Президентът: Нужна е правна сигурност, за да дойдат инвеститорите, а не олигарсите

Президентът Росен Плевнелиев обяви визия за реформа на страната с конкретни законодателни предложения и поставени цели. В обръщението си към Народното събрание той поиска спешни промени в правосъдието без ремонт на Конституцията и нова стратегия за борба срещу корупцията, които да осигурят правна сигурност, която да доведе "инвеститори, а не олигарси".

Той призова политическите партии да се обединят по четири цели, които да бъдат изпълнени докато България поеме ротационното председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Това са влизане в Шенген, в преходния валутен механизъм ERM II, в единния надзорен механизъм на Европейския банков съюз, както и задействане на Европейски енергиен съюз в България чрез постигане на заложените критерий - минимум три независими източници на газ, либерализация на пазара и създаване на енергийна борса за Югоизточна Европа.

Пред депутатите Плевнелиев потвърди, че ще инициира референдум за изборните правила, като според него има съгласие той да се проведе заедно с местния вот тази есен.

Той призова българите да не се делят на "фили" и "фоби" за тяснопартийни интереси, коментира, че конфликтът между Русия и Украйна може да бъде решен само по дипломатически път и за пореден път припомни, че цивилизационният избор на България е Европа.

Президентът за пореден път се обяви и за актуализация на бюджета за отбрана, но засега няма индикации, че това може да се случи. "Сигурността струва пари, но мирът и свободата са безценни", каза Плевнелиев.

Съдебната система, олигарсите и липсата на инвестиции

Държавният глава посочи, че вече седма година основният проблем са ниските инвестиции и растеж.

"За да дойдат инвеститорите, обаче, а не олигарсите, трябва правна сигурност и работещи регулатори. Държавата трябва да може да гарантира справедливост и равенство пред закона за всеки. Българското общество посочи системата на правораздаване като ключов приоритет", посочи той.

Плевнелиев заяви, че не е е достатъчно само да има съдебна стратегия, нито само да променим законите, които сме набелязали.

"Независимостта и ефективността на съдебната система се отстояват ежедневно. Народът е жаден за справедливост. Когато не я получава, попада в клопката на безперспективността и популизма", каза Плевнелиев.

Той припомни, че за крещящи престъпления като възродителния процес, фалитът на банките от 1997 година, аферата САПАРД, аферата "КТБ" няма нито един наказан и нито един върнат лев до момента.

"От изчезнали тефтери до неслучайно разпределение на делата системата произведе достатъчно скандали. Време е за промяна. Нека покажем, че съдебната система може да работи за доверието на гражданите и да раздава справедливост. Реформата не може да бъде отлагана повече. Народът няма да ни прости, ако безобразията просто се замитат както досега", каза Плевнелиев.

Реформата е възможна и без промяна в Конституцията

Той посочи, че по време на политическите консултации многократно е била поставена темата за необходимостта от промени в Конституцията, които да позволят много по-пълна и качествена реформа на правораздавателната система.

"Няма съмнение, че Конституцията като всеки един нормативен акт може да бъде променяна, но е важно да проведем цялостен и задълбочен анализ, да направим дебат, да използваме целия научен потенциал на нацията и, разбира се, предложението за промени в конституционните текстове да стъпи на оценка за устойчивост на промените и оценка на въздействието. Уверен съм, обаче, че дотогава нямаме нито времето, нито правото да чакаме. Има много добри идеи, които могат да се реализират и без конституционна промяна", посочи Плевнелиев.

По думите му Конституцията не е пречка пред магистратите да правораздават по съвест и по закон. Дори най-качествената конституционна норма не е в състояние сама по себе си да гарантира независимостта на съдебната система.

"Независимостта от икономически кръгове, от силните на деня се отстоява и от политиците, и от институциите, и от гражданите, и от съдиите, които да вярват и да действат така, че върховенството на закона да е над всички и над всеки", заяви Плевнелиев.

Санирането по-полезно от "големия шлем"

Държавният глава коментира, че проблемът в енергетиката е държавата и начинът, по който тя действаше досега.

"Години наред този сектор трупаше проблем след проблем върху финансовата стабилност на държавата и се е превърнал в сериозен риск пред социалната стабилност и националната сигурност. Сега, когато Европа изгражда своя Енергиен съюз, ние нямаме право да пропуснем този шанс. Трябва да се разделим с подхода да разрешаваме всеки проблем сам за себе си и да погледнем върху цялата енергетика като система", добави държавният глава.

Той припомни, че стълбовете, върху които ще бъде разделен Европейският енергиен съюз, са три – диверсификация, либерализация и енергийна ефективност.

"Това трябва да е основният фокус и на нашите усилия. Всичко останало – големите газови проекти, ядрени мощности са единствено средства, инструменти за постигане на целите. Не е толкова важно колко газ транспортираме, а каква цена плащат българските фирми и домакинства. България е с най-високата цена на газа от десетилетия. Справедлива цена обаче се постига само чрез конкуренция, чрез либерализация на пазара", каза Плевнелиев.

По думите му обаче сигурност няма как да има, когато зависим от един единствен доставчик, който и да е той.

"Имаме шанса именно в контекста на Европейския енергиен съюз и възползвайки се от европейската солидарност да преодолеем своята слабост като свържем своите мрежи с тези на съседите. Това ще ни направи по-свободни, по-независими, по-сигурни и ще даде импулс за нови инвестиции", каза държавният глава.

Той отново коментира, че в енергетиката на първо място поставяме ефективността.

"Няма да се уморя да повтарям, че най-евтината енергия е спестената. Енергийната ефективност вече се превръща в национален приоритет. Сигурен съм, че осъществяването на приетия мащабен план за енергийна ефективност и саниране на българските жилища ще осигури на милиони българи и на икономиката много по-големи и видими ползи, отколкото всеки един от проектите на "големия шлем“, добави той.

Нови закони за еврофондовете и обществените поръчки

Той призова да бъде ускорена модернизацията на страната и да заработи закон за еврофондовете, който да премахне административните пречки и да заложи електронното кандидатстване за проекти, както и по-ефективен контрол на системата.

През 2015 година можем да приемем и нова стратегия за борба с корупцията. Трябва и нов Закон за обществените поръчки.

"Държавата и общините са възложили обществени поръчки за почти 10 млрд. лв. за 2014 година. За съжаление възложителите избягват всячески електронния търг, въпреки че европейското законодателство предписва поне 30% от обществените поръчки да са електронни. Нека приемем нов закон за обществените поръчки, който да доведе до масовото използване на електронни обществени поръчки. Който иска да пребори корупцията, трябва да въведе, първо – типови и стандартизирани обществени поръчки. Второ – електронни обществени поръчки. Трето – електронни услуги за гражданите. Четвърто – електронна карта на пациента и пето – енергийна борса с либерализация на пазара като контрапункт на безотговорните действия на група хора в енергетиката, която е доведена до предфалитно състояние и е символ на непрозрачност, неефективност и огромна корупция в системата", обясни държавният глава.