Ти си това, което четеш

Преподаватели търсят намеса на Брюксел срещу незаконен декан

Преподаватели от Югозападния университет (ЮЗУ) "Неофит Рилски" в Благоевград готвят петиция до Европейския парламент и ще се обърнат към еврокомисаря по сигурността и вътрешния ред за нарушаване на правата на човека във висшето учебно заведение, ако ресорното министерство не се намеси, научи Mediapool. Те ще поискат и среща с посланиците на ЕС у нас.

Осемнадесет преподаватели от университета са подписали и изпратили жалба до просветния министър Даниел Вълчев срещу незаконния, според тях, избор на проф. Александър Воденичаров за декан на Правно-историческия факултет (ПИФ). Макар да са уведомени, че отговорът е готов, те все още не са го получили. Протестът им е срещу незаконното кадруване на Воденичаров и репресиите срещу всеки преподавател, който му се противопоставя. С това те обясняват и обстоятелството, че само 18 от общо сто преподаватели в учебното заведение са подписали жалбата - повечето им колеги се страхуват от близките връзки на декана с висши политици и магистрати.

Способността на един професор да се телепортира

Законът за висшето образование разрешава постът декан във висши учебни заведения да се заема от едно лице най-много два последователни мандата. Воденичаров започва първия си мандат през 1999 г. Четири години по-късно е преизбран. Той обаче твърди, че през 2005 г. е освободен от поста за два месеца заради дипломатическа работа. Предложението за работа във Финландия, което е получил, обаче не го устройвало и той се върнал в университета. Тогава била в ход процедура за нов избор на нов декан на Правно-историческия факултет и той се кандидатирал и бил избран.

Официалните документи обаче разкриват друга истина. Финландия е мит, а мандатът му отдавна е изтекъл.

Какво се случва в действителност? На 19 юни 2005 г. Воденичаров подава молба, а на 23 юни ректорът подписва заповед за прекратяване на трудовите му правоотношения с ЮЗУ по взаимно съгласие. Така Воденичаров престава да бъде както декан, така и член на академичния състав на учебното заведение. При това положение, за да бъде законно, завръщането на професора в университета трябва да стане след конкурс с тримесечен срок, обявен в Държавен вестник. Такъв не е имало.

Той става отново декан с фалшив протокол от несъстояло се изборно заседание. То се провежда шест дни след освобождаването му - на 29 юни. Преподавател, присъствал на въпросното заседание, е готов да свидетелства, че заседанието по същество не е представлявало избор, а “гласуване на вот на доверие”, което няма правна стойност. Бюлетините от този вот обаче се прилагат към фалшивия протокол. Именно този протокол е изпратен на министъра на образованието Даниел Вълчев.

Въпросният избор е нелегитимен и защото стенограма от заседание на Висшия съдебен съвет от 29 юни доказва, че Воденичаров, който по това време е член на съвета, е бил в София, а не в Благоевград, където по същото време трябва да се е състояло избирането му за декан.

Професорът не само е бил на заседанието на ВСС, но дори му е било възложено да води разговори със съдиите от Софийския градски съд във връзка с тяхно обръщение към съвета за недопустими назначения в съдийската колегия и “светкавично израстване в кариерата” на младши съдии, включително и на сина на самия Александър Воденичаров.

Освен това подобен избор е незаконен и поради факта, че той трябва да се състои най-малко седем дни след освобождаването му като декан. Изборът е незаконен и по още една причина - навършването от Воденичаров на пенсионна възраст.

От академичната общност в ЮЗУ твърдят, че министър Даниел Вълчев е запознат с казуса "Воденичаров", но по някакви причини не се намесва. Възможно е обаче Вълчев да не знае, че ръководството на университета му е предоставило фалшив протокол от избора на декана.

Според преподаватели всички документи, подписвани от Воденичаров след този “избор”, са нищожни, тъй като е избран нелегитимно. Тъй като Воденичаров е и председател на Общото събрание на университета и де факто подписва трудовия договор на ректора, запознати твърдят, че това прави и управлението на ректора незаконно.

Така се получава "особена" взаимна свързаност между ректора и декана, които се подкрепят и заради козовете срещу единия и другия.

Предсрочно оттегляне от поста?

Самият Александър Воденичаров бе категоричен, че изборът му е напълно легитимен, тъй като е бил избран с мнозинство. Въпреки, че по неговите сметки мандатът му изтича през 2009 г., той намекна, че изборът на ново факултетно ръководство може да се случи и по-рано. Това, по думите му, може да стане във връзка “с новите стратегии за развитие на факултета в контекста на членството ни в Европейския съюз".

Истината е обаче, че на 18 август тази година изтича последният възможен срок, до който Воденичаров може да бъде декан, преподавател или да заема академична щатна длъжност. Тогава изтича допустимата по закон отсрочка след навършване на пенсионна възраст, до която един преподавател може да е на щатна работа.

Професорът не пожела да обясни от юридическа гледна точка имал ли е право да се кандидатира за декан, при положение, че не е член на академичния състав на университета и е навършил пенсионна възраст. "Това не е точно така", заяви той, но не обясни точно "как е".

Александър Воденичаров категорично отрече разпространяваните твърдения за ширещо се в правния факултет издаване на фалшиви дипломи и прием на студенти в горни курсове, без необходимия хорариум. "Бяха направени много проверки и никоя не установи издаване на фалшиви дипломи", каза той. Издаването на фалшиви дипломи било невъзможно, тъй като всички положени изпити се вписват в главната книга, а на Воденичаров му било трудно да си представи, че в нея могат да бъдат фалшифицирани подписи.

Приемът на студенти в горен курс без нужния хорариум, по думите му, е невъзможен, защото "компютърът не би го допуснал".

Скандалите следват "Благоевградския Макиавeли" навсякъде

Воденичаров, наричан още "Благоевградския Макиавeли", е известен с добрите си контакти сред управляващите и в съдебната система. Самият той бе член на предишния Висш съдебен съвет (ВСС), където името му също бе замесено в скандали.

В края на 2005 г. синът му Асен стана съдия в Софийския градски съд с около 9 месеца стаж в районния съд. Тогава гилдията написа гневни декларации, на които ВСС не обърна особено внимание. Наложи се ВСС да се обяснява пред посланици от ЕС, а тогавашният министър по европейските въпроси Меглена Кунева заяви, че с действията си членовете на съвета отправят покана за екзекуция. През 2006 г. пък асистентката на Воденичаров беше назначена без конкурс в Районен съд Благоевград директно като съдия.

Властовите ресурси, съсредоточени от години в ръцете на Воденичаров, му осигурявали възможности да раздава дипломи, в това число на известни политици, генерали от МВР, бизнесмени и модели, се твърди в академичните среди на ЮЗУ.

Преподавателят от катедрата по български език в ЮЗУ Петър Дошков, който пръв надигна завесата около фалшивите дипломи по право, бе уволнен, но в началото на април тази година бе върнат на работа с решение на съда.

Дошков разказа, че скандалната диплома на зам.-вътрешния министър Камен Пенков е издадена, след като той дори не влязъл в ЮЗУ по каналния ред, а като "спонсор". Това, дори и облечено в някакви законови форми, е със съмнителен морален привкус.

По същия начин за студент се е цанил и политикът Гюнер Тахир. Сред студентите на Воденичаров са още бившият директор на Българското национално радио и сегашен общински съветник от ГЕРБ Поля Станчева, бизнесменът Илия Ризов, моделът Евгения Калканджиева, бившият кмет на Дупница Пламен Соколов и съпругата му, ексшефът на РДВР - Благоевград ген. Богомил Янев и др.

Според Дошков изброените през 2004 г. по лично настояване на Воденичаров са записани във втори и трети курс в специалност право без нужния хорариум от часове. Освен тях около 200 души са взели дипломи “скоропостижно” срещу известно заплащане.

След завършването на право в ЮЗУ зам.-министърът на вътрешните работи Камен Пенков дори получава и научната степен "Доктор на юридическите науки”.

Воденичаров и бъдещето на правораздавателната ни система

Във факултета на Воденичаров се обучават повече бъдещи юристи, отколкото в правните факултети на всички държавни висши училища в България. Това би трябвало да повдигне много високо летвата за професионалните и морални качества на преподавателите и на декана.

Как просветният министър ще прави реформа във висшето образование, след като не може да наложи спазването на закона, питат преподаватели от ЮЗУ? Как Воденичаров, който произвежда научни кадри, сам има скромни научни трудове, посветени предимно на теми като "Участието на ДКМС в държавното управление на НРБ", “Организационно-правни форми за привличане на трудещите се в управлението на вътрешната търговия", "Кооперацията – обновен гражданско-правен и административно-правен субект".

Те, а и не само те, очакват отговора на просветния министър, който е и преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски".

Още по темата
Още от България