Предизборният дебат беше вял, липсваха европейските теми

Предизборният дебат премина без интересни теми и дебати, а европейската тематика почти напълно отсъстваше в медиите, е един от основните изводи от медийния мониторинг на фондациите "Медийна демокрация" и "Конрад Аденауер", представен във вторник.

"Кампанията в медиите беше сравнително спокойна, без големи скандали и размяна на тежки удари. Нямаше обаче и интересни теми и дебати, които да подтикнат гражданите да гласуват", коментира директорът на "Медийна демокрация" доц. Орлин Спасов.

Според анализа чисто европейските теми не са изиграли почти никаква роля в медиите, а тежкото вътрешнополитическо положение е доминирало както в медийното отразяване, така и при поведението на избирателите.

Изследването на медийния поток е извършено от агенция "Маркет Линкс". Проучените близо 7000 информационни единици в четири всекидневника и четири национални телевизии в периода януари – май 2014 година показват, че Бойко Борисов продължава да е най-отразяваният български политик с голяма преднина. Той е бил споменаван в медиите дори по-често в сравнение с миналата година. Борисов е споменаван 63% по-често от опонента си от БСП Сергей Станишев и 57% по-често от премиера Пламен Орешарски.

Близко зад премиера е новият политик Николай Бареков с новосформираната му партия "България без цензура". ГЕРБ отново е най-споменаваната партия с преднина пред БСП и ДПС.

"ГЕРБ спечели изборите, въпреки че даде много по-малко пари за медийна кампания от други. А БСП загуби, въпреки големите вложени суми”, допълни доц. Спасов.

Според фондация "Медийна демокрация" този път е имало положителни опити медийното отразяване да бъде по-честно. Изследването отчита, че политическата поляризация в медиите е била по-малка от предходните избори.

Изводът е, че промените в Изборния кодекс са осигурили по-добри възможности за финансиране на предизборна реклама за малките партии. Все пак изследването посочва, че разликата между редакционно и платено съдържание невинаги е била отчетлива.

"Отразяването на кампанията за евроизборите в България бе по-малко поляризирано, отколкото на вътрешно-политическите теми, но в същото време и много по-вяло. България е проевропейска държава, но медийното отразяване на кампанията не допринесе за по-голям интерес към европейска тематика. Дефицитите в независимостта на медиите все още не са отстранени", допълни Кристиан Шпар, ръководител на Медийната програма на "Конрад Аденауер" за Югоизточна Европа.

СЕМ разтревожен от купуването на гласове

Тревожният момент в тази кампания не беше вътре в медиите, а от усещането, че извън тях се влияе върху вота, коментира във вторник на свой ред председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов. СЕМ представи своите резултатите от наблюдението си върху предизборната кампания. Под външни влияния Лозанов уточни, че разбира купуването на гласове, корпоративният и контролираният вот.

"Медиите като че ли изпускат влиянието върху вота, което е голям проблем, защото това влияние, което не минава през медиите е скрито", каза Лозанов. Според него сегашната роля на медиите върху формирането на вота е слаба. Той допълни, че за следващата предизборна кампания трябва да се извършат ходове, включително и на нормативно ниво, които да върнат тази роля на медиите.

"Колкото по-голямо е медийното влияние, толкова по-малко контролиран е вотът", смята Лозанов. Той отчете, че отразяването на кампанията в електронните медиите е било като цяло балансирано и безпристрастно.

СЕМ отчита, че за първи път Изборният кодекс въвежда изискване за идентифициране на платените и безплатните форми на политическа изява. Според данните при телевизионните програми има тенденция да се разграничава по-ясно платено агитационно съдържание от безплатното. В по-голямата си част предизборните материали се отделят от останалите програмни елементи с аудио-визуални сигнали и има изрично обозначение за платено съобщение.

При радиопрограмите обаче наблюдението отчита, че слушателят е затруднен да прецени кое предизборно съдържание е платено и кое не е, сочи анализът на СЕМ.

Като положителна тенденция е отбелязано, че при някои от телевизиите има превес на ефирното време, предвидено за безплатно участие на кандидатите за евродепутати и представители на политически формации. Изчислено не като времетраене, а по брой, платените агитационни материали са повече от безплатните.

СЕМ също отчита, че кампанията за Европейски парламент е фокусирана не толкова върху послания и теми с европейски контекст, колкото върху вътрешнополитически спорове.