Предстоят "фини настройки" в държавната Банка за развитие

Решения за "фини настройки" в дейността на държавната "Българска банка за развитие" (ББР) предстои да се вземат на 13 ноември на общо събрание на акционерите, които са Министерството на икономиката с 99.9 процента и Банка ДСК с останалия дял.

Още преди месец от икономическото ведомство анонсираха, че ще има промени в работата на банката. Това стана заедно със спорния избор на бившия шеф на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев за изпълнителен директор на ББР. По неофициална информация на Mediapool промените в дейността на банката трябва да адресират критиките за сериозен ръст в кредитирането на едрия бизнес, вместо на дребни и средни фирми, каквото е предназначението на държавната банка.

Доскоро ББР беше под контрола на финансовото министерство преди да мине към икономическото. Политиката на нежелание да се дава информация обаче си остава и при новото ръководство, ако се съди по мълчанието около предстоящото общо събрание.

В момента ограничението на ББР за максимална сума от предоставен един или повече кредити към фирма или група от фирми, които са свързани помежду си, е 10% от капитала на ББР, което е около 60 млн. лв. Министърът на икономиката Емил Караниколов обаче бил на мнение, че този таван трябвало да бъде понижен съществено, дори до 5 млн. лв.

На общото събрание се очаква да бъдат обсъдени и действията по проблемни кредити. Възможностите в това отношение не са много и ще се върви по нормалния път на изпълнение на предоставените обезпечения по заемите.

По думите на зам.-министъра на икономиката и член на надзорния съвет на ББР Лъчезар Борисов, са "необходими само дребни фини настройки, които се очакват от БНБ, но няма да има коренни промени в работата на ББР". Той не конкретизира какви са "дребните" изисквания на банковия регулатор към държавния трезор. Борисов обаче заяви, че той няма данни БНБ да претендира за увеличаване на резерви или обезпечения на ББР, заради непокрити регулаторни изисквания, каквато неофициална информация има.

Пред Medaipool Лъчезар Борисов каза, че проблемните кредити, предоставени от банката, са не повече от два или три. Те били на различни компании, които не са свързани помежду си и ставало дума за незначителна сума на фона на останалия банков сектор. "Всяка една банка има някакъв процент от проблемни кредити. В ББР те са изключително нисък процент и той е доста надолу в сравнение с останалите в банковия сектор. Става въпрос за 2 до 3 кредита, които са проблемни. Предприемат се стандартните действия при такива ситуации. Тези кредити имат обезпечения и се пристъпва към изпълнението им", каза зам.-министърът.

Според финансовия отчет на ББР за деветте месеца на 2017 г. обаче има ръст на дела на предоставените директно кредити в просрочие над 90 дни. От 6.3 процента от кредитния портфейл на банката в края на 2016 г. забавените с повече от три месеца плащания възлизат на 8.1 на сто в края на септември 2017 г. Банката посочва в отчета си, че се справя с управлението на тези рискови кредити. Също така тя е увеличила нетната си печалба (след плащането на данъци) за деветмесечието на 2017 г. с 18.6 на сто до 22.729 млн. от постигнатите година по-рано за същия период 19.157 млн. лв. ББР приключи 2016 г. с годишна печалба от близо 45 млн. лв. В последния финансов отчет се посочва още, че нивото на ликвидност на банката е 34.2 на сто при 31.5 процента в края на 2016 г., а капиталовата ѝ адекватност е 53.02.

"Няма да има преструктуриране на ББР. Изпълняваме стратегията за развитие на банката, чийто акцент е развитието на малките и средните предприятия и промяната на структурата на финансиране. В момента преобладава директното финансиране. Стратегията предвижда да се постави акцент към индиректното финансиране – т. нар. он-лендинг програми. Тоест ББР да работи основно с останалите търговски банки и да ги подпомага с различни начини – чрез осигуряване на гаранции или на финансов ресурс, така че банковият сектор да може да подпомага малкия бизнес с по-добри лихвени условия", коментира Лъчезар Борисов пред Mediapool.

Според стратегията за развитие на банката към 2020 година, съотношението на предоставяното от нея индиректно и директно кредитиране трябва да е 60:40, докато в момента то е от порядъка на 35:65.

Борисов заяви, че акцент в бъдещата работа на ББР ще е вече заявената он-лендинг програма от 300 млн. лв. по линия на плана Юнкер, където ББР вече избра десет банки за раздаването на тези средства на бизнеса при по-облекчени условия като ББР ще предоставя гаранции до 100 процента от кредитите за малкия и среден бизнес. Предвижда се тези кредити да бъдат в размер от 3 до 24 млн. лв. като тази програма е надграждане на съществуващата, която беше с гаранции до 30 процента и финансиране на малкия и среден бизнес до 3 млн. лв., припомни Борисов.

Тази схема ще заработи след като Европейската инвестиционна банка одобри избраните десет банките-партньори на ББР по он-лендинг програмата. Очаква се това да стане до края на 2017 г., посочи зам.-министърът.

Той отново повтори направените вече от него неведнъж публични прогнози, че 2018 г. ще е годината на малкия бизнес и стартъпите като тръгне он-лендинг програмата на ББР и очакваната да започне до няколко месеца схемата за еврофинансиране на стартиращи предприятия, които ще могат да получат до 200 хил. евро град за свои проекти и собствено самоучастие от само 10 процента от необходимото финансиране.

Лъчезар Борисов отрече да има и най-малка опасност ББР да последва примера на фалиралата Корпоративна търговска банка, каквито мнения изказват икономически анализатори. "Вече бе оповестено, че банката има много добри резултати. Тя е с една от най-високите рейтингови оценки на българска банка (ВВВ- със стабилна перспектива според рейтинговата агенция "Фич" – б.а.) и най-високата капиталова адекватност", заяви Лъчезар Борисов.

От думите му стана ясно още, че няма да се състои обявеният от министъра на икономиката Емил Караниколов анализ на състоянието на банката, анонсиран като репер за евентуални промени в дейността при приемането на собствеността на ББР, която до август беше на Министерството на финансите.

Ние си правим наши анализи, за вътрешна употреба, каза Борисов.

Докъде ще доведат те управлението на единствената държавна банка у нас предстои да се види.