Ти си това, което четеш

Прочутият Робърт колеж приключи дейността си преди 35 години

В историята на българското национално Възраждане Роберт колеж е забележително явление. Самото име се превръща в нарицателно за високото качество на образованието и възпитаниците му. Ролята му в предосвобожденската ни национална култура е самостойна и уникална.

Преди 35 години, на 20 юли 1971 г. приключи самостоятелната си академична дейност прочутият Робърт колеж, сливайки се с американския девически колеж (ACG) в Турция. В американския девически колеж през 20-ти век получават образованието си дъщерите на известни турски интелектуалци и политици, които в последствие участват активно в политическия живот на Турция и реформите след младотурския преврат. Една от тях е известната турска писателка Халиде Едип Адивар. Популярната общественичка и дългогодишна сътрудничка на Кемал Ататюрк инспирира младотурците при най-важните реформи след падането на Османската империя с републиканските си прозападни разбирания.

В сградата на Роберт колеж край Истанбул след 1971 г. се помещава Босфорският университет, който се развива успешно в про-западните традиции и положените образователни мащаби от институцията на именития си академичен предшественик.

Известното протестантско образователно заведение на Балканите е основано от Кристофър Робърт, американски индустриалец и Сайръс Хамлин, американски професор, богослов и мисионер през 1863 г. в Цариград. Сайръс Хамлин получава разрешение за строеж на хълмовете Румели Хисар на европейската част на Босфора. Там е построена и първата сграда на Робърт колеж - “Хамлин Хол”. След смъртта на Сайръс Хамлин колежът се ръководи от  Джордж Уошбърн (1877-1903 г.), Кейлъб Гейтс (1903-1932 г.) и др.

Разположен в Бебек, на европейския бряг на Босфора, Робърт колеж е най-старият Американски колеж извън територията на САЩ. От самото си създаване, училището издига на ново равнище образованието на Балканите, като с това привлича младежи от цялата европейска част на Османската империя.

Въпреки че като мисионерско училище цели образоването на църковни служители, Робърт колеж предлага академична програма, съставена, за да привлече и образова талантливи и високо мотивирани ученици, обучавани във всички модерни науки, наред с предложените им завидно високи познания по английски, турски и класически езици.

Във всеки отделен академичен период колежът обучава поне 500 младежи. Дипломираните ученици намират реализация из своите родни места, като скоро започват да функционират като лидери в множество професионални области, не само регионално, а и в международен план.

Това особено се отнася за българските студенти в Роберт колеж, отличаващи се със своята любознателност и талант. По време на Възраждането български ученици са пращани да учат в Париж, Виена, Прага, Одеса и Петербург, както и в редица други европейски континентални градове. Но единствено Робърт колеж предлага специфичния стил на образование, характерен за англосаксонската академична традиция.

Едни от най-видните политически и културни дейци на България, които реформират българската политика и култура в следвъзрожденския период, са именно завършилите Робърт колеж българи. За някой от тях пише New York Times през 1918 г:

Константин Стоилов  -  министър председател след Стефан Стамболов,Иван Евстатиев Гешов - министър-председател от началото на 20-ти век,Петър Димитров - преподава в Турция след като се дипломира, след което представя България на международно ниво като дипломат,Константин Качов – банкер, който многократно работи в правителствата на Източна Румелия и България,Димитър Икономов - работил за няколко български правителства,Стефан Камбуров - офицер от армията, умира през 1882 г.,Стефан Панаретов – сам професор в Робърт Колеж за 43 години, след което посланик на България в САЩ,Иван Славейков от Трявна - министър на информацията и печата.

Сравнен с която и да е еквивалентна европейска учебна институция, академичният и културен успех на образователната система на Робърт колеж и обществено-политическото влияние, което той добива в България и на Балканите, го разкриват като феномен. Предвид условията, в които съществува, резултатите от образователните програми на протестантския колеж са още по-впечатляващи.
Роберт колеж и другите протестантстки образователни заведния – средни и висши, основани и развити в България по време на Възраждането и след Освобождението, мотивират днес един по-задълбочен поглед към традициите на българската образователна система.

Подобен поглед е актуален по две причини – той дава възможност за обръщане към традициите в българското образование и корените на успехите му до налагането на комунистическата диктатура през 1944 г. у нас. Но води и до изследване опита в миналото на водещите образователни заведения у нас – между които силно отличаващите се протестантски колежи и училища. Предвид  актуалната криза в българското образование, при съвременните обществени условия този опит може да бъде ползван като богат академичен и институционално организационен ресурс. Като база за сравнение на образователни модели, които са функционирали при тежки социални и политически условия в историята ни.