Прокуратурата проверява програма "Конкурентоспособност"

Прокуратурата проверява две схеми по оперативна програма "Конкурентоспособност" за допуснати нарушения. Едната е за иновации, като проверката е образувана по сигнал на гражданин, другата е за технологична модернизация, като сигналите са подадени от страна на бизнеса и на Министерството на икономиката и енергетиката, научи Mediapool от източници в прокуратурата.

 

Близо 100-те млн. лв., които останаха от последното отваряне на схемата по технологична модернизация за малките и средни предприятия, няма да бъдат договорени е окончателното решение на управляващия орган по програма "Конкурентоспособност", съобщи Ели Милушева, ръководител на програмата, която е от квотата на БСП.

 

Според нея тези пари не се губят, защото това са "виртуални" средства, които ги няма в програмата. Бюджетът по "Конкурентоспособност" е договорен на близо 105%. Съгласно правителствено решение всяка една програма можеше да се наддоговори до 10% от бюджета, като целта беше да се минимализира риска от загуба на средства, в резултат на прекратени или неизпълнени проекти по различни причини. Това трябваше да се случи до 1 юли 2014 г., защото от тази дата влизат в сила новите регламенти на Еврокомисията.

 

Според зам.-министъра на икономиката Юнал Тасим, който отговаря за програма "Конкурентоспособност" и е от ДПС, близо 100-те млн. лв. са загубени пари. "Това е най-лошото, което можеше да се случи на бизнеса. Загубихме тези 100 млн. лв.", каза Тасим пред Mediapool. Той допълни, че от два месеца настоявал за уволнението на Ели Милушева пред министъра на икономиката Драгомир Стойнев, но той отказвал. Стойнев не беше открит за коментар.

 

Прокурорските проверки

 

Първата проверка на прокуратурата е по схемата за иновации, по която 223 фирми получиха финансиране за 188 млн. лв. Тя е образувана по сигнал на сеизмоложката Румяна Главчева. "Прочетох материала в Mediapool. Възмутих се от извършените безобразия и реших да сезирам няколко институции. Единствено главният прокурор Сотир Цацаров разпореди проверка", каза Главчева пред Mediapool. Проверката все още не е приключила и не е ясно дали ще прерасне в разследване и повдигане на обвинения.

 

До момента по схемата 44 компании са получили авансови плащания за близо 25 млн. лв., според информационната система за еврофондовете ИСУН. По неофициални данни прокуратурата е разпоредила спиране на изплащането на средствата, докато не приключи проверката.

 

Втората проверка на прокуратурата е по последната отворена процедура по технологична модернизация за 100 млн. лв., като в крайна сметка тя беше анулирана заради допуснати съществени нарушения при оценяването на проектите. Това стана след като една от фирмите "Бест Партнерс" сигнализира за нередности Европейската комисия.

 

От българска страна има подадени сигнали в прокуратурата както от страна на ръководителя на управляващия орган на програмата Ели Милушева за допуснатите нарушения, така и на на служители от оценителната комисия срещу Милушева. Отделно има подадени сигнали към прокуратурата и от фирми, които са недоволни от решението на Милушева да анулира цялата схема. До момента няма повдигнато обвинение към никого.

 

Все още няма наказани за безобразията по технологична модернизация

 

Въпреки че от скандала с отменената схема по технологична модернизация минаха повече от два месеца, до момента няма наказан нито един служител за загубените на практика 100 млн. лв., които можеше да влязат в българската икономика.

 

На пресконференцията в края на юни Милушева обеща, че виновните ще понесат отговорността си за провала на схемата. 

 

По неофициална информация Милушева е внесла доклад с предложения за наказание на 11 служители, които са били в оценителната комисия по провалената схема за технологична модернизация. Милушева не е предложила никого за уволнение, но не е ясно какви точно са исканите от нея дисциплинарни наказания. Ръководителят на управляващия орган отказа коментар по тази тема пред Mediapool преди министъра на икономиката да е взел решение по доклада ѝ.

 

Предложенията ѝ за наказания обаче са най-вероятният мотив служители на програмата да искат от прокуратурата тя да бъде разследвана.

 

Одитът на Европейска сметна палата

 

Взимането на решението за отмяната на процедурата за 100 млн. лв. по технологична модернизация е единственото правилно с оглед на приключването на програмния период и риска от спиране на средствата по цялата програма "Конкурентоспособност". Това е единодушното мнение на някои фирми, които разбират от еврофиннасиране, както и на експерти по оперативни програми.

 

В момента все още не е приключил одитът на Европейската сметна палата (ЕСП) за периода 2009 – 2012 г. по "Конкурентоспособност". При него одиторите установиха четири допуснати нарушения, срещу които страната ни е възразила.

 

Нарушенията са по схемите за иновации, технологична модернизация и укрепване на международните позиции на българската икономика. Едното нарушение е за купуване на оборудване от фирма, което не е било използвано, констатирал одиторът на Брюксел при проверката на място. Мотивът му да реши, че машината не се ползвала, бил коментар на служител, който казал "тази машина тука си стои, но ние не я ползваме", разказват източници от програмата пред Mediapool. Компанията обаче представила безспорни доказателства, че оборудването е в употреба и служи за производство.

 

Другото установено от ЕСП нарушение е за свързаност между фирмите. Става въпрос за фирми, в чието управление са баща и син, като и двамата имат акции, а двете фирми получават безвъзмездна помощ по схемата за иновации.

 

Според европейските одитори, служителите на Агенцията за инвестиции не са имали право да получават хонорари за изпълнявания от ведомството европроект. Според българската страна обаче те имат право трудът им да бъде възнаграден, защото е извършван в извънработно време и няма дублиране на дейности.

 

Последното установено нарушение е свързано с допълнителния бонус от 10% безвъзмездна европейска помощ за голямо предприятие за постигането на т.нар. "стимулиращ ефект". Според европравилата големите фирми нямат право на такава помощ, според българските власти обаче имат при условие, че фирмата постигне увеличаване на пазарните си позиции и производството.