Президентът Радев отказа да разсекрети втората стенограма "КТБ"

Президентът Румен Радев отказа да оповести стенограмата от втората среща за банковата криза, състояла се на 14 юли 2014 г. при предшественика му Росен Плевнелиев. Преди две седмици Радев обяви, че е съгласен да разсекрети стенограмата от първата среща, проведена на 29 юни 2014 г., след като преди това се противопоставяше. Въпреки това обаче документът още не е добил публичност.

Отказа си да направи същото и с протокола от втората среща държавният глава мотивира с това, че е класифициран с гриф "поверително". По закон при подобен гриф информацията е защитена за срок от 5 години, който може да бъде удължен двойно. Главният редактор на сайта "Биволъ" Атанас Чобанов, който е изискал информацията, съобщи, че ще обжалва в съда.

"Достъпът до исканата информация е ограничен по смисъла на чл.7 ал. 1 от ЗДОИ (Закона за достъп до обществена информация) и е основание за отказ от предоставянето ѝ. Документът е класифициран", аргументира решението си президентската администрация.

Стенограмата от заседанието на 14 юли 2014 г. е всъщност истинската стенограма "КТБ", защото на тази среща са обсъждани вариантите за действие по отношение на банката, която към онзи момент бе под специален надзор и се очакваше да бъде отворена на 21 юли - нещо, което никога не се случи.

Предишният запис - от 29 юни 2014 г., който се очаква да бъде разсекретен от Радев, всъщност се отнася предимно до ПИБ и до усилията да се предотврати повсеместна банкова криза. Въпросното заседание се състоя два дни след "черния петък" за Първа инвестиционна банка, когато само за ден от нея бяха изтеглени спестявания за над 800 млн. лв. и тя изпадна в ликвидна криза.

Публично известно е, че по време на срещата на 29 юни 2014 г. при президента е отпаднал вариантът за обявяване на банкова ваканция в страната - мярка, която е обсъждана по-рано на тайно инфарктно заседание на политици, банкери и финансисти в БНБ. След консултациите при Плевнелиев идеята за ваканцията отпадна окончателно. На другия ден държавата спаси ПИБ, след като убеди банковата общност да изкупи емитирани от МФ книжа за 1.2 млрд. лв., които впоследствие бяха вкарани като депозит в ПИБ. Помощта за банката бе одобрена светкавично от ЕК – за една нощ.

Досега президентството отхвърляше исканията за разкриване на стенограмата от 29 юни с аргумента, че тя съдържа обстоятелства, които са "професионална тайна" по Закона за кредитните институции. За разлика от класифицираната информация въпросната тайна е за вечни времена. След решение на Административния съд - София град от месец май 2017 г. срещу мотива за професионалната тайна президентството вече вади аргумента с класифицирането на информацията.

В решението си съдия Стефан Станчев посочваше още, че "професионалната тайна" по случая не би следвало да бъде разкривана и пред политически лица, присъствали на въпросната среща, но тогавашният управител на БНБ Иван Искров все пак го бе направил. Затова и съдът риторично зададе въпроса дали тайната продължава да бъде такава, след като вече е била огласена пред лица, нямащи право на достъп до нея.

Преди да се стигне до обявлението на Радев, че обмисля да разсекрети стенограмата от срещата на 29 юни 2014 г., предшественикът му на два пъти отказваше това. Той отхвърли исканията на гражданина Стефан Стойков и бившия председател на БСП Михаил Миков с аргумент, че тя съдържа елементи на професионална тайна и няма надделяващ обществен интерес. И до днес Росен Плевнелиев твърди, че стенограмата от 29 юни 2014 г. не бива да бъде публикувана.