България остава под евронадзор заради "гнилите ябълки" в правосъдието

Докато българското правителство работи за връщане на доверието към страната ни от Европейската комисия, влизането ни в Шенген и отпадане на наблюдението, то "гнилите ябълки" в правосъдната система са на път да отново да отдалечат страната ни от европейските ѝ цели. За разлика от Румъния, която осъди макар и на първа инстанция бивш премиер заради корупция, а други осем министри и роднини на управляващите са изправени пред съда, България не може да се похвали с успехи в борбата с корупцията по високите етажи на властта и реформата в съдебната система.

България ще остане под наблюдението на ЕК по механизма за наблюдение и контрол поне още една година, съобщи вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева след срещата със заместник-председателя на комисията Франс Тимерманс в Брюксел в петък. Новото в неговата позиция е, че мониторингът върху страната ни не бива да се обвързва с влизането ни в Шенген, посочи Кунева. Тя се надява наблюдението над страната ни да отпадне много по-рано от 2019 г. Затова ще са необходими осезаеми резултати и е важно докладите да стават "все по-добри и все повече да се чуват добри думи за България", посочи Кунева.

В същото време в София френският посланик Ксавие Ларен дьо Кабан заяви, че има генерален проблем в българската правосъдна система, в която има "гнили ябълки". Поводът е опит да бъде открадната фирма на френския инвеститор "Белведере" със съдебни трикове. За случая е уведомен Европейският съюз, а заради странните решения на българския съд посланикът решил да даде гласност на случая. Това е задкулисие и не се знае с какви групировки, партии и дружества има връзки съдът, каза Ксавие дьо Кабан. Той допълни, че знае и за други такива случаи с чужди инвестиции от дипломати, но не ги посочи.

Заради друг случай – с фирмата "Кльостерс", България търпи удар от страна на немските инвеститори, става ясно от стенограмата на правителството. Причината е, че от 2009 г. германският фонд за издаване на гаранции за инвестиции в чужбина не дава такива за България, по думите на икономическия министър Божидар Лукарски. По негово предложение за да се "отпуши немския инвестиционен процес" у нас правителството одобрява решение да се плати 2 млн. евро неустойка на германската държава. То обаче трябва да бъде ратифицирано и от парламента, където със сигурност ще срещне съпротивата на БСП и "Атака".

На фона на тези новини в средата на следващата седмица в София пристига мисия на ЕК, свързана с предстоящия през януари доклад по механизма за контрол и проверка. Изключително важно е в нейните рамки страната ни да поеме ангажимент за сроковете, в които да се докажат резултати, каза Кунева.

ЕК не страда от склероза

Освен проблеми с нереформираната и корумпирана съдебна система, страната ни има проблеми и с неизпълнение на обещанията, които е поела пред ЕК.

"Институционалната памет на ЕК е много ясна, много жива, не страда от склероза, те знаят много добре какво сме обещали", заяви Кунева по повод обещанието да имаме нов Наказателен кодекс от 1 януари 2015 г.

България не успя да приеме нов закон, защото магистратската общност определи като непрофесионален изготвения от правителството на Пламен Орешарски проект.

В същото време обаче Румъния изпълни обещанието си дадено пред ЕК и от нова година в сила влиза нов Наказателен кодекс в северната ни съседка.

"Преди години България сама е казала, че ще има нов кодекс, не може да променяме мнението си, без да обясним защо. Нещата трябва да се случват, както самите ние сме обещали", каза Кунева след срещата с Тимерман.

Работа на две писти за нов Наказателен кодекс

Въпросът с Наказателния кодекс е бил обсъден и по време на заседанието на кабинета в сряда. Тогава е взето решение да се работи на "две писти" по думите на правосъдния министър Христо Иванов. Едната е свързана с изготвянето на изцяло нов Наказателен кодекс, а другата – е за спешни промени в настоящия, които са свързани с обществените поръчки, злоупотребите с еврофондовете и корупцията.

Кабинетът "Орешарски" вече внесе за обсъждане един проект за нов Наказателен кодекс, но той бе отхвърлен от Върховния касационен съд като безсмислен. Голям скандал предизвика идеята за въвеждане на тежки присъди за притежаване на еднократна доза наркотик. Проектът не предвиждаше и очакваното разтоварване на разследващите органи чрез декриминализиране на по-дребните нарушения.

ЕК иска отговор за хода на значими дела срещу корупцията

Европейската комисия е поискала и отговор от прокуратурата за хода над 100 обществено значими дела, свързани с корупция по високите етажи и организираната престъпност.

Сред тях е разпределянето на делото за фалита на КТБ, изчезването на тефтерите по делото срещу Филип Златанов. Брюксел пита и за хода на делото срещу бившия зам.-председател на парламента Христо Бисеров, което повече от година не може да приключи, като оправданието на прокуратурата е, че се бави съдебна поръчка от чужбина.

ЕК продължава да следи и процесите "Килърите" и "Октопода", както и делата в енергетиката.

Очевидно е, че прокуратурата няма с какво да се похвали. Най-вероятно по тази причина главният прокурор Сотир Цацаров имаше имиджова среща с еврокомисаря по правосъдие Вера Юрова, на която е представил идеите за реформа в прокуратурата, част от общата стратегия за съдебна реформа. Обсъдено е било и изпълнението на двата последни мониторингови доклада на ЕК.

Срещата на главния прокурор в Брюксел беше в четвъртък, когато премиерът Бойко Борисов се видя с председателя на ЕК Юнкер, който обяви, че "България е велика нация и не е сама", а има цяла Европа зад себе си.

Нужна е маршова стъпка за да вървим напред

Трябва да вървим напред с маршова стъпка, каза Кунева. Според нея след като Румъния е успяла да постигне резултати чрез механизма за контрол и проверка на ЕК, ние не сме по-лоши и също трябва да успеем.

Моето абсолютно убеждение е, че в момента всичко е икономика и ако си поставим за критерий как се отразяват на икономиката съдебната реформа, вътрешната сигурност, начините на правене и налагане на законодателството, последващия контрол върху изпълнението му, България може много бързо да стане различна страна, коментира Кунева.