Правителството твърди, че е готово да посрещне евентуални кибератаки на изборите

Служебното правителство има готовност да реагира при евентуални кибератаки срещу предстоящите избори "по много и различни направления". Това увери вицепремиерът и военен министър Стефан Янев, който отговаря и за организирането на предсрочния вот в края на март.

"Имаме предвид възможността от хакерски атаки, които биха могли да дойдат отвсякъде. Смятам, че в това отношение няма да допуснем сериозни проблеми с осигуряването на изборите", заяви Янев в Брюксел, където участва в срещата на военните министри на страните членки на НАТО.

България бе жертва на координирана атака по време на местните избори през 2015 година, когато редица сайтове на държавни институции се сринаха в изборния ден - на ЦИК, ГРАО, министерствата на вътрешните и на външните работи, както и на финансите. Сайтът на МВР, например, е бил атакуван от над 500 милиона заразени компютри, което доведе до хаос и объркване сред потребителите. Година и половина след атаките българските служби така и не съобщиха откъде са дошли те.

Сега Янев гарантира, че служебното правителство прави всичко необходимо за осигуряване на нормалното произвеждане на изборите.

Само няколко часа по-рано британският военен министър Майкъл Фалън предупреди, че Русия се намесва в предизборните процеси в западни страни, в това число и в България, и се опитва да разедини НАТО.

Вашингтон не е поставил ултиматум за вдигане на парите за отбрана

Стефан Янев каза, че министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис не е поставял ултиматум на своите колеги за изпълнението на целта за два процента от БВП разходи за отбрана до 2024 година.

Матис за пръв път се срещна с колегите си от НАТО, като според неофициална информация той е призовал съюзниците си от НАТО да увеличат разходите си за отбрана до края на годината, защото в противен случай правителството на Доналд Тръмп ще "намали ангажимента си" към тях.

"Ултиматум не е имало. Няма изненада от посланията (на Матис - бел. кор.), а потвърждаване на американската позиция, че солидарността в НАТО се изразява и в равномерното и справедливо разпределение на товара по пропорционален начин", заяви Янев, цитиран от БТА.

По думите му посланието на Матис е било с по-категоричен тон, "включително че данъкоплатците в САЩ не са готови вече да плащат за сигурността на нашите деца".

"Предупреждението е, че Америка в бъдеще няма да бъде толкова склонна да толерира държави, които не споделят разходите. Необходимо е да започне дебат на национално ниво как постигаме тези разходи, в даден момент трябва да се стигне до пътна карта за разходите и постигането на смислени резултати", заяви Янев.

Той изрази надежда след изборите у нас да може да се говори за конкретни стъпки.

България трудно ще изпълни препоръките на НАТО

Вицепремиерът уточни, че се предвижда тази година нашата страна да похарчи за отбрана 1.63 на сто от БВП, но само ако бъдат изпълнени проектите за купуване на нова техника за Военновъздушните и Военноморските сили. За тях е предвидено отделно финансиране, но е малко вероятно те да стартират.

Ако тези проекти не влязат в изчислението, разноските за отбраната у нас биха били около 1.12 на сто от БВП, каза Янев.

НАТО от години призовава страните членки да отделят повече пари за отбрана, като препоръката е те да достигнат 2% от Брутния вътрешен продукт.

Въпреки че в България на хартия има политическо съгласие за това, все още не сме постигнали сериозни резултати.

Средствата основно отиват за заплати и текуща поддръжка, като на практика не остават средства за капиталови разходи. Парите не стигат и за увеличаване на войнишките заплати, които са около 600 лева и трудно могат да привлекат качествени кадри.

Призивите на НАТО за вдигане на средствата пък ще стават все по-настойчиви на фона на очакванията САЩ вече да не "покровителстват" Алианса след идването на власт на Доналд Тръмп.

За миналата година българският бюджет за отбрана се движи под 1.4%, съобщиха от финансовото министерство. И дори останаха неусвоени част от предвидените ресурси.