Ти си това, което четеш

Предколедни глоби от общо 12 млн. лв. за ЕВН и ЧЕЗ

Това е лош сигнал към инвеститорите, заяви австрийската компания
18:55 | 21 декември 2017 | 3 коментара

Енергийните групи на ЧЕЗ и ЕВН в България получиха глоби за общо около 12 млн. лв. Първо Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) съобщи в четвъртък, че е санкционирала с 6 млн. лв. двете компании, защото пречат на свободния пазар на електроенергия и злоупотребяват с господстващото си положение.

После ЕВН обяви, че същия ден са й връчени и две наказателни постановления от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Те са за общо 6 млн. лв. и са наложени за нищожни нормативни пропуски, свързани с необходимостта при смяна на електромерите да има подписи на двама свидетели на снемането на старите показания. Всъщност става въпрос за два такива случая, в които липсващият втори подпис ще коства на компанията по 3 млн. лв.

"Честитката" за наложените санкции пристига при ЧЕЗ в момент, когато отчаяно се опитва да продаде бизнеса си в България. В процедурата участват само местни играчи със съмнителен капацитет да управляват подобни активи, но компанията е твърдо решена да се оттегли от страната.

И двете компании ще обжалват санкциите, но са притеснени от кратките срокове заради предстоящите празници.

ЧЕЗ обяви, че ще защити интересите си всячески

От ЧЕЗ отричат нарушенията, за които са санкционирани.

"Ръководството на Групата ЧЕЗ в България ще предприеме всички предвидени в закона действия, за да бъдат защитени интересите на дружествата, на техните клиенти, акционери и служители", посочва се в изявление на ръководството на "ЧЕЗ България", обяви компанията.

ЧЕЗ вече съди България пред арбитражен съд на Световната банка за това, че държавата не е защитила инвестициите и искът й е за "стотици милиони". ЕВН пък претендира пред същия съд за 600 млн. евро нанесени щети от регулаторни политики и може скоро да се очаква решение по казуса.

ЕВН: Това е лош сигнал към инвеститорите

ЕВН, което ще обжалва наложените му глоби от общо 10 млн. лв., определи подхода на регулаторите като лош сигнал към чуждестранните инвеститори. Запитан дали след тези санкции ЕВН ще продължи да работи у нас, регионалният мениджър на компанията Робърт Дик заяви, че "решението за оттегляне е на австрийския инвеститор ЕВН АГ, но за да сме активни на българския пазар, се нуждаем от нормална правна и бизнес среда". Той допълни, че компанията е "предпазлива относно бъдещото си развитие в България".

"Когато един инвеститор е наказван с такива глоби, какъв е стимулът му да инвестира в дейността си и да работи?", попита членът на управата на "ЕВН България" Калина Трифонова.

Робърт Дик коментира, че постановленията на КЕВР повдигат много въпроси в бъдещото развитие на сектора, тъй като нищожни пропуски по отношение на дейността на дружеството неоснователно са наложени максималните финансови санкции.

Предколедни санкции с малко време за реакция

"И двете решения - и това на КЗК и това на КЕВР, са издадени непосредствено преди коледно-новогодишните празници, което ни оставя с изключително малък срок за реакция по отношение на тяхното обжалване", посочи Дик.

Австрийският посланик у нас Роланд Хаузер заяви, че наложените санкции са особено лош сигнал по отношение на условията за инвестиции в България.

Драмата с липсата на втори подпис при смяната на електромери и свалянето на показанията на стария уред се точи от 2014 г. Още тогава от ЕВН обясниха, че това изискване им създава огромни проблеми, тъй като често обитателите на имота са различни от хората, на чието име е партидата. Така при смяната собствениците няма как да бъдат открити и затова констативните протоколи за свалянето на уредите се подписват от наематели или други свидетели на процедурата, но често не може да се намери втори човек, който да сложи подпис под документа.

Сега представителят на дружеството Гочо Чемширов обясни, че санкцията на КЕВР е за два такива случая, в които собственици или обитателите на жилищата не са присъствали на смяната на електромера въпреки двукратните предупреждения, че такава предстои.

От КЕВР обявиха, че в петък ще дадат изявление по случая с глобите за ЕВН.

КЗК откри нарушения, които всъщност са регламентирани законово

Санкциите от КЗК за ЧЕЗ и ЕВН в България пък идват след близо тригодишно разследване. Антимонополната комисия е установила, че двете компании пречат на свободния пазар на електроенергия и злоупотребяват с господстващото си положение.

Глоби за близо 4 млн. лв. са наложени на ЕВН, която у нас притежава електроразпределителната мрежа в Югоизточна България и захранва територията с ток, а отделно има търговец на свободния пазар. Санкциите й са по една за електроразпределителното и за електроснабдителното дружество. Първото е глобено с 1 896 210 млн. лв., второто – с 1 902 995 лв.

Двойно по-ниски са санкциите за ЧЕЗ, чието електроразпределително дружество е глобено с 1 057 140 лв., а електроснабдителното – с 1 136 400 лв.

От решенията на КЗК не става ясно как точно са определени размерите на санкциите, но общо взето аргументите са сходни.

Производството срещу ЕВН, ЧЕЗ и третия регионален мрежови оператор и доставчик "Енерго-Про", както и срещу Асоциацията на търговците на електроенергия в България и Института за енергиен мениджмънт, започна през лятото на 2014 г.

Комисията се била сезирала заради медийни публикации, че ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" участват както на регулирания, така и на свободния пазар на ток и това създавало пречки. После била постъпила жалба на дружеството "Енерджи МТ", която е търговец на свободния пазар и срещала пречки в опитите си да привлича нови клиенти.

Явно за "Енерго-Про" и асоциацията на търговците на ток и Института за енергиен мениджмънт все още не е взето решение от антимонополния орган.

Двете групи пречели на свободния пазар

От КЗК смятат, че ЕВН и ЧЕЗ чрез предприятията в своите групи прилагат обща стратегия и практики, с които дискриминират независимите търговци извън съответните групи и ограничават търговията с електрическа енергия по свободно договорени цени.

Според комисията, това поведение засяга преминаването на стопански потребители от доставка по регулирани към доставка по свободно договорени цени и може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на пазара на търговия с електроенергия по свободно договорени цени и да засегне интересите на потребителите.

Проблемът според КЗК е, че едновременното участие на дружества на енергийните компании на двата пазара пречи на клиентите им при смяна на доставчика чрез административни процеси, неоказване на съдействие, предоставяне на противоречива информация, поставяне на нови и различни изисквания, невъзможност да се сключи договор за доставка на свободни цени с избран от крайния потребител доставчик.

Възраженията на енергийните компании

И ЕВН, и ЧЕЗ обаче смятат, че предявените твърдения са неоснователни. Във възраженията си до КЗК те посочват, че комисията неправилно е определила обхвата на изследвания пазар, за който се твърди, че е засегнат от действията на двете компании.

Те оспорват и констатациите, че вътрешният обмен на информация в дружествата от групата е злоупотреба с господстващо положение. Аргументът е, че това е нормална практика.

Дружествата обръщат внимание и на факта, че участието на техните електроснабдителни дружества и тези за търговия с ток съответно на регулирания, и на свободния пазар е законово и нормативно регламентирано, поради което няма как компаниите да бъдат обвинени, че нарушават конкуренцията.

Освен това интересите на дружествата от всяка икономическа група са логично свързани и те са привличането на възможно най-голям брой клиенти на двата пазара, посочват от ЕВН във възраженията си пред КЗК.

Решенията на антимонополния орган могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд в 10-дневен срок от връчването им на компаниите, което те ще сторят, но времето за реакция от тяхна страна се оказва кратко заради празниците.

Още от Бизнес