БСП и ДПС все още нямат обща позиция за ролята на президента в специалните служби, но се очаква в началото на годината с нова сила да разпалят дебата за правомощията му.
Във вторник вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев потвърди, че е готов нов вариант на законопроекта за национална сигурност и предстои да мине през съгласуване.
Документът регламентира основно правомощията на Съвета по сигурността към премиера и отново залага идеята за създаване на разузнавателен борд, който да координира и контролира спецслужбите.
Въпросът за подчинеността на службите обаче ще бъде решен в пленарна зала, като БСП и ДПС вече обявиха, че не смятат да се съобразят с постигнатото миналата година съгласие Националната служба за охрана (НСО) да остане под шапката на президента, а цивилното разузнаване да премине към изпълнителната власт. Мястото на службите може да бъде регламентирано чрез рамковия закон за национална сигурност или чрез приемането на отделни устройствени закони.
"Към Съвета по сигурност са необходими още две звена, които са изключително важни. Едното е това, нека да го наречем условно, за да стане по-ясно, аналитично звено, което ще събира цялата информация не само от службите, а и от други организации, ведомства, министерства и на база на които ще прави анализ на риска, ще дефинира зараждането на кризи в зародиш и ще предлага какво трябва да бъде предприето като мерки, за да бъдат управлявани тези кризи успешно. Това е мястото, където при възникване на криза министър-председателят ще може от там ефективно да управлява криза заедно с екип, който му е предложен от Съвета по сигурност или който той е избрал в зависимост от вида на кризата", обясни Йовчев пред БНР.
В качеството си на опозиция БСП и ДПС миналата година разкритикуваха много от идеите на Йовчев, който заедно със сегашния заместник-вътрешен министър Васил Маринов участваше дейно в подготовката на първия вариант на закона докато двамата бяха част от администрацията на президента Росен Плевнелиев. Тогавашният проектозакон, който също бе съсредоточен в Съвета по сигурността, мина на първо четене в парламента, но не получи подкрепата на двете партии.
Във вторник Йовчев не отговори конкретно на въпроса дали очаква промяна в техните нагласи, като коментира, че "в края на краищата народните представители ще решат какви да бъдат текстовете в един такъв законопроект".
"Сега тепърва в комисиите ще има дискусии, предполагам, че ще. . .променят някои от текстовете, и т.н. Но един такъв законопроект е необходим", каза Йовчев.
В парламента ще намери отговор и въпросът за бъдещето на двете служби под шапката на президента – Националната служба по охрана (НСО) и Националната разузнавателна служба (НРС).
В рамките на консултациите по закона под егидата на държавния глава Росен Плевнелиев миналата година се стигна до съгласие цивилното разузнаване да мине към изпълнителната власт, а НСО да остане при държавния глава. След изборите обаче БСП и ДПС обявиха, че смятат да извадят и НСО от президентството, и лансираха идеята да лишат президента от правомощието му да назначава със свой указ шефовете на Националната разузнавателна служба (НРС) и на Националната служба за охрана (НСО).
Въпросът за двете служби ще бъде решен едва в пленарна зала, като от БСП преди време открито признаха, че го обвързват с поведението на Росен Плевнелиев.
От ДПС потвърдиха пред Меdiapool, че стоят зад позицията, че мястото на НСО е в изпълнителната власт. Председателят на парламентарната военна комисия Янко Янков (ДПС) коментира обаче, че тепърва започва съгласуването на позициите.
"Не става дума за отнемане на пълномощия на президента. НСО е част от системата за национална сигурност. Тя трябва да обслужва политиката, която се реализира от изпълнителната власт. Президентът също е част от политиката и, ако има орган, който да контролира службите, представители на президента също трябва да бъдат в него", коментира Янков.
Той каза още, че остава открит въпросът как ще се назначават шефовете на службите, но потвърди идеята за участието на парламента в избора им. В момента шефовете на НРС и НСО се назначават от президента по предложение на Министерския съвет.
В БСП още няма твърдо решение по въпроса, който според неофициална информация от левицата предстои да влезе в дневния ред на партията до края на месеца.
Президентът Росен Плевнелиев обаче вече обяви, че не е готов да се раздели с още правомощия по отношение на специалните служби. Още в началото на управленския си мандат БСП, ДПС и "Атака" промениха Закона за ДАНС, с който лишиха президента от правомощието му да има последната дума за назначението на председателя на спецагенцията, превърната междувременно в най-мощната силова структура в държавата. Веднага след това за председател на ДАНС бе избран Делян Пеевски от ДПС.
Освен Закона за национална сигурност парламентът трябва да обсъди и отделни закони за НСО, военното и цивилното разузнаване. Техни проекти бяха изготвени още по време на ГЕРБ, като до политически консенсус се стигна само по отношение на служба "Военна информация" към Министерството на отбраната.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
12 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Президентът всъщност изобщо не заслужава своя пост - по най-бързият начин трябва да му се отнемат правомощията, защото вече му се нагледахме на скандалите. То не би офшорки, то не и връзки с олигарси и какво ли още не..
Без въобще да визирам личността на настоящия или бъдещи президенти, считам, че е логично НСО да бъде на подчинение на изпълнителната власт по две причини: първо- президентът като институция има повече протоколни функции, независимо, че е главнокомандващ и че назначава посланици, всичко това е формално и пак зависи от волята на изпълнителната власт; второ- в чисто оперативен план, броят на обслужваните от НСО в президентската институция е незначителен в сравнение с този на лицата от висшия ешелон на изпълнителната власт. Президентът е просто един потребител на услугите на НСО, той няма нито структура, нито компетентност, които да ръководят подобен род полу-военизирано звено.
И.Иванов, Швеция
НАЗНАЧЕНИЯТА - ГОРДИЕВ ВЪЗЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОСТКОМУНИЗЪМ
""" Управляващите възнамеряват да лишат президента от правомощието му да назначава със свой указ шефовете на Националната разузнавателна служба (НРС) и на Националната служба за охрана (НСО). """
В случая е разумно - еднолична абсолютно-монархическа власт на политик да назначава висши бюрократи на държавата на гражданите не е демокрация на държавата им.
Ще е положителна промяна, но ако не бъде последвана от масови подобни …
й за отнемане на комунистически абсурдна власт на политици, ще си остане само една кръпка на българския посткомунизъм. Първата следваща спешна промяна в този смисъл трябва да бъде отнемането на правото на политик – кмет на община с политически предпочитания и мисъл за политически келепир свой и на партията му, да дава или да не дава разрешения за демонстрации. Злоупотребата с това право на кметицата на София на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, даваща вече 65 дни разрешения на копанка на партийните лумпени на ГЕРБ да тероризират гражданите на София с напъни за преврат за връщане на ГЕРБ на власт в нарушение на Конституцията
Чл. 57.
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
е неотразим пример и аргумент за прехвърлянето на това право на неполитическа бюрокрация, например полицията или ДАНС. Следваща подобна промяна трябва да бъде най-сетне и в България изваждането на полицията от ръцете на партиен политикант министър на МВР, както е в белия свят и в Швеция без въобще МВР.
Преходът от комунизъм към демокрация и от планова лъжеикономика към конкурентна пазарна икономика криво-ляво след огромно закъснение бе осъществен с управлението на СДС 1997-2001 г. и в България. Преходът обаче в повредените съзнание и манталитет общо на българина от балкански, бай-ганьовски, андрешковски в червен вариант, към европейски, се запецна и върви като стъпки на танго - две напред, една назад, през последните години по времето на мутренския реставраторски режим на ГЕРБ направо назад. Назначенията на неизборните висши бюрократски длъжности в държавата е може би най-красноречивата илюстрация на това ходене по мъките. Добере ли се някоя партия до власт и контрол над изборна институция - парламент, правителство, президент, общински съвет, кмет - незабавно започва да използва тези си позиции и власт, за да завладява държавата за собствени предимства-келепир с поставяне от овладяната изборна институция на свои слуги на върха на всички бюрократични институции, все още с възможност пък те да напълнят съответната институция къде със слуги на своята си партия на власт, къде с рода и приятели за угояване. И това е най-същественият ключов елемент на непрекъснато посочваната отвън на България и на българите "корупция по върховете".
Въпросът не е държавно-устройствен. Конституцията дава конкретно право на политици - депутати, министри, президент, сами да определят ръководители и състав на висши институции на държавата или да имат право на вето при определянето им, в твърде ограничен обхват - само по отношение на ръководството на БНБ, омбудсмана, висшите дипломатически представители на държавата в чужбина, заместник-министрите, областните управители, единадесет члена на ВСС и осем конституционни съдии. В този конституционно определен ред на назначения единственото, което може да се постави под въпрос е правото на президента - една единствена личност (а не колегиален орган като парламента и правителството) да има еднолично непреодолимо вето над назначенията на всички висши дипломатически представители на държавата в чужбина и еднолично да назначава четирима конституционни съдии, както и избора от Народното събрание с обикновено, а не с квалифицирано мнозинство на единадест членове на ВСС и изборът от Народното събрание от политици-депутати на четирима конституционни съдии, които да им преценяват конституционността на законите им. Останалите конституционни правомощия на политици да назначават висши бюрократи на държавата са естествени, необходими и подобни на съответните им в западните демокрации.
Посткомунистическата беля на България с висшите назначения в държавата е извън Конституцията.
1. Докопалите се до политическа власт злоупотребяват с необходима да я има възможност в Конституцията (която конституция трябва да бъде отворена да отговаря на непредвидими при създаването й бъдещи разумни нужди след и десетилетия) да се додават при възникнала действително разумна необходимост правомощия на парламента и на президента да назначават и други висши бюрократи на държавата, освен изрично определените от Конституцията - когато политици на партия имат гарантиран превес в Народното събрание и когато президентът е техен, злоупотребяват и с обикновен закон придават права на Народното събрание и на президента те да назначават всякакви желани им висши бюрократи.
2. Висшите бюрократи според приемани от парламента обикновени закони не се назначават с твърд по времетраене мандат без никаква възможност за принудително предсрочно освобождаване или уволнение, за да не могат при никакви обстоятелства, освен единствено при присъда на съд за тежко престъпление, да бъдат уволнявани и така да не бъдат зависими от назначилите ги политици да им слугуват по рекетиране с възможност да бъдат уволнени от тези назначили ги политици, ако не им слугинстват (както е например в Швеция със стрикно мандатни назначения на всички висши бюрократи без възможност за предваително освобождаване или уволняване).
Тези две фатални обстоятелства в съчетание и с позорното обстоятелството, че в България, за разлика от западните демокрации, включително и Швеция, вече четвърт век след падането на комунизма все още всички държавни служби-бюрокрации, започвайки от полицията и свършвайки с помилващата институция, не са извадени от ръцете на политици - парламент, министри, президент и не са недостъпни им за партийна и лична употреба, независими и подчинени единствено на закона, правят България корумпирана от "върховете" и надолу.
Това, заедно с много друго за оправяне в България, за съжаление не е по силите за виждане и проумяване в България нито от доморасли "демократи" и всевъзможни провинциални "експерти", нито от днешни улични лумпени с единствено безумие пред очите им да свалят още неуправлявало правителство (да не говорим да имат представа и едните, и другите как да го променят към нормалното и изпитаното западно). Не е и по желанието за промяна от страна на и знаещи го политици - корупцията по върховете за немалко от тях не е за премахване, а е за практикуване, когато се докопаят до власт.
България, образно казано, продължава да е без "мая" за манталитетно и ценностно "преподквасяване" към демократичните западни западни ценности.
Има един действителен шанс - разумните й хора действително да излязат на улиците и да протестират и демонстрират за нещо конкретно и важно, съзнателно ненаправено от всички изредили се от 1989 г. до днес политиканти на власт от всякакъв цвят, след влизането на България в ЕС срещу и противозаконно на европейското законодателство и напомняно на българската държава всяка година от Комисията на ЕС - управляващите да отменят абсурдните забраните в Конституцията български граждани-емигранти, завърнали се временно или завинаги в България, да участват в обществения живот като политици:
Чл. 65.
(1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, КОЙТО НЯМА ДРУГО ГРАЖДАНСТВО, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.
Чл. 93.
...
(2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.
Чл. 110.
Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.
Това днес няма да даде непоправимо пропуснатите проиграни безценни предимства, които завърнали се от Запад емигранти от старата антикомунистическа политическа емиграция отпреди 1989 г. дадоха на Чехия, Полша, Унгария, балтийските републики веднага след рухването на комунизма през 1989 г., когато тези държави с налични там и местни далновидни истински демократи на прехода, като Вацлав Хавел и Лех Валенса, не забраниха, а призоваха тази си печена демократична емиграцията да се върне временно или завинаги, да им направи прехода на комунистическите им кочини в нормални държави бързо, успешно и необратимо по западен тертип, което и стана. Българските печени политически емигранти от старата емиграция в мнозинството си вече са и в години, и без нерви да се напъват да правят чудеса в затлачена България. Обаче България има вече над милион нова икономическа емиграция на Запад. Една част, макар и малобройна, от тази емиграция, ще започне да се завръща в България по и сантиментални причини, и практически изгоди. В отбягваната като чума от западните инвеститори България заради изостаналостта й и комунистическите й неотживелици, тези хора, познаващи и доброто, и лошото в България много по-добре от чужденците, ще видят и ще се възползват от шанса да бъдат икономически по-успешни в България с наученото на Запад, отколкото ако останат на Запад с безжалостната конкуренция там, в сравнение с все още неразораната нива България с безкрайно много да се прави в нея без особена конкуренция.
Тази завърнала се нова икономическа емиграция, станали вече демократични западни хора, научили и знаещи що е и как се прави действителна западна демокрация, завърнали се в България и с неотнемана им възможност някои от тях да станат и политици, ще са шанса на България за ускоряване на очовечаването й !
Затова въпросната незаконна в ЕС българска конституционна забрана за участие в политиката в България на български граждани-емигранти трябва час по-скоро да бъде премахната елементарно лесно с приет на три заседания на обикновено Народно събрание закон за премахване на текста "който няма друго гражданство" в чл. 65, ал. 1 на Конституцията.
Това обаче - български политици-Андрешковци сами да се изложат на "конкуренция" завърнали се от Запад емигранти "да им вземат хляба" на "политици" с монопол да оглупяват "Правим го по нашенски, защото така е в целия свят !", те сами не направиха четвърт век и няма и да го направят никога, ако не бъдат натистнати здраво публично от разбрали нуждата и ползата за себе си от западна "мая" в определящата живота им политика обикновени хора в България.
Росен Плевнелиев, християнин, а хороскопи продавал. Вярва, че в предишен живот бил ирландска пастирка. Сега вярва, че е президент. И на такъв да му оставиш служби?!
4,5,6,7 Президентските защитници биха могли да измислят нещо по-смислено от простотиите, които са написали.Но толкова ви е капацитетът ви.
Орешарски Ага - управител на Северозападна Европейска Турска Провинция Булгаристан.
ВЕЧНА ДРУЖБА С КОРЕЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА!
Бавна, но сигурна реставрация на комунистическите порядки. Друго не може и да се очаква, тъй като така или иначе почти абсолютно всички политически образования в България са генерирани от комунистическата партия. От 1989 г. насам в България се разиграва театър, по скоро цирк, че уж нещо се променя или уж нещо ще се промени. Просто няма кой да направи това. Всички, които имаха различно от комунистическото мислене бчха или избити или изгонени от страната. В България не остана критична маса. която би …
могла да мисли дугояче и да се противопостави на вродения вече в нацията комунистически манталитет. Всичко, което се елучва в България е предопределено и друго не може да има. На който не му харесва да ходи другаде. В българия освен комунизъм, мутирал комунизъм, или каквато и да била друга форма на комунизъм вече е невъзможно да има.
Може да му липсва на Плевнелиев първа дама, но акъл не му липсва, докато на Йовчев и Орешарски им липсва морал, за дамите незнам, може да предпочитат кавалери.