Премиерът се размечта за е-гласуване и отново обеща е-управление

Премиерът Бойко Борисов се размечта за електронно гласуване и за пореден път обеща да ускори изграждането на електронното управление, но този път не си постави срок, за разлика от първия мандат. Това стана по време на кръглата маса за "Единен цифров пазар чрез е-управление и дигитално предприемачество".

Конференцията е част от визитата на заместник-председателя на ЕК Андрус Ансип, който отговаря за цифровия единен пазар. Той ще има среща с гражданите във вторник в "София ивент център" в Парадйз мол.

Е-управление беше един от трите топ приоритета на Борисов по време на първия му мандат, като обещанието му тогава беше то да е факт през 2013 г.

"Искам да покажем, че не само не сме се отказали, а още повече настояваме за създаването на електронно управление", каза Борисов две години по-късно. По думите му се работи активно за дигитализирането на много услуги.

"Това, което направихме с катаджийските коли, го видях от Андрус Ансип в Естония. Всички там са с камери през цялото време, от спиране на автомобила до съставяне на акта. Това го правим и в митниците, по-тихичко, без много шум", разкри министър-председателят.

"Много бихме могли да копираме и в електронното здравеопазване. Имаме карти, компютри, изградена електронна система и въпреки това пак забелязвам министри да ходят с хартии", отбеляза той.

"Това, че сме на първо място за фиксиран широколентов интернет ни прави горди. Десетки милиони сме заделили това да се случи и в села, когато искаме да социализираме селата, бизнесът, който иска да отиде там трябва да има възможностите, които има и в големия град. Не е тайна, че България има много добри ИТ специалисти", каза премиерът и допълни, че средната заплата в този сектор е 4000 лева, а голяма част от тези специалисти, които са в чужбина, се завръщат в България.

Борисов показа познания и по проектите в е-управление, които се реализират с европейски средства. Той открои проекта за 40 млн. лв., известен като "интернет за кравите", който се финансира по оперативна програма "Регионално развитие". "Искаме да социализираме селата. Бизнесът, който ще отиде там, трябва да има възможностите, с които разполага в големия град", каза премиерът.

Всичко върви по ноти, но не съвсем

Според министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски няма закъснение на нито една от започнатите процедури до момента и всички проекти са в крайна форма на изпълнение.

Именно интернетът за селата обаче е един от рисковите европроекти, а тези свързани с е-индентификация, предоставянето на е-услуги и електронния обмен на информация между администрацията на практика не работи, въпреки изхарчените милиони.

Работи се активно по интегрирането на публичните регистри, по електронната идентификация и установяване и отстраняване на "белите петна" в комуникацията посредством широколентовия интернет, каза Московски.

Той обеща държавата да създаде платформата, за да постигнем поне част от нивото на някои държави, които са показали добри резултати в електронното управление.

"Нужно е енергично правителство, което да насърчава тази промяна в България. Страната се ръководи от хора, които ясно разбират това и трябва да сте много благодарни", каза генералният директор на Дигитална Европа Джон Хигинс.

По думите му навсякъде, където има партньорство между държавата и частния сектор, има ясен успех в електронното управление.

"Тук не става дума за отделни личности, а за екип, защото за създаването на единния цифров пазар трябва да работим като един отбор", обобщи той.

Най-бързите магистрали - дигиталните

Според вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев дигиталният дневен ред не може да се приема като "някакъв вид модернистичен каприз", защото той е свързан с конкурентоспособността на отделните икономики и на общата европейска икономика.

"Имаме голям базисен проблем. Може да имаме свободно движение на пари, стоки и хора, но нямаме един пазар", коментира той.

Според Дончев друг ключов проблем е фактът, че за последното десетилетие Европа е заделила за информационни и комуникационни технологии два пъти по-малка сума от тази, която са инвестирали САЩ.

Като трето предизвикателство по пътя към единния дигитален пазар той посочи, че 30 на сто от европейците не са използвали никога интернет.

"Всички данни показват, че ако бъдат взети всички мерки и се създаде единен цифров пазар, допълнителният растеж за следващите четири години ще бъде близо 250 млрд. евро", прогнозира Дончев.

"Голямата ни задача е не да създаваме бентове и препятствия. Да не забравяме, че най-бързите магистрали са дигиталните", допълни той.