Престъпленията на комунизма влизат в учебниците

Престъпленията на комунистическия режим в България трябва да се изучават в училище. Това реши Народното събрание в четвъртък, приемайки на първо четене промените в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.

В закона е записано още, че всички държавни и общински институции трябва да премахнат от своята територия надписи, паметници, символи и лозунги, създадени през комунистическия режим в негова възхвала, сред които и на БКП.

Премахнатите паметници могат да бъдат предоставени на Музея на социалистическото изкуство. Поставянето на паметници е позволено, само ако се посочва задължително престъпният характер на режима чрез табела или изписване. В случай на нарушение глобата е 200 лева за физически лица и 2000 лв. за юридически.

Другата промяна в Закона предвижда периодът 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. да влезе в учебниците и учебните помагала и да се изучава в училище.

"За" приемането на закона гласуваха 104 депутати – от ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС депутатите от ДОСТ и част от Патриотичния фронт. Общо 46 бяха "против" - БСП, АБВ и друга част от Патриотичния фронт. Трима се въздържаха.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен бе внесен от депутатите от РБ Петър Славов, Мартин Димитров и Вили Лилков, както и от Методи Андреев от ГЕРБ. Дебатът продължи три часа, а някои от участниците в него бяха меко казано невъздържани.

Таско Ерменков от БСП рецитира стихове на Веселин Ханчев във възхвала на комунизма, през това време в залата се крещеше неспирно. Илиян Василев от "Атака" извади на трибуната известна марка бира, за да попита дали трябва да бъде забранена заради петолъчките на етикета. Методи Андреев му отвърна, че този символ е масонски.

Не партизани, а шумкари

Най-дейният защитник на промените в закона бе Методи Андреев: "Комунизмът е прийом и демагогия. Кога започва разделението в България? Точно комунистите го започнаха. Комунистите убиха българския патриотизъм. Тяхното отношение към фашизма и нацизма е било конюнктурно“, обясни той.

Според него действията на комунистите са подчинени на геополитическия интерес на Русия. Методи Андреев допълни, че партизани е имало навсякъде другаде, а в България е имало шумкари.

ДОСТ също подкрепи законопроекта. Лидерът на партията Лютви Местан коментира, че историческото минало може да разделя само общества, които не са научили уроците на миналото. "Ако днешното българско общество е разделено по оценката за наследство на комунистически режим това означава, че рецидивите на комунистическия режим са още живи", каза той.

Четин Казак от ДПС обвини вносителите в конюнктурни цели. "Не приемаме лицемерния подход, който се прилага, винаги когато слизате от властта да се опитвате с подобни законопроекти да ни противопоставяте с БСП или с която и да е друга политическа сила", каза Казак. Накрая той обясни, че партията ще подкрепи закона, защото комунистическият режим трябва да влезе в учебниците по история.

От АБВ очаквано гласуваха "против". Депутатът Иван Станков обясни, че в никакъв случай не трябва да се заличава тази част от историята на България - това е история и не може да бъде черно петно.

"Негативите са ясни - тоталитарен режим, диктатура на пролетариата и други неща. През този период имаше и огромно строителство, развито земеделие, промишленост, работа за хората. Тези неща не трябва да се премълчават“, каза още той.

Депутатът от ПФ Димитър Байракторов бе от хората, които гласуваха против промените в закона.

"На фасадата на Народното събрание пише "Съединението прави силата", оттук обаче започва разединението. Историята е, за да се учим и да не повтаряме грешките", каза той. Според него Законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен не решава проблемите на сегашните пенсионери.