Президентско вето за мораториума върху новите лекарства

Вето върху мораториума за плащане на иновативни лекарства, въведен със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2018 г., наложи президентът Румен Радев в петък.

Малко по-късно спирането на този текст бе определено от Министерството на здравеопазването като "необосновано и категорично в ущърб на интересите на пациента". Според ведомството това е "връщане в изходна позиция и абсолютна невъзможност да се ползват предимствата, предоставени от новия по-голям бюджет за здравеопазване", който осигурява 407 млн. повече средства за лекарства, болнична и извънболнична помощ и зъболечение.

Здравното министерство продължава да защитава забраната за модерни лекарства, твърдейки, че "е намерена правилната рамка, в която публичният фонд може да осигури финансиране на всички здравноосигурени лица за всички здравноосигурителни случаи". Ведомството уверява, че е бил постигна правилният баланс между първичната, специализираната и болничната медицинска помощ, медицинските изследвания, денталната помощ, медицинските изделия и лекарствените продукти.

Държавният глава обаче връща само забраната върху новите медикаменти, но не и ограничението за финансиране на нови медицински дейности в болниците.

Радев мотивира решението си с това, че забраната здравноосигурителният фонд да финансира иновативни терапии догодина създава различно третиране на здравноосигурените, с което се нарушават конституционните принципи на равнопоставеност и правото на достъпна медицинска помощ.

“Лимитираният финансов ресурс за здраве налага оптимизиране на разпределението, разходването и контрола на наличните средства. Това обаче не може да е за сметка на конституционните права на гражданите и социалната справедливост“, се казва в мотивите към ветото.

През тази седмица няколко пациентски организации и политически партии призоваха президента да наложи вето на мораториума върху лекарствата, а за събота е насрочен протест  срещу мораториума пред Народното събрание. Ако депутатите отново гласуват ограничението и след президентското вето, то вероятно ще бъде атакувано от омбудсмана Мая Манолова пред Конституционния съд.

Крайната мярка цели спестяването на 25-30 млн. лева от бюджета на НЗОК, които да бъдат инвестирани в сега покривания от здравната каса пакет, за да не се стигне до нов преразход в бюджета ѝ. През тази година очакваният преразход за лекарства в бюджета на НЗОК е над 100 млн. лева. По последни данни мораториумът засяга около 20 иновативни терапии, които са навлезли в Европа от между една и три години и се финансират средно от 15 държави в ЕС. Според здравните власти ограничението няма да остави пациенти без животоспасяващо лечение.

“Провежданата с този закон държавна политика трябва да гарантира достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ, като осигури прозрачно, ефективно и справедливо разходване на приходите и трансферите по бюджета на НЗОК. Не мога да се съглася, че с приетия закон са намерени най-удачните решения, които справедливо да разпределят наличния обществен ресурс“, посочва Радев в мотивите към ветото.

Според президента ограничителният текст поражда опасения, че няма да бъдат гарантирани правата на всички здравноосигурени лица.

“С него се установява правилото през 2018 г. НЗОК да не заплаща за лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование, за което е подадено заявление за включване в позитивния лекарствен списък, както и за включени в позитивния лекарствен списък, които подлежат на заплащане за първи път през 2018 г. Между двете гласувания на закона е направен опит за смекчаване на временната забрана чрез изключения за генерични лекарствени продукти и за лекарствени продукти по чл. 29 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Независимо от това е сигурно, че се прегражда правната възможност ползването на определени лекарствени продукти да бъде финансирано със средства от бюджета на НЗОК“, се казва в мотивите към ветото.

“Мораториумът не може да бъде мотивиран от фискални съображения. С него се засяга основното право на здравно осигуряване, гарантиращо на гражданите достъпна медицинска помощ, закрепено в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България. Мораториумът влиза и в противоречие с редица международни актове, по които Република България е страна. Конвенцията за правата на човека и биомедицината предвижда равен достъп до здравни грижи и държавата, в зависимост от здравните потребности и наличните ресурси, трябва да вземе подходящи мерки за неговото гарантиране (чл. 3). Международният пакт за икономически, социални и културни права задължава държавите – страни по този пакт, да вземат мерки за създаването на условия, които да осигурят на всички медицинска помощ и медицинско обслужване в случай на болест“, посочва президентът.

Той допълва, че ограничението създава различно третиране на здравноосигурените лица през 2018 г., което не е оправдано от друга конституционно гарантирана ценност и не е пропорционално на преследваната цел.

“Конституцията обявява равенството на гражданите пред закона за принцип и не всяка цел може да бъде годно основание за ограничаване на права“, се казва в мотивите.

“Здравето на хората е публично благо и цел на националната здравна политика (Решение на КС № 8 от 2016 г., ДВ, бр. 51/2016 г.) и то има приоритет пред икономическите съображения за ефективност на здравните грижи и минимизиране на разходите. Ресурсът, с който държавата разполага, по правило е ограничен. Лимитираният финансов ресурс за здраве налага оптимизиране на разпределението, разходването и контрола на наличните средства за провеждането на здравната политика, но констатираното засягане на основното право на здравно осигуряване внася дисбаланс и в социалната справедливост“, посочва президентът.

Според него мораториумът “отнема същностен компонент от социалния характер на държавата и противоречи на принципа за социална справедливост“.