Президентът засега няма да сезира КС по закона "Пеевски" за КТБ

Въпреки мнението си, че спорният закон "Пеевски" за КТБ противоречи на конституционния принцип на правовата държава, президентът Румен Радев засега не смята са сезира Конституционния съд по проблем. Такъв извод може да се направи от неопределения отговор, който Mediapool получи от президентството на въпроса дали президентът ще сезира КС по промените в Закона за банковата несъстоятелност.

"Сезирането на Конституционния съд е факултативно и се упражнява по преценка на правоимащия субект", отговарят от прессекретариата на държавния глава и допълват, че "сезирането на КС не е ограничено във времето". При прилагането на един закон може да се откроят нови недостатъци и противоречия и те да са повод за сезиране на съда, посочват още от екипа на Румен Радев.

На 21 февруари държавният глава върна за ново разглеждане в парламента промените в Закона за банковата несъстоятелност, внесени от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид, с които се обезсилват със задна дата хиляди сделки, свързани с цесиите и прихващанията, с които фалиралата КТБ бе вторично разграбена след затварянето ѝ. Синдиците на банката горещо защитиха закона, тъй като благодарение на него щели да върнат откраднати 1.4 млрд. лв.

Юристи и експерти обаче реагираха остро на подобна груба намеса в гражданско-правния оборот със задна дата. Председателят на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание и бивш премиер проф. Огнян Герджиков направо се "хвана за главата" от очевидната противоконституционосъобразност на нормативния акт.

"Когато виждам как се творят законите, особено в последните години, наистина излизам от равновесие", каза той и даде пример със закона за КТБ. "Той е явно противоконституционен, ачик-ачик. Не знам защо досега никой от тези, които могат, не са сезирали Конституционния съд", заяви Герджиков. Той разясни, че със задна дата се обявяват за недействителни сделки, които са извършени преди. "Това нещо в белия свят го няма, това нещо не може да съществува, това е погазване на елементарни правни принципи. Обаче у нас върви, у нас всичко може да се напише на хартия и то минава", констатира Герджиков.

В мотивите за ветото си Румен Радев имаше възражения относно спазването на конституционния принцип на правовата държава в някои от разпоредбите на закона. При това положение е съвсем логично държавният глава да се обърне към Конституционния съд, след като ветото му бе преодоляно с гласовете на ГЕРБ и ДПС. В отговорите на президентската администрация обаче се цитират единствено разпоредбите, според които държавният глава има право да сезира КС, без да се посочва, че той реално ще го направи.

Mediapool се обърна със същия въпрос и към парламентарната група на БСП, която редовно праща в КС какви ли не закони, дори заради малки процедурни проблеми. Отговорът беше, че левицата дори не е обсъждала евентуалното сезиране на КС за текстове от закона "Пеевски" за КТБ.

В същото време неофициално се твърди, че има шанс да се стигне до сезиране на КС след Великден, но в момента се броят депутатите, които биха подписали искането. Изискването е да се съберат поне 48 подписа от Народното събрание (БСП има 80 депутати).

Известно е, че в БСП има лоби "про-Пеевски" и част от представителите му са на влиятелни позиции партията, така и в парламентарната група - например бившият министър на икономиката Драгомир Стойнев, зам.-председателят БСП Кирил Добрев и др.

При гласуването в пленарна зала социалистите подкрепиха ветото на президента Радев върху закона, но демонстрираха необяснима за опозиционната им страст пасивност и снишаване както по време на дебата, така и в публичните си изяви.

Отнасянето на нормативния акт в Конституционния съд е последната възможност да се възпре продължаващата намеса на Делян Пеевски в казуса "КТБ", след като в миналото беше бизнес партньор на обвинения за източването на банката Цветан Василев.

С нежеланието си да се ангажира със сезиране на КС, президентът Радев практически отказва да използва малкото си конституционни правомощия, чрез които може да влияе на ключови решения.

Въпроси на Mediapool:

Моля за Вашето съдействие да получа отговор на следните въпроси, свързани с упражненото на 21 февруари 2018 г. от Президента на Р България право на вето по измененията в Закона за банковата несъстоятелност:

Доколкото в мотивите към ветото държавният глава изказва възражения относно спазването на конституционния принцип на правовата държава в някои от разпоредбите на закона, смята ли Президентът да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на част от текстовете в Закона за банковата несъстоятелност?

Ако държавният глава не смята да сезира Конституционния съд, какви са причините за въздържането му от гледна точка на изразените мотиви за наложеното вето?

Отговор от прессекретариата на президента:

В отговор на поставените въпроси:

1. Сезирането на Конституционния съд /КС/ е факултативно и се упражнява по преценка на правоимащия субект.

2. Президентът на Републиката е един от субектите, които имат право да сезират КС /чл. 150, ал.1 Конституцията/. Другите са минимум 1/5 от народните представители, Министерският съвет, главният прокурор, Върховният касационен съд /ВКС/ и Върховният административен съд /ВАС/. Омбудсманът и Висшият адвокатски съвет могат да сезират КС за противоконституционност на закони /чл. 150, ал.3 и 4 Конституцията/. Съдебен състав на ВКС или на ВАС в рамките на висящ процес може да сезира КС за установяване на противоконституционност на приложим закон /чл. 150, ал.2 Конституцията/. Общинските съвети могат да сезират само по спорове за компетентност.

3. Сезирането на КС не е ограничено във времето. При прилагането на един закон може да се откроят нови недостатъци и противоречия и те да са повод за сезиране на съда.

Поздрави,
Кирил Атанасов