Президентът сезира КС, но остави споразумението ЕС - Канада в ръцете на депутатите

Президентът Румен Радев поиска във вторник Конституционният съд (КС) да тълкува няколко текста от основния закон във връзка с търговското споразумение между Европейския съюз и Канада, известно като СЕТА. Позицията на КС обаче няма да може да блокира ратификацията на споразумението в българския парламент, тъй като Радев не е поискал изрично обявяването на текстове от споразумението за противоконституционни. Той е поискал единствено тълкуването на конституцията, което би дало само евентуални политически аргументи срещу СЕТА и неясен ефект върху ратификацията на бъдещи подобни споразумения, обясниха конституционнни съдии за Меdiapool.

Taка президентът, който по време на предизборната си кампания припяваше на БСП, че ще блокира СЕТА, оставя решението в ръцете на парламента.

Ключовото споразумение, което регламентира търговските отношения между ЕС и Канада, бе подписано през октомври миналата година след 7-годишни преговори, а Европейският парламент го одобри на 15 февруари. За да влязат в сила всичките разпоредби на споразумението, то трябва да се ратифицира от националните парламенти на всички страни членки. Към юни това са направили само две държави – Латвия и Дания.

Какви са мотивите на Радев?

Държавният глава посочва, че споразумението е със смесен характер и включва въпроси от изключителната компетентност на ЕС, от националната компетентност на държавите членки и от споделената компетентност между ЕС и държавите членки.

Затова според него СЕТА засяга практически всички сфери на обществения живот, което налага гражданите и институциите да имат яснота за естеството на такива споразумения и мястото им в българския конституционен модел.

Той посочва, че ратифицирането на такива споразумения, които предопределят развитието на държавата в дългосрочна перспектива, трябва да става с максимален консенсус.

Според Радев тълкуването на разпоредите ще има важно значение за националната правна система и за участието на България в изграждането и развитието на ЕС.

"То ще допринесе България да се утвърди като предвидим партньор в международните отношения. Разкриването на точния смисъл на конституционните разпоредби ще има значение и в бъдеще при сключването на подобни споразумения, свързани с членството на страната ни в ЕС", посочва Радев.

Кои текстове трябва да тълкува КС?

Радев иска Конституционният съд да тълкува чл. 5, ал. 4 от основния закон, според която ратифицираните международни договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Освен това държавният глава иска тълкуване и на чл. 85, ал. 1, т. 9, според която парламентът ратифицира и денонсира със закон международните договори, които предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази конституция.

Радев иска тълкувание и на чл. 4, ал. 3, според която "България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз" и на чл. 19 и чл. 20, които засягат икономическото развитие на страната.

Макар позицията си против СЕТА, през март президентът Румен Радев заедно с още 26 лидери на ЕС подкрепи декларация, която "приветства гласуването в Европейския парламент по Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада и очаква неговото временно приложение".

След това обаче Радев побърза да демонстрира негативно отношение към СЕТА, заявявайки, че ще сезира КС, както и че въпросната декларация няма юридическа стойност, а въпросът на европейско ниво вече, така или иначе, е бил решен.

По думите му "това споразумение налага промени в нашата конституция и наистина съдът ще трябва да се произнесе дали са законосъобразни. Сега въпросът е в ръцете на българския парламент, който трябва да ратифицира решението", каза тогава Радев и допълни, че България прави компромис, "защото за силни и устойчиви икономики споразумението е огромно предимство, но за слабите и крехките е заплаха".

Какво представлява СЕТА?

Блокирането на споразумението бе едно от основните обещания на Радев в предизборната му кампания миналата есен, когато той обеща сезира Конституционния съд, защото според него СЕТА налага промени в основния закон.

Независимо, че до момента само Дания и Латвия са ратифицирали споразумението, то ще започне да действа частично от 21 септември тази година и ще се води активирано временно, докато приключи ратификацията му от страните членки. Ще се задействат всички търговски договорености и правила, с изключение на механизма за арбитриране на инвестиционни спорове.

СЕТА ще доведе до премахването на 98% от търговските мита между ЕС и Канада като ограничения ще има само за някои селскостопански продукти, за които беше договорено запазване на квотния режим.

Споразумението доведе и до отпадането на канадските визи за гражданите на Българи и ЕС.

Срещу СЕТА и други подобни международни договори традиционно има силна съпротива от левичарски среди, антиглобалисти и еко активисти. Лидерът на БСП Корнелия Нинова в характерния си стил обяви за национални предатели гласувалите "за" СЕТА и обяви, че споразумението означава безконтролен внос на ГМО в България. Това е обаче е невярно и силно спекулативно, тъй като СЕТА не променя нищо по отношение на регулациите на ГМО в ЕС и предвижда изрична забрана за внос на третирано с хормони месо.