за приходите.

Признание за успеха на приходната реформа е независимото изследване на Световната банка от 2007 г. където България е на 10-то място сред държавите топ-реформатори. Като министър на финансите на нова страна членка на ЕС под негово ръководство са разработени и одобрени от ЕК важните стратегически документи на страната – Националната програма за реформи и конвергентните програми.

По време на мандата на 41-ото НС е депутат от левицата от т. нар. гражданска квота, какъвто е и в момента в 42-то НС.