Ти си това, което четеш

Проблемът с реекспорта на лекарства изисква общоевропейско решение

Планираните от България мерки няма дадат очаквания резултат
Мартина Бозукова | 08:17 | 24 август 2017 | 1 коментар

Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане преди десетина дни закъснели и дългоочаквани мерки за ограничаване на т.нар. паралелен износ на лекарства, който води до липси на важни медикаменти за редица заболявания на българския пазар. Сред предложенията са въвеждането на списък с лекарства, чиито износ може да бъде ограничаван, ако е налице сериозен дефицит у нас, а в бъдеще движението на медикаментите ще бъде наблюдавано със специален софтуер в реално време, което ще улесни контрола.

Възможно ли е обаче проблемът да бъде решен напълно с мерки на национално ниво, щом при наличието на търсене на този печеливш и напълно легален пазар, винаги ще се открият начини за предлагане? Опитът на северната ни съседка Румъния, която в това отношение е преди България, показва, че не. Затова пациентски организации от България, Румъния и други източноевропейски страни стигат до идеята, че трябва да се търси решение на общоевропейско ниво и очакват подкрепа от евродепутатите и правителствата за тази инициатива.

Паралелният износ на лекарства у нас неофициално се оценява на над 400 млн. лева годишно, като се смята, че 2/3 е чисто легалният износ, а 1/3 е незаконен. Сред най-често липсващите медикаменти са такива за астма, диабет, артрит, някои онкологични препарати, които се препродават в страни от Западна Европа на много по-високи цени.

Пациенти настояват за общоевропейско решение

"През септември ще има работна среща на представители пациентски организации от източноевропейските държави в Румъния, на която ще се уточнят последващите действия и ще се насрочи дата за кръгла маса или изслушване по темата в Европейския парламент“, съобщи пред Mediapool Ваня Добрева, председател на асоциация “Хипофиза“, представляваща пациенти с редки болести на хипофизата. Заедно с Федерацията на онкологичните пациентски организации в Румъния и други пациентски сдружения, потърпевшите от липсата на животоподдържащи и животоспасяващи медикаменти искат да поставят проблема на общоевропейско ниво и да се потърси решение, като бъдат ангажирани правителства и евродепутати.

“Идеята на кръглата маса в ЕП е да покажем, че в нашите страни има голям проблем, който е резултат от тази европейска регулация. Според мен това не се разбира, защото например германците казват, че такива са им договорите с българските дистрибутори, които носят отговорност първо да задоволят тукашните потребности и след това да продават на тях“, коментира Добрева.

Румъния не е решила проблема с мерките, които тепърва ще се въвеждат у нас

Според Добрева предлаганите сега у нас промени срещу паралелния износ са в правилната посока, но няма да дадат нужния резултат, тъй като в Румъния същите мерки са въведени от повече от две години и проблемът не е преодолян. Освен списък с дефицитни лекарства, забранени за износ, Румъния има и много сериозно електронно здравеопазване, а румънската агенция по лекарствата наблюдава в реално време движението и наличностите.

“Това, което ние тепърва тръгваме да го правим, в Румъния е факт и не дава нужните резултати“, коментира Добрева.

България може да използва председателството на ЕС, за да постави проблема

Магистър фармацевтът Антон Вълев от Националната аптечна камара също е застъпник на тезата, че проблемът трябва да се реши на общоевропейско ниво и смята, че България може да използва председателството на ЕС, за да постави темата на дневен ред.

“В регулацията на ЕС е заложено свободно движение на стоки и по отношение на лекарствата няма изключения. Това в момента толерира големите държави Германия, Франция, Холандия, Дания. Там, където жизненият стандарт е висок и цените на лекарствата са високи, имат интерес някой да им внесе лекарствата на по-ниска цена“, коментира Вълев пред Mediapool.

“Това е основно продиктувано от интересите на здравноосигурителните фондове в тези държави. Ако вземете за пример Германия, където има 400 здравни каси и лобито им е силно, в техния закон освен, че лекарствата могат да бъдат генерично заменяни – нещо, което тук все още не е в сила - допълнително е записано, че минимум 7% от лекарствата, които се отпускат по здравна каса, трябва да бъдат от реимпорт. Т.е. те имат минимален норматив по закон и жив интерес да изчезват лекарства от България и да се продават там“, посочи той.

Вълев добави, че това явление засяга страните от Източна Европа и в момента има сигнали за изчезване на лекарства в Румъния, Унгария, Словакия, Чехия: “Мисля, че тези държави трябва да седнат на една маса и да поискат денонсиране на европейския договор в частта за свободното движение на стоки, като се направи изключение за лекарствата“.

Ограниченията са възможни, защото здравето е с най-висок приоритет

Според него това е реалистично и постижимо, защото здравето на европейските граждани е с най-висок приоритет.

“Има няколко решения на Съда на ЕС по други казуси – ЕК се опита да съди няколко държави като Италия, Франция и др. за това, че не дават достъп на нефармацевти до собственост на аптеки. Но ги цитирам, защото в аргументите се посочва, че здравето на европейските граждани е от най-висок приоритет и това позволява поставянето на определени ограничения, така че да се гарантира тяхното здраве“, коментира той.

“И тъй като българските граждани са европейски граждани наравно с германските, френските, правото на лечение трябва да бъде гарантирано, независимо че германците ще го получат на по-висока цена. Защото те имат лекарства и в момента, но въпросът е на каква цена ще ги получат. Докато в други държави ги няма въобще, тоест други европейски граждани са лишени изобщо от достъп до лекарства. А причината за това е, че законът в момента позволява една фирма да изкупи всички лекарства от един пазар и да ги продаде на друг, което е кощунствено“, посочи Вълев.

Той даде пример, че Договорът на ЕС може да казва, че има свободно движение на стоки, но по отношение на лекарствата, които са специален вид стока и тяхната задача е да подсигури живота и здравето на пациента, ако една държава изпитва затруднения с доставката на лекарства заради реекспорт, има право да го ограничи.

Какво липсва в предлаганите у нас мерки?

Добрева коментира, че единствено в България и Румъния законодателството е такова, че касите плащат за лекарствата с най-ниска цена, а другите държави са си оформили политиката така, че на ниво търговци на едро цените да не се атрактивни за реекспорт. Т.е. по-ниските цени се постигат през отстъпки, под записаните в официалния реимбурсен списък.

И в Гърция например цените също са много ниски, но снабдяването е по-добро, уточни тя: “Примерно растежният хормон в България го внасят 2 фирми, в Гърция – 10 фирми“.

“Докато са най-ниски цените, ще се изнася, въпреки, че реекспортът може много лесно да бъде засечен, тъй като това е информация, която се декларира в НАП“, коментира Добрева.

Като проблем тя отчита, че у нас предлаганите промени не дават възможност самият пациент да докладва за липса на лекарствата, а аптеките не винаги са заинтересовани да го правят заради вертикалната интеграция на пазара, при която дистрибуторите, занимаващи се с паралелен износ, притежават и аптеки.

Друг проблем е, че фармацевтичните фирми ограничават вноса у нас, за да противодействат на паралелния износ, от който те също са потърпевши, тъй като нямат интерес опаковки от България да се появят в Германия на половин цена.

Основен проблем е и това, че Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) няма капацитета да контролира движението на лекарства, тъй като нямаме електронно здравеопазване, а тепърва ще се изработва софтуер за проследяването им.

И Добрева, и Вълев са убедени, че търговците на едро и паралелните износители ще обжалват отново промените в Закона за лекарствените продукти, целящи да ограничат паралелния износ, но този път те са по-добре разписани и аргументирани отколкото преди няколко години, когато паднаха в Конституционния съд.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари