Правителството няма средства за плащания към Русия и вноската в НАТО

Служебният военен министър Велизар Шаламанов и екипът му обявиха, че заради липсата на средства може да бъде забавено изплащането на дължими на Руската федерация 14 млн. лева за вече ремонтирани и доставени двигатели за изтребителите МиГ 29 и вноската за членството на България в НАТО.

Шаламанов очерта на първата си пресконференция като министър в четвъртък вече станалите традиционни за ведомството апокалиптични картини, като обясни че орязаният с близо 100 млн. лева бюджет за отбрана ще наложи значителни икономии.

В договора с РСК МиГ за ремонта на двигателите обаче е предвидено и заплащането на неустойки, които не бяха коментирани от новото политическо ръководство на МО. Българската изтребителна авиация към момента е 100 процента зависима от Русия, за което страната търпи критики от НАТО.

Новият заместник-министър на отбраната Десислава Йосифова каза, че може да се отложат и плащания по вноската за членството на България в НАТО. Въпреки това Шаламанов обяви за първи приоритет завръщането на България в "центъра на НАТО и ЕС".

"Има три вида плащания във военния бюджет, в цивилния бюджет и в програмата за инвестиции в отбраната, механизмът е доста гъвкав, така че има възможност в рамките на консултации със страните да бъдат забавени някои плащания в рамките на годината и ние ще използваме тези механизми", обясни Йосифова.

Военното министерство трябва да заплати към Алианса около 15 млн. лева, като половината от тях вече са покрити.

Служебният министър Велизар Шаламанов обяви още, че смята да замрази и плановете за възстановяването на закрития от правителството на ГЕРБ механизиран батальон във Враца, което бе планирано за тази година. Причината отново е липсата на достатъчно средства.

"Батальонът във Враца беше един ангажимент на министър Ангел Найденов. Работата по развитието на този проект ще бъде замразена в периода на служебното правителство поради липса на финансови средства след актуализацията (на бюджета на НЗОК – бел. ред.) и във връзка с това, че работата по това поделение в тези два месеца няма пряка връзка с основната задача - гарантиране на въздушната, морската, киберсигурността и ефективното участие в операции", каза Шаламанов.

Военният правителство в правителството "Орешарски" Ангел Найденов коментира пред Меdiapool, че не приема решението за замразяване на проекта и го определи като "неправилно и неуместно". По думите му в него се вижда сянката на бившия военен министър Аню Ангелов (ГЕРБ), който взе решение за закриване на поделението.

"Това не е моя приумица. За възстановяването му има единодушно решение на Съвета по отбрана", добави Найденов. Той припомни освен това, че правителството на БСП и ДПС промени плана за развитие на сектора и отпусна целеви 2 млн. лева.

Според ресорния зам.министър Десислава Йосифова бюджетът е орязан с общо около 100 млн. лева при актуализацията на бюджета на НЗОК и орязването на други планирани средства. Така вместо 1.078 млрд. бюджетът за отбрана пада под психологическата граница от милиард и стига 978 млн. лева или около 1.21%. За заплати ще отиват 90% от средствата, за издръжка – 9% и само един процент - за капиталови разходи.

"Предстои да се плаща месечно около 3.6 млн. командировъчни, предимно за мисии, около 2 млн. разходи за ток и вода, и около 1 млн. за охрана на освободени войскови имоти. Всичко останало, включително договори за осигуряване на експлоатация на техника, преди всичко на ВВС – ще има отлагане и включително членският ни внос в НАТО също не можем да платим", каза Йосифова.

Шаламанов обяви обаче, че има за цел да подготви национална програма, която да позволи разходите за отбрана да се повишат до 2 процента от БВП към 2020 година.

Постигането на подобен процент обаче изглежда почти невъзможно на фона на реалната ситуация. В момента бюджетът за отбрана се движи около 1.3% от БВП, а тригодишната бюджетна рамка също предвижда подобни измерения.

НАТО обаче настоява процентът за отбрана в страните членки да бъде минимум 1.5%, като такъв ангажимент пое и президентът Росен Плевнелиев.

Последните няколко военни министри започват управлението си с аналогични гръмки разкрития за тежко наследство. Военните министри в кабинета на ГЕРБ Николай Младенов и Аню Ангелов обявиха непокрити договори за стотици милиони, министърът в служебното правителство на Марин Райков Тодор Тагарев обяви, че много критични дейности за армията не са финансирани, а Ангел Найденов се оплака, че армията е останала дори без акумулатори и гуми.

В четвъртък Найденов коментира, че орязването на бюджета със 100 млн. лева е много сериозно и трябва да се търсят компенсационни механизми.