Правната комисия отказа да се занимава с референдума

Парламентарната правна комисия отказа да се занимава с проекторешението на ГЕРБ, което да задължи депутатите да приемат резултата от проведения на 6 ноември национален референдум за въвеждане на 100% мажоритарен вот, задължително гласуване и свиване на партийната субсидия до 1 лев на глас.

Текстът не бе допуснат до разглеждане с 6 гласа "за" от ГЕРБ и 11 "против" на БСП, ДПС, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, БДЦ, "Атака" и АБВ. Предложението на ГЕРБ бе обсъдено на заседанието на комисията във вторник, преди първия работен ден на парламента след ваканцията, в който се очакват предизборни сблъсъци на тема кой зачита и кой не "волята на суверена", както се изразяват инициаторите на референдума.

Това, с което правната комисия отказа да се занимава, всъщност е предложение за решение на ГЕРБ още от 14 ноември. Текстът му препоръчваше на Народното събрание в срок до 15 декември миналата година парламентът да разгледа на първо четене поправки в законодателството, произтичащи от референдума.

Първоначално лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов твърдеше, че ще работи за приемане на резултатите от допитването, макар че последствията щели да са катастрофални. Малко преди Коледа от партията му заявиха, че Изборният кодекс няма да се променя преди предсрочните избори тази пролет. Точно преди последната сесия на отиващото си Народно събрание обаче ГЕРБ смени тактиката и обеща да внесе свой проектозакон за приемане на резултатите от референдума, игнорирайки проекта, стъкмен от обмудсмана Мая Манолова по поръчка на "Шоуто на Слави" и внесен от независимия депутат Георги Кадиев (който преди това бе несъгласен с предложенията на допитването).

ГЕРБ настояваше за такова одобрение от комисията, тъй като в сряда внася собствения си проектозакон. Всички останали партии обаче са бяха против. Част от аргументите са, че дни преди разпускането си НС не бива да се ангажира с толкова дълбока промяна в изборното законодателство, която изисква сериозен дебат и продължителна подготовка, като например прерайониране на страната. Редица партии са против чистия мажоритарен вот, като БСП и избраният президент Румен Радев обявиха като по-подходящ германския модел на смесена система, а Бойко Борисов заяви в края на декември, че е привърженик на френската система.

Част от мотивите, с които правната комисия отказа де се занимава с референдума бе това, че по искане на Инициативния комитет на "Шоуто на Слави" във Върховния административен съд има образувано дело. По думите на Явор Нотев от "Атака" "няма годно решение" на ЦИК, върху което парламентът да разсъждава.

Противниците на предложението изтъкнаха също така, че то е правно неадекватно, тъй като в него се препоръчва на депутатите "да свършат нещо си до 15 декември миналата година".

Според Петър Славов от гражданската квота на РБ, ако се приеме решение на Народното събрание сега, то няма да знае в каква хипотеза действа, тъй като ВАС може да постанови например, че не липсват 12 000 гласа, за да бъде допитването със задължително действие. "Тогава решението не трябва да бъде одобрявано от Народното събрание", отбеляза Славов.

Според Данаил Кирилов всички тези спорове обаче са излишни и процедурни. "Ако изпълним това решение, ние ще направим безпредметен съдебния спор, защото ще удовлетворим исканията на Инициативния комитет, затова няма как да навредим", каза той.

По думите му също така нямало никакъв проблем датата в документа да се коригира, тъй като често в актове на Народното събрание "за дата се записват точки, точки, точки".

Мотивът на Кирилов за изпреварващите съда действия на парламента пък бе посрещнат остро и ДПС и "Атака", които се загрижиха за независимостта на магистратите. Според Хамид Хамид от ДПС това може да се прочете като намеса в съдебната власт, а Явор Нотев ("Атака") призова да не се прави каквото и да е било преди съдът да се произнесе.

"Всичко тук много ми прилича на илюстрация на приказката колко дявола могат да се съберат на върха на една игра и кой колко много уважава независимостта на съда", коментира депутатът от БСП Михаил Миков. "Този проект за решение е смешен. Той е обещание в стил "дайте да дадем" и "ние много обичаме мажоритарни избори. С него обаче нищо не се решава, защото няма предмет", поясни той.

Миков призова, ако ГЕРБ има законопроект за внасяне, да го внесе и правната комисия и парламентът да се занимаят с него по същество, а не да се приемат декларации в стил "ние много обичаме съветската власт, или иначе казано мажоритарното гласуване". "С това решение се опитваме да заблуждаваме хората – дайте проект и да работим по него", каза Миков.

Веднага след него думата взе Четин Казак от ДПС, който обобщи, че подобен текст е много закъснял. "Трябвало е да бъде гласувано, когато му е било времето от правната мисъл на парламента", заяви той, имайки предвид правната комисия. "То пък една мисъл...", чу се реплика от страна на Миков.

В крайна сметка след кратко суетене и отчитане на неприсъстващите като гласували, защото били заявили позиция, правната комисия отказа да се занимава с пожелателния текст, препоръчващ на НС да се съобрази с резултатите от допитването.

В първия работен ден на парламента предстои ГЕРБ да внесат свой законопроект за мажоритарен вот, но управляващата партия иска да парламентът да приеме само техническата част, с спорното райониране да се извърши от експерти при президента Румен Радев и да бъде прието с указ.

ГЕРБ дори предложи избраният президент да не разпуска НС веднага след встъпването си в длъжност на 22 януари, а да удължи живота му с още два-три дни, в които да се финализират изборните промени.

При постигане на съгласие е възможно текстът да бъде приет до 27-и януари, ако се работи при съкратени процедури, прогнозира председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ).

БСП обаче са против подобно забавяне.

“Не иде реч за удължаване с месеци. Иде реч за такова удължаване, което да позволи да при най-напрегната, най-оскъдната организация, да се обсъди този законопроект“, опонира Данаил Кирилов.

Предложението на ГЕРБ предвижда активна регистрация за гласоподавателите от чужбина.

Според управляващата партия новото определяне на избирателните райони трябва да е отговорност на президента. Именно това е и най-спорната част от въвеждането на мажоритарна избирателна система, тъй като според експерти прерайонирането на страната в едномандатни избирателни райони може да даде изкривяване на вота.

В Народното събрание вече има внесен законопроект за мажоритарния вот на омбудсмана Мая Манолова.То предвижда и разделяне на България на 231 едномандатни района, от които ще се избират народни представители. Девет пък ще бъдат районите в чужбина. От ГЕРБ обаче не са съгласни с подобен подход.