Правосъдният министър Христо Иванов е внесъл предложение за дисциплинарно уволнение на бившата вече шефка на Софийския градски съд Владимира Янева заради аферата "Червей". В момента тя е отстранена от съдебна система, защото срещу нея е образувано досъдебно производство за разрешените незаконни специални разузнавателни средства (СРС).
Както се разбра в началото на февруари, Владимира Янева е дала разрешението за прилагането на СРС-та по "Червей" за незаконно дълъг срок и за престъпления, за които не се полага употребата на СРС. Тя подаде оставка от председателската позиция в съда, която беше приета без възражения. Отделно срещу Янева и нейната заместничка Богдана Желявска бе образувано дисциплинарно производство за проблемите със случайното разпределение на делата в съда.
Сега Христо Иванов иска тя да бъде директно уволнена заради "Червея". Публично достъпната информация по този случай сочи, че от централния полицейски регистър е източвана информация в продължение на около 8 месеца с все още неизвестна цел.
Правосъдният министър посочва, че от декласифицирания доклад на бюрото за контрол на СРС става ясно, че предвидената от закона форма на съдебен контрол при прилагането на СРС е формална, което позволява безконтролност. Докладът на бюрото за контрол на СРС посочваше като основен отговорник за разработката "Червей" шефът на ДАНС Владимир Писанчев,
В съобщението на правосъдното министерство се уточнява, че обсъждането на фактите около нарушенията, които Янева е извършила може да става при тайно обсъждане във ВСС, защото фактите са публични.
"В настоящия случай eстеството на действията и бездействията на г-жа Владимира Янева са свели предвидената в Закона за СРС форма на съдебен контрол до формална привидност, която не само е позволила пълна безконтролност на органите на МВР и ДАНС, но и е придала фиктивно правно основание, каквото не е съществувало", се казва в мотивите за предложението на Христо Иванов.
Той допълва, че тежкото нарушение на служебните ѝ задължения се състои в превръщането на процедурата по издаване на съдебно разрешение за СРС в симулация, която не почива на верни факти, няма мотиви и противоречи на базисните изисквания за продължителност на приложението на СРС.
"Поради това в съвкупност действията и бездействията на г-жа Янева следва да бъдат квалифицирани като преднамерено противозаконно обслужване на конкретните органи на МВР и ДАНС, което противоречи на целите на закона и като реализирана висока степен на опасност за националната сигурност", се казва в искането.
Христо Иванов припомня, че Владимира Янева вече е била наказвана със "забележка" за забавяне на 43 дела.
Министърът смята, че тези нарушения на съдия Янева трябва внимателно да бъдат обсъдени пред обществото при засилен публичен контрол, защото те "поставят проблем от най-висш обществен интерес за защита на основните човешки права".
Досега всички замесени в "Червей" ключови фигури са отстранени или пред отстраняване. В петък подадоха оставки шефът на ДАНС Владимир Писанчев и главният секретар на МВР Светлозар Лазаров. Първият е трябвало да контролира прилагането на СРС по "Червей" в ДАНС. За Лазаров излязоха свидетелски показания, че също е знаел за аферата.
Отделно правосъдният министър иска от ВСС да се обсъди дали да не се въведе специално атестиране на председателите на съдилища за дейността им издаване на разрешения за СРС.
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Непонятно ми е защо интересното интервю с професора е поместено тук. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Нито на Янева, нито на Желявска мястото им е в съдебн ата система.
"Горката"
До тук - добре! Остава да видим кои са поръчителите,какво точно са поръчали и каква ще бъде съдбата им /освен оставки /. Надали,обаче,тази моя надежда ще се сбъдне!
ДА СИ ДОКТОР Е МИСИЯ
Интервю с виртуозния хирург с топло човешко сърце
проф. Александър Червеняков
- Проф. Червеняков, Вие сте доктор на медицинските науки и един от малкото водещи специалисти по гръдна хирургия в България. Каква е Вашата визитка, пречупена през Вашата призма?
- Първо е доктор, след това някакъв специалист. Доктор съм във всяка една област.
- Какви специалности имате?
- Няколко специалности, няколко дисертации с научни звания. Те са естествено развитие. Специалност по хирургия, …
детска хирургия, гръдна хирургия, спешна медицина, дисертация „Хирургия на хранопровод”, една кандидат-докторска дисертация при изгаряне, още една кандидат-докторска дисертация на тази тема при рак на хранопровода, съответно лекар, ординатор, научен сътрудник, специалист, асистент, доцент, професор.
- Къде?
- В България, в „Пирогов”, в Медицинския университет в Катедрата по хирургия, в Москва във Всесъюзния център по хирургии, Всесъюзния център по детска хирургия, в Кардиоторакален център в Ню Касъл и при големи имена като Степанов, Исаков, Перелман, Черноусов, Мохиси, Джон Дарк и много други колеги в Германия, в Щатите… като Скот Уотсън, Скот Шикора…
- Както какъв човек се самоопределяте?
- Доктор. Нали знаете, че доктор е мисия? Тя не е професия или задължение.
- От какво семейство сте?
- От семейство на лекари. И баща ми, и майка ми са лекари. Така, че съм запознат със спецификата на професията от ранна детска възраст.
- Чувствате ли се в сянката на родителите си? Баща Ви е проф. Петър Червеняков, пионер на гръдната хирургия в България.
- Чувствам се като продължение на делото на родителите ми и развитие на тяхната работа, философия, достижения.
- Имате двама сина…
- Двама са, единият е лекар. И той специализира гръдна хирургия в Англия.
- Гордеете ли се с него?
- Е, приятно е, когато създаваш нещо, което те унаследява и виждаш, че става добре. Не можеш да кажеш, че не е приятно.
- Той продължава фамилната традиция. Какво е да сте потомствен лекар и то тесен специалист?
- Не съм тесен специалист, аз съм широко скроен лекар, лекар за всички, които ме потърсят.
- Как съвместявате оперативната с административната работа като началник на Първа хирургия в Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Николай Иванович Пирогов“, която е единствената утвърдена в страната за лечение на рак на хранопровода, а лекарите в екипа имат квалификация на световно ниво?
- Не се съвместяват поради това, че административната работа е въпрос на организация, а в България има няколко погрешни представи за административната работа в медицината, които са опорочили цялата система. Мога да кажа кои са: първо нямаме разделение на финансирането на заплати и лечението на пациентите, поради което се дават в един кюп средствата, които ако се дадат за заплати, няма пари за лечение, ако се дадат за лечение, няма пари за заплати. Няма бюджет, който да определя финансирането на ресурса в медицината – апаратура, новости, нововъведения и т. н. Колкото и да е минимален, според мен трябва да има такъв бюджет. И има погрешни представи от хора, които, за да постигнат някаква власт, написаха някакви стандарти, каквито не могат да съществуват, защото, за да се създаде стандарт, трябва да има един мета-анализ на множество рандомизирани проучвания, потвърждаващи правотата на някакво действие, което е много трудно. Използването на правила в медицината е чисто професионално задължение, и трябва да бъде извършено от хора от гилдията, а не от хора, които се опитват да администрират дейността им.
- Как протича работната Ви седмица? По колко операции правите?
- Агресивно-напрегнато. Практически всеки ден ми се налага да направя по една или две операции.
- И колко време продължава най-леката, колко най-сложната операция?
- Времето е за състезанията на Олимпийските игри. Една операция може да продължи от няколко минути до пет-шест и повече часа в зависимост от ситуацията и пациента, от вида на заболяването, от условията, които трябва да преодолее човек като технически възможности, за да извърши това, което иска. Простичко казано, разделят ги на четири типа операции: леки, средни, тежки и много тежки. Всяка операция е сама за себе си и всяка е човешки живот.
- Какви операции правите?
- Аз съм от тези хирурзи, които правят по-големия домейн от оперативни интервенции в областта на хирургията. Като че ли повече извършвам гръдни операции, хранопроводни в частност, защото такъв поток от пациенти се концентрира в нашата клиника. Има много травматизъм!
- А каква е средната възраст на пациентите?
- Средната възраст слиза надолу, подмладяват се пациентите особено с онкологични заболявания. Не е стандартът, който имахме – 70-годишни пациенти, слезе на 60, на 50 и вече имаме млади хора, които нямат навършени 30 години, с тежки ракови заболявания. Включвам и травматизма, който стана вече вторият фактор по леталитет и заболеваемост сред българските, които лекуваме. На трето място са болестите, които свързваме с тютюнопушенето, които се очаква, че до 10-15 години ще изместят всички останали и ще застанат на първо място по заболявания и леталитет на човечеството. Така, че за съжаление болести има, но съвременната медицина не напредва толкова бързо, колкото им се иска на хората. При раковите заболявания няма някакви революционни идеи за последните трийсет години. Очакваме много от генното инженерство, имуномодулацията, нанотехнологиите, стем клетки…, но засега продължаваме да прилагаме сравнително стандартни методи за лечение.
- Правите операции и в чужбина, нали?
- Случвало се е. Участвал съм в оперативни интервенции в поне пет-шест страни от Европа. Имал съм възможността да участвам като асистент в оперативна интервенция в Америка, но като цяло това е удоволствието да споделиш отговорност, техника и умения с колеги по света, което е взаимно изгодно за развитието и на двете страни. Изнасял съм лекции в Щатите, като визитиращ професор… Комуникацията сега е от много голямо значение за съвременната медицина, като над всичко останало това са двете ценни неща – информацията и общуването между професионалистите.
- Вие сте много грижовен към пациентите си. Имам лични впечатления. Служебно задължение ли е или човешки дълг за Вас?
- Не, това е оттам, от онзи дълг, че съм лекар.
- Какво не знаят пациентите Ви за Вас?
- Понякога е трудно да говориш с пациенти, на които можеш да помогнеш умерено в лечението на заболяването. Пациентът се нуждае от увереност, че ще бъде излекуван, че ще получи най-доброто, най-съвременното и най-правилно лечение, и това е много важен фактор във възстановяването му. Така че една от моите цели при общуването с пациента е да му вдъхна тази увереност, че получава най-правилното и най-доброто за него лечение.
- Вие самият от какво страдате?
- Болка е, когато човек иска да лекува някого успешно и е с пълното съзнание, че това не може да бъде постигнато. Жестоко е, с това не се свиква. Преживява се с всеки пациент, но това е ежедневието ни и по някакъв начин трябва да живеем с него.
- Как лекувате болката?
- С позитивното, което успявам да направя.
- Как се лекувате, ако се простудите или Ви споходи грип?
- Имам си специална рецепта: пия чаша сок от прясно изцеден портокал, после в продължение на 20 минути изпивам два аспирина по 300 мг, разтворени в чаша вода със стайна температура, а преди лягане изпивам прясно изцедения сок на един лимон, подсладен с мед. И най-важното е приемането на колкото се може повече течности – чай, айрян…
- Почивате ли някога?
- Почивам. С банални човешки удоволствия – обичам да чета книги, да слушам музика, планина, ски, море, пътувания…, да получавам информация (интернетът сега е прозорец към света), общуване с приятели, комуникация с колеги от цял свят… Всички приятни неща в този живот не са ми чужди.
- Роден сте на втори декември 1952 година. В какво вярвате?
- Всяко едно верую е много банално, но вярвам във всяко добро нещо. Като започнем от това, че България ще бъде преуспяваща страна и ще има перфектно здравеопазване, ще лекуваме повечето болести, до една страхотна социална перспектива за развитието на цялото човечество.
- Познавате ли билките?
- Най-популярните – лайка, липа, шипка, жълт кантарион, мащерка, босилек… Обичам да пия мурсалски чай и най-вече билки, които сам съм си набрал. Бил съм на всички планини в България, навсякъде има билки. От боровинки става страхотен чай, от малини, диви ягоди…
- Какво искате да кажете, а аз не съм Ви попитала?
- Човек, когато иска да каже нещо, взима молива, но аз още не съм стигнал до там, така, че някой ден, като искам да изкажа много мъдри мисли, ще напиша нещо. Засега се опитвам да излезе една откровеност за това, което съм и това, което мисля.
Интервюира: Нина Кръстева-Дудова
"Гнилите ябълки" вън от съдебната система.