Правителството на Борисов пак се отметна от собствен закон

Бързото отстъпление от закона за развитие на ски туризма изглежда е последният пример за тенденцията българското правителство да прави политика на импровизации. Впечатлението, че законодателството е зле замислено и прилагано, е разочароващо както за обикновените българи, така и за инвеститорите, пише Андрю Макдауол във "Файненшъл таймс" в статия, посветена на протестите срещу Закона за горите, който би направил по-лесно и евтино развитието на ски курортите.

Посочва се, че премиерът Бойко Борисов е приветствал президентското вето върху поправките в закона, одобрени от неговото правителство и за които Борисов по-рано твърдеше, че ще донесат голяма полза за зимния туризъм в страната, който е важен източник на приходи за най-бедната членка на ЕС.

Ветото на президента Росен Плевнелиев върху закон, приет от собствените му парламентарни съюзници (президентът е широко възприеман като българския Медведев, поставен от Борисов) и обратът в позицията на министър-председателя дойдоха след улични протести на природозащитници. Протестиращите твърдят, че поправките ще позволят на безскрупулни бизнесмени да увредят околната среда и райони с природна красота със зле регулирани ски проекти - нещо, което вече се е случвало в някои части на страната, въпреки съществуващите закони.

Това съвсем не е първият пък, в който правителството на Борисов само се въвлича в законодателна бъркотия или пък отстъпва от политическите си позиции, отбелязва "Файненшъл таймс".

През януари то наложи забрана на методите за проучване и добив на шистов газ (т. нар. фракинг) и оттегли разрешителното за проучване, предоставено на американската енергийна компания "Шеврон", след също толкова шумни, но не особено многочислени протести. На следващия месец България се отказа от ратифицирането на Международното споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА), също след протести на гражданите, този път предизвикани от желанието на българите да запазят неограничен достъп до пиратско съдържание в интернет.

През април 2011 г. в последния момент бяха вкарани поправки в закона за възобновяемите енергийни източници, които създадоха ограничителни условия за обещаващия сектор на ветропаркове в България и накараха някои инвеститори да замразят проектите си. Сега за правителството може да е още по-трудно да постигне собствените си цели за енергия от възобновяеми източници.

Борисов попари и смрази други енергийни проекти, включително АЕЦ "Белене", от която най-после се отказа тази година, и предложените конкуриращи се проекти за газопроводи "Южен поток" и "Набуко", подкрепени съответно от Русия и ЕС.

Някои гледат на правителствената реакция на обществената съпротива като нещо твърде позитивно, като се има предвид тоталитарната история на България, а в наши дни – на обществена апатия. Но критиците казват, че податливостта както на улични протести, така и на сенчести лобисти е по-нездравословна и резултатът е объркване за политиката, което вреди на страната.

"Смяната на правителствената позиция по спорни въпроси се дължи основно на начина, по който то създава регулациите - без подходящо обществено допитване, без разумни аргументи и факти в подкрепа на проектозаконите", е цитирана да казва Светла Костадинова, директор на Института за пазарна икономика. "От своя страна, това създава пространство за лобиране и води до несигурна среда за български и чуждестранни инвеститори. Те не могат отдалеч да планират и се въздържат от предприемане на нещо. Дилемата защита на горите срещу развитие на туризма винаги ще съществува и затова ни е необходим широк дебат и диалог, стъпващ  на факти, цифри и варианти за действие."