Приятелят на Путин – музикант виртуоз и собственик на сенчеста империя за милиарди

На 24 март 2016 г. в голямата зала на Консерваторията изнесе концерт Академичният симхоничен оркестър на Московската филхармония под ръководството на Юрий Симонов. Оркестърът изпълни първата композиция (адажио за струнни инструменти на Самюел Барбер), след което конферансието обяви втория номер в програмата – произведението на Ернест Блох "Шеломо" – еврейска рапсодия за виолончело с оркестър. Музикантите станаха и на сцената излезе човек в черна сатенена риза, с малко старомодна, но отиваща му артистична прическа. Пълната зала го посрещна с овации. Той застана на мястото на солиста, намести по-удобно своето старо виолончело и замря. След известно забавяне с нотите, предизвикало одобрителна усмивка в залата, оркестърът засвири. Виолончелистът, който в това произведение въплъщава гласа на прославения цар на юдеите Соломон, свиреше с упоение, затворил очи, за да се абстрахира от обкръжаващия свят и да остане насаме с магията на музиката.

Този човек бе Сергей Ралдугин, за когото може да се каже, че живее два живота. В единия, открития за света, той, признат майстор в работата си, е един от известните виолончелисти на страната, народен артист на Русия и професор. До днес обаче другата част от живота му бе скрита от всички зад завеса от дружества за доверително управление и екзотични офшори, които са оперирали с милиарди долари, получавали са по своя сметка "дарения" под формата на невъзвръщаеми кредити от най-богатите бизнесмени в страната и контролирали дейността на стратегически предприятия на Русия.

И ако за основната си професия Сергей Ралдугин, като човек истински влюбен в музиката, изглежда е готов да говори увлекателно, своя "втори живот" той обсъжда с по-малко желание, в което можахме да се убедим, разговаряйки насаме с маестрото за кратко в неговата гримьорна.

Как виолончелистът е успял да изгради такава колосална офшорна империя? Отговорът на този въпрос репортерите на "Новая газета" намериха в хода на съвместното разследване с десетки журналисти от най-добрите издания в света - Süddeutsche Zeitung, OCCRP, The Guardian, BBC, Le Monde и много други. Това разследване продължи повече от година и именно него прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков анонсира тази седмица, като го нарече "информационна атака срещу Владимир Путин".

Най-добрият приятел на президента

"Володя (Путин – бел. ред.) учеше заедно с брат ми. Аз живеех в друг град и, когато се оказах в Ленинград, брат ми ми разказа за Вовка. Той дойде у нас с брат ми и така се запознахме. Това стана, струва ми се, през 1977 година. Срещнахме се и повече не се разделихме. Той ми е като брат. По-рано, когато нямаше къде да ида, отивах при него, там спях и се хранех. Ето така се запознахме", разказва за своето познанство с президента на Русия Сергей Ралдугин в основната биографична книга на Владимир Путин - "От първо лице".

Ралдугин е не просто приятел на лидера на Русия, за каквито (не винаги оправдано) през последните години са били причислявани страшно много от успешните хора на страната, а, наистина, човек, с когото са свързани много неща в живота на президента. В книгата "От първо лице" Ралдугин е един от най-често споменаваните персонажи: той не просто е имал възможност да наблюдава живота на Владимир Путин отстрани, но още от младини е бил участник в най-важните събития в съдбата на президента. Те заедно участва в боеве по улиците на неспокойния по онова време Санкт Петербург, заедно пяли и обикаляли из нощния Ленинград със стар "Запорожец", заедно ходели на театър със "симпатичната девойка Люда", чиято фамилия по това време още не е Путина.

"Преди да заминат за Германия се роди Маша (първата дъщеря на Путин – бел. ред.). Бившият ми тъст имаше вила край Виборг, шикозно място, и когато я взехме от родилния дом, заминахме там и живяхме всички заедно: Володя, Люда, аз с жена си... Разбира се, отпразнувахме раждането на Маша... Вечер такива танци бяха...", разказва Сергей Ралдугин, който става кръстник на първата дъщеря на бъдещия президент на Русия.

Сергей Ралдугин (най-вдясно) в компанията на семейството на Владимир Путин.

За разлика от други приятели на Владимир Путин, които по време на управлението му влизат в списъка на "Форбс" (на най-богатите хора в света – бел. ред.), за богатството на Сергей Ралдугин до ден днешен не беше известно нищо. Въпреки че виолончелистът е пазел в тайна приятелството си с президента, единственият негов актив, за който се говореше публично, е миноритарният дял в АКБ "Россия", известна като "банката на приятелите на президента". "Аз не съм бизнесмен, аз не притежавам милиони", казва Ралдугин в интервю за "Ню Йорк таймс" през 2014 година.

Заради изтичането на информация от компанията-регистратор на фирми "Мосак Фонсека" (МФ) получихме възможност да научим, че свързани с известния виолончелист компании оперират не просто с милиони, а с милиарди долари: тези офшорни фирми са можели да получават пари от структури близки до семействата на Ротенберг, Сулейман Керимов, Алексей Мордашов... Те са заработвали по десетки милиони рубли на ден от, както смятат експертите, съмнителни сделки с акции на руски държавни компании. После инвестирали тези средства както в покупката на стратегически активи в страната, така и в лични проекти, свързани с роднини и приятели на президента.

Офшорна империя

В коридора на консерваторията пред Сергей Ралдугин, след като изпълни своята част от музикалната програма, се нареди опашка от негови поклонници и бивши ученици. Пред репортерите на "Новая газета" към маестрото се приближи млад човек – или бивш ученик, или син на някой познат. "Сега се занимавам с финанси, работя във "Внешекономбанк", започна той. "Какво говорите, аз съм далеч от тези неща. Виждате, че даже виолончелото ми е старо и ремонтирано", отговори Ралдугин. След което се запозна с нас и ни покани в гримьорната си.

Когато го попитахме за офшорните компании с оборот от милиарди долари, той не се затвори (откритостта изглежда е едно от главните му положителни качества), но избегна отговора, като че ли наистина не е много навътре в темата: "Честно казано, момчета, сега аз никакъв коментар на мога да дам. Трябва да видя и да разбера какво мога да говоря, какво – не. Просто ме е страх да давам интервю. Когато на едни немци отказах да дам интервю, те написаха, че Путин толкова е наплашил познатите си и приятелите си, че те се страхуват да говорят. Така ме представиха. Разбирам, че тези неща са много важни. Занимаваш ли се с бизнес или не се занимаваш? Откъде са парите? Чии са? Разбирам всичко това. Това са деликатни неща", съгласи се виолончелистът.

Тогава съобщихме на маестро Ралдугин имената на офшорните компании, както и сделките им със стратегически активи в страната, вчастност "Камаз", "Автоваз", "Видео интернешанал" (ключов играч на рекламния пазар) и го попитахме направо имал ли е към тях някакво отношение. "Бах свързан с този бизнес много отдавна. Още преди перестройката. Така се получи. После това започна да се развива и станаха ето такива нещо. От тези пари в това число се субсидира Домът на музиката (който Ралдугин оглавява в Санкт Петербург – бел. ред.). Това е предмет на отделен разговор", каза музикантът, след което постави въпросите на "Новая газета" в калъфа с виолончелото и обеща да говори с нас след няколко дни. После обаче не отговори на нашите телефонни обаждания.

Впрочем, ако се съди по документите, офшорките, за които става дума, са били регистрирани не преди перестройката, а между 2006-та и 2009-та година, и са просъществували до 2014-2015 г., след което били закрити. Основна роля в тази история ще играят четири компании, две от които са принадлежали на руския виолончелист пряко, останалите – на свързани с него хора.

В частност, Ралдугин е бил собственик на на Sonnette Overseas от Британските Вирджински острови и на International Media Overseas (IMO) от Панамы. В тези компании интересите на приятеля на президента са били представяни от предприемачите от Санкт Петербург Олег Гордин и Александр Плехов (и двамата свързани с банка "Россия"). Те на свой ред са били акционери в Sandalwood Continental и Sunbarn Ltd.

Ако се съди по сделките, които успяхме да проследим, всяка от тези офшорни компании е имала своя роля. Някои без каквото и да било обезпечение са получавали милиони долари от кипърската RCB Bank (значителна част от която контролира държавната руска банка ВТБ), а после разпределяли тези средства на другите компании за различни нужди. Други са били използвани за контрол на големи пакети от акции в руски предприятия. Трети са играли ролята на технически фирми, през които са били управлявани парите или са се отписвали невъзвръщаемите дългове.

Но всички заедно могат да бъдат смятани като част от една схема: от тяхно име делата им са били водени от едни и същи сътрудници; документите им са били изпращани в един пакет; много сделки са били извършвани и подписвани в един и същ ден. И освен това всички тези компании са били управлявани от едно и също място – банка "Россия".

Откъде са парите?

Ако се съди по документите от базата данни на МФ, общият оборот по банковите сметки само на компанията Sandalwood Continental е 2 млрд доллара, а в отчета за 2009 г. е посочено, че активите на компанията са за 18 милиарда рубли. Доколкото можем да преценим по достъпните ни документи, оборотите на другите компании от схемата са по-малки, но все пак се изчисляват в стотици милиони долари. Откъде са имали такива пари?

Източниците на финансиране на свързаната с Ралдугин група офшорки може условно да бъдат разделени в три групи:

а) съмнителни извънборсови сделки с акции на най-големите руски държавни компании – "Роснефт" и "Газпром";

б) "дарения" от крупни руски бизнесмени;

в) изгодни заеми от кипърската RCB Bank.

Търговия с акции

Например, през 2010 г. принадлежащата на Ралдугин компания IMO е трябвало да сключи сделка по закупуване на акции на "Роснефт" от друга офшорна структура. В базата на МФ има два договора. Един за покупката на акции, а вторият – за прекратяване на това споразумение. Какъв е смисълът? Компанията на Ралдугин веднага е получила 750 хиляди долара като компенсация за прекратяване на договора.

Успяхме да намерим много подобни сделки и с други компании, свързани със Сергей Ралдугин. Такива операции са позволявали да се заработват милиони долари просто от въздуха. (Любопитно е, че същият способ – неизпълнение на договори за покупко-продажба на акции – са използвали и мошениците в делото "Магнитски", за да създават фиктивни задължения и после да задигнат от бюджета данъка върху печалбата).

В някои случаи споразуменията все пак са били изпълнявани, но късметът на музиканта все едно непрекъснато работел като в приказките. Неговите компании купували акции на руски предприятия, а на следващия ден продавали точно същите пакети акции точно на онези, от които ги били купили, но със значителна печалба, което им позволявало да заработят по 400-500 хиляди долара. Контрагентите на Ралдугин в тези операции винаги са губили. Това били компании, свързани отначало с инвестиционния фонд "Тройка Диалог", а след това със "Сбербанк" (след като банката била купена от "Тройката"). Сега от "Тройка" и от "Сбербанк" отказват да коментират тези сделки.

Мениджърите на Сергей Ралдугин сякаш предварително са знаели как ще се държи пазарът и как ще се променя стойността на акциите. В това обаче няма никаква магия.

Попитани от нас експерти предполагат, че в действителност тези сделки може да не са били извършвани и изглежда са служили като документално основание за плащания от други източници. В подкрепа на тази версия говори и това, че някои договори са били прекратявани със задна дата, когато колебанията на пазара вече са били известни.

Репортери на швейцарския вестник "Зонтаксцайтунг" показаха документите по тези сделки на Марк Пит, професор по наказателно право и криминология в университета на Базел, бивш член на Групата за разработване на финансови мерки за борба са прането на пари. "Тези трансакции са много подозрителни. Те би трябвало да светнат червена лампа за банката", каза експертът.

Защо банките не са реагирали на тези трасакции? В Случая със Сергей Ралдугин това е лесно обяснимо. Компаниите на музиканта са държали пари в загранични "дъщерни" банки на руските банки, които, ако се съди по документите, не са следвали много старателно процедурите за проверка на клиентите.

Например, когато през 2014 година компанията IMO откривала сметка в швейцарското подразделение на "Газпромбанк", като бенефициент Сергей Ралдугин е бил длъжен да посочи дали има политически връзки или дали се познава с друг човек с такива връзки. И в двата случая руският виолончелист отговаря с "не", въпреки че по това време информацията за приятелството му с Владимир Путин е достъпна.

По думите на експерта Марк Пит "Газпромбанк" по швейцарските закони е била длъжна да провери твърденията на Ралдугин. "Но не виждам признаци, че това е направено. В обратния случай банката най-вероятно би отказала да открие сметка на клиента. Ако банката е приела декларация с невярно съдържание за данните на клиента, то тя е нарушила швейцарските закони", казва Пит.

"Дарения" от бизнесмени

Сделките на крупни руски предприемачи с компаниите на Сергей Ралдугин в някакъв смисъл могат да напомнят сделките, за които през 2010 година разказа Сергей Колесников, работил по-рано с други близки приятели на президента на Русия. След като Колесников напусна Русия, в отворено писмо до тогавашния президент Дмитрий медведев той написа, че руските олигарси осъществяват дарения полза на приятели на президента, а 35% от тези пари попадат в офшорни сметки. В случая с Ралдугин става дума не за дарения в прекия смисъл на тази дума, а за плащания с неясна икономическа целесъобразност. Ето най-ярките примери.

През юли 2007 година компанията на Ралдугин Sonnette Overseas получава на заем от друга офшорка - Levens Trading, 6 милиона долара с 2-процентова годишна лихва. Още след два месеца заемодателят срещу "възнаграждение" от 1 долар опрощава дълга на приятеля на президента. Levens Trading може да бъде свързана с руския бизнесмен Алексей Мордашов: по данни от Единния държавен регистър на юридическите лица (ЕГРЮЛ), на тази офшорна компания принадлежат 100% от "Северсталь-втормет".

Структури очевидно близки до Мордашов са плащали и на други компании, свързани с Ралдугин. Например, през 2009-2010 г. Sunbarn Ltd сключва няколко типови договора за консултантски услуги на обща сума 30 милиона долара с офшорките Jabiru Consultants и Pearl Kite Trading. Според условията на договора Sunbarn Ltd трябвало да предоставя информация "за възможностите за инвестиции в Русия". Поне един от платците, Jabiru Consultants, по-рано е бил акционер в структурите на "Северстал".

Алексей Мордашов бе споменат и в писмото на Сергей Колесников като един от бизнесмените, осъществяващи дарения в полза на приятели на президента Путин. Алексей Мордашов отказа да обсъжда с нас сделките със Сергей Ралдугин.

Алексей Мордашов

В базата данни на МФ има и споразумения за предоставяне на заеми на компанията Sunbarn Ltd от три офшорни структури на Аркадий Ротенберг и неговия син Игор. Всички те са датирани в един ден (25 април 2013 г.). Според техните условия Sunbarn Ltd е могла да получи от бившия спаринг партньор на Владимир Путин по джудо 185 милиона долара за 10

години с 2% годишна лихва. Трябва обаче да се отбележи, че други документи по този въпрос в базата данни няма. Ето защо не ни е известно, дали тези споразумения са били изпълнени, а самият Ротенберг не отговори на въпросите на "Новая газета".

Да напомним: през 2016 година Аркадий Ротенберг зае първо място в рейтинга на руския "Форбс" "Кралете на държавните поръчки" със сума на получените поръчки от 555 милиарда рубли.

На процъфтяването на офшорките, свързани със Сергей Ралдугин, са помогнали и структури близки до Сулейман Керимов. В резултат на само две сложни сделки офшорките на Ралдугин са получили правото да изискат съответно 4 милиарда рубли и 200 милиона долара, плащайки за това 2 долара - нито по-малко, нито повече. Как това става възможно?

През 2007 година офшорната компания Tokido Holdings предоставил на заем 4 милиарда рубли на ОАО «Национальные телекоммуникации» (НТК) – най-големият руски оператор на кабелна телевизия и интернет. По това време според годишния ѝ отчет НТК е била контролирана от групата компании "Нафта" на Сулейман Керимов. През 2008 година НТК е продадена на "Националната медийна група", принадлежаща на банка "Россия". Дългът към Tokido Holdings обаче към този момент още не е погасен.

И ето че в един ден, 20 септември 2010 година, се извършват две сделки: отначало Tokido Holdings по договор за цесия предава правото на изискване на 4 милиарда рубли от НТК на друга офшорка - Desmin Holdings; а Desmin същия ден срещу 1 долар предава същото това право на Sandalwood Continental, компания, свързана със Сергей Ралдугин. През 2011-2012-та НТК бе придобита от държавната компания "Ростелеком". И именно държавната компания в края на краищата се разплаща по стария дълг с 4 милиарда рубли.

Горе-долу същата схема била реализирана и с друг заем – за 200 милиона долара – от същата компания Tokido Holdings. През същата 2010 година този дълг също преминава отедна офшорка в друга, докато накрая не стига до Sandalwood Continental. Компанията, свързаса с Ралдугин, придобива правото да изиска 200 милиона молара, за което плаща всичко на всичко 1 долар.

По повод на тези сделки представител на Керимов обясни, че: "В условията на сложни икономически реалности след кризата от 2008 година управляващата проекта компания взе решение за отписване на платежа по сделката във връзка с влошаването на възможностите за развитие на компанията в сравнение със заявените планове. Сделката остана в рамките на приемливо ниво на доходност".

Освен това представителят на Керимов съобщи, че той като член на Съвета на федерацията не се занимава с бизнес, не му известна информация за тези сделки, а със Сергей Ралдугин не се познава и никога не е имал никакви отношения.

Сулейман Керимов

В базата данни МФ има документи и за други подобни случаи. Например, през 2011 година принадлежащата на Ралдугин IMO също за 1 долар "купува" дълга от 200 милиона долара от друга офшорка - Ove Financial Corp. За съжаление не успяхме да разберем кой стои зад тази структура.

Банкови кредити

Друг важен източник за финансиране на офшорната група на Ралдугин са били кредитите от Кипърската RCB Bank, която е била под контрола на държавната ВТБ. Документите говорят за това, че за компанията Sandalwood Continental през 2010-2012 г. е била открита кредитна линия за минимум 650 милиона долара. Това означава, че офшорката е могла във всеки момент да използва RCB Bank като огромен чувал с пари, от който в необходимото време да се вземат пари за финансиране на най-различни проекти.

При това някои кредитни споразумения са съставени по такъв начин, че даже у юристите на МФ възниквал въпросът ще бъдат ли върнати тези пари. В документите се вижда, че сътрудниците на МФ се отнасяли особено внимателно към въпроса дали тези договори трябва изобщо да бъдат подписвани, след като в тях не били разписани нито целите на кредитите, нито редът за погасяването им.

На същото мнение е и експертът по "прането на пари" Марк Пит: "Тези кредити изглежда нямат търговска съставна. В тях не е посочено адекватно обезпечение, което обикновено присъства в нормалните договори". И наистина: в мнозинството от кредитните договори, които са налични в базата данни, не става дума за никакво обезпечение – компанията, свързана с Ралдугин, без никакъв риск получава стотици милиони долари от "дъщерното" подразделение на руската държавна банка. Самата банка категорично отрича подобна гледна точка.

Представител на RCB Bank заяви за ICIJ, че в своята дейност банката спазва всички изисквания на законодателството, поради което "предположението, че тя е като портмоне за високопоставени руски чиновници, няма никакви основания и не съответства на текущото положение на нещата". Нещо повече, от банката уверяват, че доброволно са предали полученото от тях запитване на органа, занимаващ се борба срещу прането на пари в Кипър, за независимо разследване.

За какво са харчили?

Част от средствата, акумулирани в офшорните компании, после били инвестирани в Русия. Тези инвестиции могат условно да бъдат разделени на две групи – за "отдиха" и за покупка на стратегически активи.

Курорти, яхклубове, дворци

През 2011 година свързаната със Сергей Ралдугин компания Sandalwood Continental предоставила около 200 милиона рубли заеми на руската фирма "Озон". Тези споразумения имали "приятелски" условия: един от заемите бил за 10 години, друг – за 20, и двата срещу лихва от под 1% годишно.

На следващата година, 2012-та, "Озон" става собственик на голям терен в Приезерния район на Ленинградска област. На този терен е разположен ски курортът "Игора". Миналата година агенция ройтерс съобщи, че на това място през февруари 2013 година се е състояла сватбата на дъщерята на президента.

Курорт "Игора"

През същата 2011 година Sandalwood Continental дава при същите условия 40 милиона рубли като заем на компанията "Лагуна". "Лагуна" има същия адрес, като ски курорта "Игора". Ся е и собственик на яхт-клуб на брега на Ладожкото езеро.

Компанията, свързана със Сергей Ралдугин, при изгодни условия е предоставила около 50 милиона рубли на руската фирма "Норд Хауз", на която принадлежали парцели земя и хотелския комплекс в град Сортавала в република карелия. Днес тази недвижимост, по данни на руския регистър, принадлежи на ООО "Дача Винтера". На това живописно място на брега на Ладога, заобиколен от хвойнови гори, днес се намира луксозен хотел със същото название – "Дача Винтера".

"Дача Винтера"

Всички тези руски компании по един или друг начин са свързани с банка "Россия" и с нейния съсобственик Юрий Ковалчук. Представители на Ковалчук отказаха да отговорят на въпроси.

Стратегически активи

Свързаните с Ралдугин офшорни компании са контролирали дялове в най-големите предприятия на страната в най-различни сфери на икономиката – от производството на камиони до продажбата на телевизионна реклама.

"Видео Интернешнл" (Vi) е най-големият продавач на телевизионна реклама в страната. Към създаването на компанията отношение е имал неотдавна починалият в САЩ Михаил Лесин, бившият министър по въпросите на печата и съветник на президента.

През 2010 пхгодина всички делови медии в Русия съобщиха, че Vi е преминала под контрола на структури, свързани с банка "Россия". Това придобиване бе предшествано от законодателни инициативи, които можеха значително да повлияят на пазарната стойност на компанията. По това време Vi контролираше 70% от рекламния пазар, но с приетите поправки в Закона за рекламата делът на един продавач бе ограничен до 35%. И точно по времето на лоши новини, каквито обикновено водят до съществено понижение на стойността на актива, стана известно, че компанията е била придобита от структури на банка "Россия". Сред тези структури обаче са биби и офшорки, принадлежащи на Сергей Ралдугин.

Нещо любопитно: след като Vi преминава в ръцете на новите си влиятелни владелци, доходът на компанията, въпреки законодателните ограничения, не намалява – просто вместо директни договори с тв каналите започват да се сключват консултантски споразумения.

По данни на руската статистика 20% от Vi принадлежат на кипърската компания Med Media Network. В базата данни на МФ се намира решение на единствения акционер на Med Media Network от 15 декември 2010 година за придобиването на 12,5% от капитала на Vi за 20 милиона долара. (Кога този дял е бил доведен до 20% не успяхме да уточним.) този единствен акционер в Med Media Network е офшорката IMO, принадлежаща на Сергей Ралдугин. Когато IMO откривала сметка в швейцарския "Газпромбанке", Med Media Network е посочена като единствена "дъщерна" компания. Нещо повече, в заявлението за откриване на сметката е написано, че Med Media Network е задължена да плати почти 270 милиона рубли дивиденти на своята "майчина" структура.

От Vi не отговориха на нашите въпроси.

В продължение на много години голям пакет акции в "КАМАЗ" владее кипърската компания Avtoinvest Ltd, принадлежаща на фонда "Тройка Диалог". През 2008 година според съобщения в медиите структури на фонда успяват да повишат дела си в най-големия производител на камиони в Русия до почти 51%. Тази информация косвено се потвърждава и от документи в базата на МФ: ако се съди по тях, "Тройка диалог" с помощта на няколко скрити споразумения е могла да действа само като агент в интерес на много по-влиятелни играчи. Един от тези играчи е Сергей Ралдугин.

Работата е там, че през 2007 година "Тройка Диалог" е предала всички права по управлението на своята компания Avtoinvest Ltd на офшорката Avto Holdings Ltd. Според договора Avto Holdings получава правото да участва в събранията на акционерите на Avtoinvest, да назначава и уволнява директори и да прибира 95% от дивидентите. Тоест, фактически един от основните акционери в "КАМАЗ" се е подчинявал на неизвестна преди това офшорка. 15% от тази неизвестна офшорка са на виолончелиста Сергей Ралдугин чрез неговата компания Sonnette Overseas.

Нещо повече, Avto Holdings е притежавал 10-годишна опция за покупка на 100% от Avtoinvest: офшорката, чийто съсобственик е Сергей Ралдугин, е имала право за само 100 хиляди долара да получи контрол над един от най-големите акционери в "КАМАЗ".

Аналогични договорки между "Тройка диалог" и свързаните с Ралдугин офшорки са съществували и по отношение на акциите на "АВТОВАЗ". В тези договори се различават само датите, названията на компаниите, дяловете и сумите. Но смисълът е същият: офшорките на Ралдугин са имали привилегировани права за управление на големи пакети акции в стратегически предприятия на страната, да получават дивидентите и да купят тези пакети срещу смехотворни суми.

От Кремъл отказаха да отговорят на въпроси, свързани с това разследване. Прессекретарят на президента Дмитрий Пескоф свика специален брифинг, на който предупреди за готвеща се, по негово мнение, "атака срещу президента". "Ние получихме документи от организация, наричаща себе си международен консорциум за журналистически разследвания, в която влизат разни СМИ и журналисти от различни страни. Убедени сме, че не само журналисти, но и представители на други организации и служби. Те се готвят в близките дни във ФРГ, САЩ, Великобритания, Франция, Швейцария, Русия и няколко други страни да публикуват поредните опуси, които ние смятаме за очевидна поръчка", заяви Песков.

Човек, познаващ Ралдугин, потвърди пред нас особената роля на музиканта: "За решаване на оперативни, а понякога и непублични задачи, Владимир Путин разчиташе на кръг бизнесмени, чиято основа съставяха негови приятели от питерския период в живота му. Но мнозина загубиха неговото доверие заради, да кажем, ненаситност. Президентът имаше нужда от човек, на когото може да вярва без никакви съмнения. Освен това Роздугин никога нищо не е взел, не го съблазнява животът в разкош. В нашия кръг го наричат княз Мишкин".

Друг човек от обкръжението на известния руски виолончелист отговори на молбата на "Новая газета" да го охарактеризира с една дума мълниеносно: "Наричайте го "пазител". Това ще е точно".