Ти си това, което четеш

Президентът в челен сблъсък с ГЕРБ: Ако не купят "Грипен", газят военната експертиза

Румен Радев окачестви като "невежи" и "нелепи" коментарите на ГЕРБ, че служебният кабинет е предрешил мегапроекта
Никола Лалов | 17:55 | 28 април 2017 | 39 коментара

Президентът Румен Радев предупреди бъдещото правителство на Бойко Борисов, че ако не потвърди избора на служебната власт за покупка на изтребители "Грипен", "ще прегази военнотехническата експертиза".

Въпросът за крупната поръчка, възлизаща на около 1.5 млрд. лева, се очертава да е първият челен сблъсък между президента новото правителство.

След като ГЕРБ отхвърли твърденията на служебния премиер Огнян Герджиков, че изборът е бил обсъден с Борисов, депутатът от ГЕРБ Валентин Радев обвини в петък служебния кабинет, че се опитва да предреши конкурса за нов тип изтребители, одобрявайки на едно от последните си заседания класирането на подадените оферти.

Според него кабинетът на Огнян Герджиков е избързал с проекта и е взел всички решения на тъмно без ясни аргументи.

ГЕРБ съобщиха, че ще извикат и служебния военен министър Стефан Янев за обяснения в парламента.

Следващият кабинет има право да избере ..."Грипен"

Президентът Румен Радев отхвърли обвиненията на ГЕРБ и заяви, че следващото правителство ще има възможност да реши дали да приеме класирането на конкурса и с кого да води преговори.

В същото време обаче държавният глава предупреди, че "ако има друго политическо решение, то ще прегази военнотехническата експертиза".

"В такъв случай да излязат и да го обосноват", добави президентът, който като бивш командир на Военновъздушните сили е имал пряко отношение към изготвянето на въпросната експертиза.

Така казусът с избора на изтребителите се затяга още повече. Служебният премиер Огнян Герджиков каза, че класирането е станало след обсъждане с лидера на ГЕРБ и бъдещ премиер Бойко Борисов, но зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов отрече това.

По критерии и цени, които са обществена тайна, работната група в Министерството на отбраната класира на първо място предложението на шведския консорциум СААБ за нови изтребители "Грипен". Втора остана офертата на Португалия и САЩ за Ф-16 втора ръка.

Този избор бе одобрен на закрито правителствено заседание в сряда, но медиите не получиха никаква информация, тъй като информацията била класифицирана. Служебните министри отказаха да коментират официално проекта, който се очаква да достигне 1.5 млрд. лева, и вместо това контролирано бе разпространена само неофициална информация.

Не е работа на служебния кабинет да решава проекта

Депутатът от ГЕРБ Валентин Радев коментира в петък пред бТВ, че не е работа на служебното правителство да определя какви изтребители да се купят.

"През 2012 г. професионалното ръководство на армията, което сега е избрало "Грипен", беше избрало Ф 16 и ние ходихме в Португалия с Румен Радев, който тогава беше бригаден генерал", припомни Валентин Радев, който е бивш зам.-министър. 

В края на първия мандат на Бойко Борисов военното министерство бе на крачка да закупи изтребители Ф 16 от Португалия, но правителството подаде предсрочно оставка.

"Сега не знаем защо са избрали "Грипен". Защо го правят, какво е имало на това закрито заседание, не знаем", допълни депутатът.

Въпросът е дали искаме да купим само машини или сигурност за държавата

"Въпросът не е каква платформа си купуваме. Дали "Грипен", дали "Юрофайтер" или Ф 16 - няма значение, каквото кажат експертите. Въпросът е с тези 1.5 млрд. лева какво искаме – да купим една платформа, било то и нова, или да купим сигурност за държавата", коментира Валентин Радев.

"Ако искаме второто, това е политически въпрос. Защо едно служебно правителство решава един политически въпрос. Защо не изчакаха, както ние изчакахме. Направихме жест с назначението на началника на отбраната, те защо бързат", попита той.

Според него единственото обяснение е, че служебното правителство иска да предреши конкурса.

"Просто не можем да повярваме, че го правят", каза Валентин Радев.

Кадровата чистка в МО обслужва избора на доставчик

Той заподозря, че мащабната кадрова чистка в Министерството на отбраната също е свързана с избора на нов тип боен изтребител.

Валентин Радев припомни, че служебният министър Янев уволни и директора на Института по отбрана Тодор Тагарев, който работи по спецификацията на проекта. Освен това бяха сменени началникът на отбраната, постоянният секретар на МО, шефове на търговските дружества и директори на ключови агенции.

Румен Радев: Къса памет и невежество

Президентът Румен Радев отхвърли доста грубо твърденията на депутата.

"Когато се комбинират къса памет с невежество, се получават нелепи коментари", заяви той.

"Процесът за избор на нов многоцелеви изтребител за българските ВВС е разписан в пътната карта към проекта за инвестиционен разход, който бе приет с решение на парламента от 2 юни м.г.", каза президентът.

Той посочи, че министърът на отбраната от тогавашното правителство е разписал искането за предоставяне на офертата, в която ясно е описана методиката за избор - критерии, показатели и срокове.

Румен Радев допълни, че в момента стриктно се следват приетите стъпки.

"Спазват се всички принципи за обективност, прозрачност, равнопоставеност. Добре е хората да помнят какво са гласували, приемали и подписвали", каза още той.

Как да се направи изборът?

България от години не може да финализира покупката на нови изтребители заради липсата на достатъчно финансови средства и политическа воля. Бойната авиация е зависима изцяло от Русия и разчита само на старите съветски машини МиГ 29.

В последните години държавата трудно пази сама въздушното си пространство и периодично военното министерство съобщава за критични ситуации, които с подръчни средства по някакъв начин се елиминират.

Поне от пет години проектът се готви, минавайки през различни фази, включително и избор на Ф-16. Техническите въпроси около крайното решение подлежат на сериозен експертен анализ, тъй като Ф 16 и "Грипен" имат различни предимства и недостатъци.

Военнополитически дивиденти, цена, технически параметри...

Международната практика е с подобни сделки националните правителства да извличат и военнополитически дивиденти. Решението за избора на доставчик в такива случаи обикновено не се ограничава единствено до технически и финансови параметри, а има и стратегически измерения.

Финансовите оферти трудно могат да се сравнят на този етап, защото предстои да бъдат уточнени в директни преговори.

Освен това има много нюанси около самите поръчки – въоръжение, наземно оборудване, поддръжка и др., които влияят върху крайната цена на договора.

Съединените щати са основен съюзник, на когото България разчита за гарантиране на сигурността си. Решението на София отново да избере друг доставчик за крупна сделка в областта на военната модернизация вероятно ще предизвика негативна реакция от страна на Вашингтон.

През последните 15 години различни комисии в МО рещиха сделки за над 2 млрд. лева, основно за военната авиация. Българските въоръжени сили обаче не придобиха почти никакви допълнителни бойни способности.

По традиция повечето договори стигат до прокуратурата, която – отново по традиция - не вижда проблем в тях.

Какво следва?

Следващото правителство трябва да влезе в директни преговори за уточняване на конкретните параметри на бъдещия договор, като засега не е ясно дали ще се преговаря с всички фирми.

Военното министерство твърди, че сделката ще бъде решена в кратък срок, но това не е сигурно.

Словакия, например, преговаря вече две години със СААБ, въпреки че взе решение да бъдат закупени "Грипен"-и.

Следващото редовно правителство ще има достатъчно лостове при желание да обърне хода на проекта и това не би било нищо необичайно.

В качеството си на бивш командир на Военновъздушните сили сегашният президент Румен Радев, чиито екип подготвяше проекта, клонеше към покупката на нови изтребители. В края на миналата година преди встъпването му в длъжност от БСП "алармираха" , че проектът е пренаписан и тласнат в посока на Ф -16. След като дойде служебното правителство обаче се оказа, посоката е друга.

В речта си пред парламента при встъпване в длъжност на 19 януари Радев отдели специално внимание на инвестиционните проекти за армията. Макар че като президент няма отговорност към тази дейност, той избори конкретни условия, на които според него трябва да отговарят проектите. И изрази мнение, че в тази сфера трябва да се разпореждат предимно военните, преимущество трябва да има "военната експертиза", а "граждански контрол не означава гражданско управление". Тази философия се отклонява от общоприетите практики в развитите демокрации, където решенията по отношение на отбраната в крайна сметка са на политическото ръководство.

Още по темата
Още от България