Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Проблемът с реекспорта на лекарства изисква общоевропейско решение

Планираните от България мерки няма дадат очаквания резултат

1 коментар
Проблемът с реекспорта на лекарства изисква общоевропейско решение

Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане преди десетина дни закъснели и дългоочаквани мерки за ограничаване на т.нар. паралелен износ на лекарства, който води до липси на важни медикаменти за редица заболявания на българския пазар. Сред предложенията са въвеждането на списък с лекарства, чиито износ може да бъде ограничаван, ако е налице сериозен дефицит у нас, а в бъдеще движението на медикаментите ще бъде наблюдавано със специален софтуер в реално време, което ще улесни контрола.

Възможно ли е обаче проблемът да бъде решен напълно с мерки на национално ниво, щом при наличието на търсене на този печеливш и напълно легален пазар, винаги ще се открият начини за предлагане? Опитът на северната ни съседка Румъния, която в това отношение е преди България, показва, че не. Затова пациентски организации от България, Румъния и други източноевропейски страни стигат до идеята, че трябва да се търси решение на общоевропейско ниво и очакват подкрепа от евродепутатите и правителствата за тази инициатива.

Паралелният износ на лекарства у нас неофициално се оценява на над 400 млн. лева годишно, като се смята, че 2/3 е чисто легалният износ, а 1/3 е незаконен. Сред най-често липсващите медикаменти са такива за астма, диабет, артрит, някои онкологични препарати, които се препродават в страни от Западна Европа на много по-високи цени.

Пациенти настояват за общоевропейско решение

"През септември ще има работна среща на представители пациентски организации от източноевропейските държави в Румъния, на която ще се уточнят последващите действия и ще се насрочи дата за кръгла маса или изслушване по темата в Европейския парламент“, съобщи пред Mediapool Ваня Добрева, председател на асоциация “Хипофиза“, представляваща пациенти с редки болести на хипофизата. Заедно с Федерацията на онкологичните пациентски организации в Румъния и други пациентски сдружения, потърпевшите от липсата на животоподдържащи и животоспасяващи медикаменти искат да поставят проблема на общоевропейско ниво и да се потърси решение, като бъдат ангажирани правителства и евродепутати.

“Идеята на кръглата маса в ЕП е да покажем, че в нашите страни има голям проблем, който е резултат от тази европейска регулация. Според мен това не се разбира, защото например германците казват, че такива са им договорите с българските дистрибутори, които носят отговорност първо да задоволят тукашните потребности и след това да продават на тях“, коментира Добрева.

Румъния не е решила проблема с мерките, които тепърва ще се въвеждат у нас

Според Добрева предлаганите сега у нас промени срещу паралелния износ са в правилната посока, но няма да дадат нужния резултат, тъй като в Румъния същите мерки са въведени от повече от две години и проблемът не е преодолян. Освен списък с дефицитни лекарства, забранени за износ, Румъния има и много сериозно електронно здравеопазване, а румънската агенция по лекарствата наблюдава в реално време движението и наличностите.

“Това, което ние тепърва тръгваме да го правим, в Румъния е факт и не дава нужните резултати“, коментира Добрева.

България може да използва председателството на ЕС, за да постави проблема

Магистър фармацевтът Антон Вълев от Националната аптечна камара също е застъпник на тезата, че проблемът трябва да се реши на общоевропейско ниво и смята, че България може да използва председателството на ЕС, за да постави темата на дневен ред.

“В регулацията на ЕС е заложено свободно движение на стоки и по отношение на лекарствата няма изключения. Това в момента толерира големите държави Германия, Франция, Холандия, Дания. Там, където жизненият стандарт е висок и цените на лекарствата са високи, имат интерес някой да им внесе лекарствата на по-ниска цена“, коментира Вълев пред Mediapool.

“Това е основно продиктувано от интересите на здравноосигурителните фондове в тези държави. Ако вземете за пример Германия, където има 400 здравни каси и лобито им е силно, в техния закон освен, че лекарствата могат да бъдат генерично заменяни – нещо, което тук все още не е в сила - допълнително е записано, че минимум 7% от лекарствата, които се отпускат по здравна каса, трябва да бъдат от реимпорт. Т.е. те имат минимален норматив по закон и жив интерес да изчезват лекарства от България и да се продават там“, посочи той.

Вълев добави, че това явление засяга страните от Източна Европа и в момента има сигнали за изчезване на лекарства в Румъния, Унгария, Словакия, Чехия: “Мисля, че тези държави трябва да седнат на една маса и да поискат денонсиране на европейския договор в частта за свободното движение на стоки, като се направи изключение за лекарствата“.

Ограниченията са възможни, защото здравето е с най-висок приоритет

Според него това е реалистично и постижимо, защото здравето на европейските граждани е с най-висок приоритет.

“Има няколко решения на Съда на ЕС по други казуси – ЕК се опита да съди няколко държави като Италия, Франция и др. за това, че не дават достъп на нефармацевти до собственост на аптеки. Но ги цитирам, защото в аргументите се посочва, че здравето на европейските граждани е от най-висок приоритет и това позволява поставянето на определени ограничения, така че да се гарантира тяхното здраве“, коментира той.

“И тъй като българските граждани са европейски граждани наравно с германските, френските, правото на лечение трябва да бъде гарантирано, независимо че германците ще го получат на по-висока цена. Защото те имат лекарства и в момента, но въпросът е на каква цена ще ги получат. Докато в други държави ги няма въобще, тоест други европейски граждани са лишени изобщо от достъп до лекарства. А причината за това е, че законът в момента позволява една фирма да изкупи всички лекарства от един пазар и да ги продаде на друг, което е кощунствено“, посочи Вълев.

Той даде пример, че Договорът на ЕС може да казва, че има свободно движение на стоки, но по отношение на лекарствата, които са специален вид стока и тяхната задача е да подсигури живота и здравето на пациента, ако една държава изпитва затруднения с доставката на лекарства заради реекспорт, има право да го ограничи.

Какво липсва в предлаганите у нас мерки?

Добрева коментира, че единствено в България и Румъния законодателството е такова, че касите плащат за лекарствата с най-ниска цена, а другите държави са си оформили политиката така, че на ниво търговци на едро цените да не се атрактивни за реекспорт. Т.е. по-ниските цени се постигат през отстъпки, под записаните в официалния реимбурсен списък.

И в Гърция например цените също са много ниски, но снабдяването е по-добро, уточни тя: “Примерно растежният хормон в България го внасят 2 фирми, в Гърция – 10 фирми“.

“Докато са най-ниски цените, ще се изнася, въпреки, че реекспортът може много лесно да бъде засечен, тъй като това е информация, която се декларира в НАП“, коментира Добрева.

Като проблем тя отчита, че у нас предлаганите промени не дават възможност самият пациент да докладва за липса на лекарствата, а аптеките не винаги са заинтересовани да го правят заради вертикалната интеграция на пазара, при която дистрибуторите, занимаващи се с паралелен износ, притежават и аптеки.

Друг проблем е, че фармацевтичните фирми ограничават вноса у нас, за да противодействат на паралелния износ, от който те също са потърпевши, тъй като нямат интерес опаковки от България да се появят в Германия на половин цена.

Основен проблем е и това, че Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) няма капацитета да контролира движението на лекарства, тъй като нямаме електронно здравеопазване, а тепърва ще се изработва софтуер за проследяването им.

И Добрева, и Вълев са убедени, че търговците на едро и паралелните износители ще обжалват отново промените в Закона за лекарствените продукти, целящи да ограничат паралелния износ, но този път те са по-добре разписани и аргументирани отколкото преди няколко години, когато паднаха в Конституционния съд.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. т€еритория на Мики Маус
    #1

    КОй търговци, кои фирми, близки до кои партии се занимават и печелят от реекспорт на лекарства? 300 000 000 на година!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.