Ти си това, което четеш

Програмите карат учителите да преподават в стил 70-те години на XX век

На 21 ноември 2017 г. разбрахме резултатите от модул "Решаване на проблеми в сътрудничество" (Collaborative Problem Solving) на Международната програма за оценяване на учениците PISA 2015. Най-общо компетентностите, които оценява модулът, включват уменията, които обикновено се формират чрез проектобазираното обучение в училище – общуване, управление на конфликти, организиране на екип, постигане на консенсус и управление на напредъка.

Половината от деветокласниците не могат да работят в екип. На сайта на Министерството на образованието и науката (МОН) прочетох, че имали желание обаче, но методите на преподаване били стари. Щяло да се наблегне на обученията на учителите, както и на залагане на проектния принцип по всички предмети.

Само 2% от българските ученици са решили най-трудните задачи. 49% са се справили с най-лесните, а още толкова – с тези със средна трудност.

В доклада на Светла Петрова – координатор на PISA, четем, че през последните години редица образователни системи адаптират учебните си програми и използваните педагогически похвати, за да могат учениците да формират умения за екипна работа и за сътрудничество. Координаторът на PISA дава конкретен пример за такава практика: програмата "Проектна работа", въведена в Сингапур през 2000 г. с цел да осигури на учениците възможност да синтезират и използват знание от различни области, като творчески го прилагат в реални ситуации. Това водело до промяна на учебните програми и методите на преподаване.

Държавните образователни изисквания и PISA

Не случайно Светла Петрова започва с промяна на учебната програма, после са методите, а не обратно. Методите в училище са съобразени със средата, учителите, програмата.

Българските ДОИ (държавни образователни изисквания) нямат нищо общо с изискванията на PISA. При анализа на резултатите на PISA първо трябва да се подчертае този факт. Помним, когато Германия получи ниски резултати на PISA. Една година отказаха участие, проучиха организацията на изпита, след като не откриха никакви нарушения, решиха, че грешката е у тях, премахнаха нередностите и по-добрите резултати не закъсняха още през следващата година. На това аз му казвам добро администриране на образованието. Ние през последните близо тридесет години се въртим в някакъв омагьосан кръг, а германците за една година отстраняват проблеми в образованието.

В момента тече кампания в училищата, която обяснява как нашите изисквания могат да се "напасват" към PISA. Няма как да се прескочи ДОИ, защото пада законът, но очевидно и PISA е важен фактор. Решението не е соломоновско, звучи по нашенски познато: още един товар върху учителя, който и без това едва диша от бюрокрация и хартия. А и няма достатъчна далновидност да преподава по PISA. Ами как да има – която и учебна програма да се отвори, веднага ще се разбере защо…

Aко трябва най-просто да го кажа: функционалната грамотност на PISA, свързана с БЕЛ (български език и литература), представлява достигане и разчитане на различни видове текстове, съобразно информацията в тях и поставената предварително задача. За подобно нещо се изискват тренировка и упражнение, но за тях в училище няма време, защото програмите са направени така, че учителят да преподава в стил 70-те години на XX век, когато непременно е трябвало да се изрече на глас, че Лила е добра, а Ирина – лоша.

Новият осми клас ще се окаже бушон до няколко години, точно в частта литература. Има толкова много, буквално наблъскана информация от два класа – девети и десети. И не е представена проблематично или културологично, което да позволява ролеви игри и презентации, а и работа по текст според PISA. Напротив, навлиза се сериозно (за "височината" на учениците) в епохите и интерпретационните нива на текста, "птичият" поглед е съчетан с философски и лингвистични нива на текста. Така, както трябва да е в едни по-горни класове. Твърде много са авторите, които ни задължават да преподаваме, защото 13-14-годишните могат да изведат сами малко неща от класическите текстове на Омир, Сафо, Софокъл, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Бокачо, Сервантес, Шекспир.

Само споменавам какво ни чака догодина в девети клас: "Пътешествията на Гъливер", "Дон Жуан", "Евгений Онегин", "Дядо Горио", "Мадам Бовари", Бодлер, Верлен, Паисий Хилендарски, "Изворът на Белоногата", Ботев. Всъщност това е другата част от десети клас, плюс Ботев, който се учеше в единадесети клас.

В графата "Мадам Бовари" – по отношение на знания, умения и отношения – четем, че ученикът трябва да разпознава жанровите характеристики на романа, проявени в откъс, и да тълкува също откъс съобразно жанрови и/или културноисторически характеристики на творбата. Също така деветокласникът трябва да различава проявления на характерните черти на реализма и да тълкува творбата съобразно посочените проявления. И още: да разпознава литературни похвати, тропи и фигури в откъс. Да съпоставя с личния си опит интерпретирани в откъс от романа ценности и норми, проблеми и конфликти и да обосновава позиция по тях. И още: ученикът подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия информация от различни източници, за да изпълни самостоятелно конкретна изследователска (или комуникативна, или творческа) задача, свързана с изработване на сценарий за филм по "Мадам Бовари".

Нищо против, ще направя каквото мога, но методистите, които пишат подобни неща, не бива да се водят само от идеята да покажат колко са умни и колко много знаят. Друга е целта на методиката, принципно…

Само припомням, че идеята на новия Закон за предучилищното и училищното образование беше да диференцира нещата в обучението и да даде възможност за изява на учениците, а ако някой приключва средното си образованието с първата степен в десети клас, да е подготвен с набор от знания и умения. Изискванията за "Мадам Бовари" (да речем) важат и за бившите техникуми, където на повечето места нещата са пред разпад, въпреки че официално се говори друго, защото се усвояват пари по оперативни програми и трябва да се отчита напредък. Ситуацията е по-различна в езиковите гимназии (в такава работя и аз). Още на старта се забрави нещо важно: да стигнеш до ученика, означава да го увличаш да чете и пише, а не да му доказваш колко много не знае за реализма. 

И къде в моя лекционен курс за световната литература е PISA? Изследването на PISA залага на обратния ред: човекът ученик сам трябва да открие и вземе решение за вярното. Тук учителят може да му помогне, да го насочи и да се съобрази с възможностите му. Българската образователна система, стара и нова, тоталитарна и демократична, разчита на клишетата и готовите отговори, на помпозните и неосъществими цели. Само допускам, че така е по-изгодно. Витае един страх, че чрез литературата може да се каже нещо, което не е съвсем за казване. Ами да, влиятелният древногръцки политик Перикъл дружал с философи, поети и скулптори. А нашите политици с кого дружат? 

Не разбирам изобщо къде и кога мога да включа автори, които ми харесват. Да направя своя "личен списък", както би казала проф. Адриана Дамянова (от СУ „Св. Климент Охридски“). Всички в йерархията над мен твърдят, че мога да имам "свой списък". Не, не мога.

Работа в екип

Половината от учениците не умеят да работят в екип. Не могат, първо, защото не виждат пример за това около себе си. Очевидно не са в състояние да изслушват останалите и да ги разбират, оттам да вземат и компромисни решения. Ако случайно останат в България и придобият подобни умения, ще се превърнат в аутсайдери. Да си помислим кои са успелите у нас? Тези, които могат да изслушат, разбират и вземат самостоятелно решения, или онези, които могат да се бутат и имат остри лакти? PISA подготвя учениците да се включат в едно работещо в интерес на истината и прагматично общество, с ясно устроени правила и механизми, които задвижват институциите.

Не съм убедена, че административният и управленският апарат в държавата е готов да приеме будните и необременени умове, които ще излязат от училище с желание да създават по нов начин, реформирайки различни сфери от нашия обществен живот. Само когато това се случи, и у нас PISA ще бъде не просто статистика, а функционална грамотност в действие.

*Заглавието е на редакцията. Публикуваме статията от "Портал Култура"

Дияна Боева е родена в Добрич. Завършила е българска филология. Работила е като журналист, редактор и учител по български език и литература. Публикувала е в различни литературни вестници и сборници. През 2016 г. излиза първият й роман "Писма за оригами" (изд. "Ерго").

Още от Анализи и Коментари