Президентът поиска румънски модел за борба с корупцията

"Трябва да има единен орган за само с борба с корупцията по високите етажи на властта. В Румъния има – DNA. Румъния има много проблеми, но има и резултати от борбата с корупцията", каза в петък президентът Румен Радев пред бТВ.

Срещу въвеждането на румънския модел за борба с корупцията има силна съпротива от всички парламентарно представени партии и от главния прокурор Сотир Цацаров.

Румен Радев настоя дирекция "Корупция" да бъде извадена от ДАНС, защото агенцията се отчита пред Министерския съвет.

"Мястото на ДАНС е към Министерския съвет, но мястото на дирекция "Корупция" не е там. Как си представяте тя да събира информация срещу своя принципал. Не почива на никаква логика очакването да проверяваш своя началник. Аз виждам (мястото на дирекция "Корупция") в този единен орган (за борба с корупцията по румънски модел)", каза президентът.

Дебатът за въвеждане на румънския модел в България върви в обществото от три години, след като темата бе поставена от бившия правосъден министър Христо Иванов. Неговата идея обаче бе отхвърлена рязко от премиера с аргумента, че не ни трябват две прокуратури.

В началото на март тази година Румен Радев се срещна с ръководителя на антикорупционната дирекция на Румъния Лаура Кьовеши, след като още по време на предизборната кампания прояви интерес за разговор с нея. Тя дойде в България по покана на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, след като главният прокурор се противопостави на предложението Кьовеши да бъде поканена от Висшия съдебен съвет (ВСС).

Румънският антикорупционен директорат (DNA) е независима институция, която работи при пълна финансова независимост от останалите власти. Ръководителят се назначава от министъра на правосъдието след много стриктна проверка на качествата, но след назначението си той не зависи по никакъв начин от министъра. Служителите в DNA се назначават от ръководителя на институцията след множество тестове за почтеност и лоялност.

Редовият прокурор в DNA получава 3000 евро заплата, което е два пъти повече от заплатата на окръжен прокурор в България. В институцията работят над 200 служители, включително прокурори, полицаи и експерти.

Лаура Кьовеши обясни в София, че преди създаването на DNA положението в страната е било отчайващо. Тя описа една картина, която много прилича на тази в България в момента:

"Прокурорите не бяха независими. Главният прокурор можеше да прави, каквото си поиска. Привикваха се хора, местеха се, изземваха се преписки, ако се разследва приятеля на шефа. Сега никой, подчертавам никой, без значение каква е неговата длъжност, няма право да разпорежда на даден прокурор как да работи. Никой ръководител в антикорупционната прокуратура (DNA) не може да повика дадения прокурор и да каже: ти трябва да спреш тази преписка, или да изслушаш още 5 свидетели, или да го предадеш в този и този срок... Нито аз имам това право, нито министърът на правосъдието, нито министър-председателят".

Само през 2016 година DNA постигна 870 присъди за корупционни престъпления. В това число попадат един осъден министър, двама сенатори, 8 депутати и един евродепутат. Сред обвинените през 2016 г. пък попадат трима министри, 6 сенатори, 11 депутати, 47 кметове, 16 магистрати, 21 шефове на държавни предприятия и 426 висши чиновници.

В интервюто пред бТВ Румен Радев защити идеята за въвеждане на румънския модел за борба с корупцията, но затова пък отхвърли идеята прокуратурата да е извън съдебната власт, използвайки идентични мотиви с тези на главния прокурор Сотир Цацаров. Идеята за изваждане на държавното обвинение от съдебната система бе лансирана от Лозан Панов по време на срещата с Радев преди два дни. Шефът на ВКС поиска прокуратурата да бъде обособена като самостоятелен орган, равно отдалечен от останалите власти.

Според президента предложението на Лозан Панов било "алогично", защото ако целта е държавното обвинение да бъде по-малко безконтролно, извън съдебната власт "главният прокурор ще стане още по-недосегаем". Радев отклони и призива на Панов да инициира разговори за свикване на Велико Народно събрание, което да приеме структурна реформа в прокуратурата, отбелязвайки иронично, че върховният съдия му бил "нахвърлял мъгляви идеи".

"Много неща искаше... Има политически елемент в такива искания. Аз съм му го и писал. Който иска да се занимава с политика, пътят е друг", добави държавният глава, демонстрирайки забележително единомислие с главния прокурор Сотир Цацаров, ГЕРБ и ДПС, които образуваха своеобразен общ фронт срещу Панов и предложението му.

"Прокуратурата е оценявана, и в момента, като... (дали правилно или не е съвсем отделен въпрос), като институция, която е безконтролна и, едва ли не, виновна за всички беди. Питам – ако я изведем от съдебната власт, ако я изведем от контрола на Висшия съдебен съвет, ако я изведем от сегашната форма на парламентарен контрол, колкото и неинтензивна да е тя, ако въобще я изведем от сегашното ѝ положение и я превърнем в една отделна, независима, самостоятелна институция, няма ли да я направим по-безконтролна и далеч по-неограничена в правомощия ѝ от сега", обяви Цацаров след срещата си с Радев в сряда.

Депутатите Данаил Кирилов (ГЕРБ) и Хамид Хамид (ДПС) пък допълниха аргументите му с общата позиция, че не е работа на председателя на ВКС да дава на парламента предложения за реформи. Подобно на президента, те също видяха в идеята на Панов политическа заявка.