Прокуратурата смачка три съдебни решения и оневини Петьо Еврото

Софийската градска прокуратура (СГП) е приключила проверката срещу бившия ръководител на столичното следствие и настоящ редови следовател Петьо Петров, известен с прозвището си "Еврото", с отказ от образуване на досъдебно производство.

Причината е, че не са били открити данни за извършено от магистрата престъпление по делото за даване на подкуп от 20 000 евро срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов.

Това съобщи говорителят на СГП Павел Панов пред Mediapool във вторник в отговор на официално запитване по темата. Точно в този ден изтича и абсолютната 5-годишна давност на провокацията към подкуп, която според три съдебни инстанции именно Петров е извършил в качеството си на основен свидетел по делото.

Прокурор Панов обаче отказа да уточни какви са били доводите на колегата му от СГП, постановил диаметрално противоположен на съда акт, заявявайки единствено, че това било въпрос на "лична преценка".

Интересен момент от казуса е, че докато съдът категорично намери доказателства за престъплението на Петров, разглеждайки казуса в продължение на повече от 4 години, държавното обвинение не откри такива, произнасяйки се по случая след по-малко от 2 месеца.

"Внимателният прочит на мотивите на въззивната инстанция разкрива картината на емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля Петьо Петров под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение", бе категоричното становище на Върховния касационен съд (ВКС), който окончателно оправда Цонев, Сантиров и Попов на 3 февруари.

Веднага след това Петров подаде оставка като ръководител на столичното следствие. Главният прокурор Сотир Цацаров пък изпълни искането му да образува "пълна проверка, която да изясни всички факти и обстоятелства по случая и действията на абсолютно всички длъжностни лица от всички посочени в решението институции – МВР, ДАНС, прокуратура, без оглед и значение на длъжностите, които са заемали към онзи момент, както и понастоящем".

Още тогава в магистратските среди се прокраднаха сериозни съмнения, че нейната единствена цел е да прати казуса в "трета глуха", докато изтече абсолютната давност на провокацията към подкуп, извършена от следователя непосредствено преди арестите на Цонев, Сантиров и Попов на 1 април 2010 г.

Междувременно на 26 март Висшият съдебен съвет (ВСС) отказа да образува дисциплинарно производство срещу Еврото, приемайки, че давността за това е изтекла. Повечето членове на съвета застанаха на позицията, че тя е започнала да тече на 1 април 2010 г., а не на 3 февруари т.г., когато ВКС окончателно реши делото.

По тази причина правосъдният министър Христо Иванов внесе във във вторник ново предложение за образуване на дисциплинарка срещу следователя. Така той прави опит да провокира решение на ВСС, въз основа на което следователят поне да не излезе чист от скандала, прибирайки близо 20 брутни магистратски заплати. За разлика от ръководството на държавното обвинение, в лицето на главния прокурор Сотир Цацаров и градския прокурор Христо Динев, които, неясно защо, явно нямат никакво желание да му търсят наказателна отговорност.

Становището на прокуратурата, че няма данни Петров да е извършил престъпление обаче, може да послужи като аргумент за мнозинството от кадровиците на Темида да твърдят, че не само, че дисциплинарната давност по случая е изтекла, но и, че следователят всъщност не е уронил престижа на съдебната власт.

"Уронването на престижа на съдебната власт е обективен резултат и в конкретния случай той се причинява едва когато компетентният орган в правовата държава – съдът, установи истината за разглежданото по делото събитие и се произнесе дали е имало провокация към престъпление. Това означава, че уронването на престижа на съдебната власт от магистрат, подтикващ друг магистрат към престъпление, е извършено не когато са публикувани първите материали в медиите за висящия процес, в които се възприема една от версиите за достоверна, а когато с влязъл в сила съдебен акт въпросът е решен окончателно", аргументира въпреки това предложението си Христо Иванов.

Според мотивите му, въпреки че фактите за престъплението, извършено от Петров, са коментирани още в оправдателните присъди на Софийския градски съд и Софийския апелативен съд по делото, "с оглед възможността за преоценка на обстоятелствата от върховната съдебна инстанция, стабилното им установяване и публично оповестяване се извършва именно с крайното решение на Върховния касационен съд, от което започва да тече срокът на давността".

"Провокацията към престъпление сама по себе си е престъпление, т.е. отличава се с най-висока степен на обществена опасност измежду противоправните деяния. Когато обаче деянието е извършено от орган на съдебната власт, неговата обществена укоримост е още по-значителна и съзнанието за това следва да бъде обективирано в недвусмислени и категорични действия от страна на призвания да защитава независимостта на съдебната власт неин кадрови орган, защото само така може да бъде даден знак на гражданите, че има нулева толерантност към действия, които компрометират самото правосъдие", добавя правосъдният министър.

В предложението му е цитирана и практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), според която провокацията към престъпление нарушава съществено основната функция на съдебната власт – правото на справедлив процес.

"В настоящия случай след обявяването на решението на Върховния касационен съд престижът на съдебната власт е уронен, защото за обществеността след този момент става общоизвестно, че в съдебната власт осъществява функции по правосъдие следовател (в този момент и ръководител на Следствения отдел на Софийска градска прокуратура), който е участвал в процес по "произвеждане" на престъпление", посочва още Христо Иванов в мотивите към предложението си до ВСС.

Според министъра "престижът на съдебната власт е авторитетът ѝ пред гражданите, които имат доверие, че органите ѝ служат на конституционната ѝ задача – не само не нарушават правото на справедлив процес никому, а гарантират ефективна и цялостна защита на основните права и свободи и утвърждават принципите на правовата държава".

"Тъкмо поради ценността на защитаваното благо – авторитета на правосъдието – всички действия, които водят до загуба на доверие на гражданите в почтеността на магистратите, следва да бъдат дисциплинарно санкционирани", заключва той, напомняйки, че съдия Петър Сантиров вече е предявил иск срещу Петров заради действията му по делото.

Въпреки изчерпателните аргументи на правосъдния министър, Петьо Петров все пак има съвсем реална възможност да излезе абсолютно чист от скандала, който собственоръчно забърка под давлението на тогавашните ръководители на разследващите в лицето на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, експредседателя на ДАНС Цветлин Йовчев, бившия шеф на следствието Бойко Найденов и предишния зам.-градски прокурор Роман Василев – всичките лично ангажирани по делото "Цонев, Сантиров, Попов".

Така, не само, че никой от отговорните за фрапиращите нарушения на редица закони, установени от съда по случая, няма да бъде разследван, но и категорично уличеният в престъпление следовател съвсем спокойно ще прибере "полагащото" му се обезщетение като магистрат. За да се случи това, мнозинството във ВСС, което и без това обикновено подкрепя волята на Сотир Цацаров, просто трябва да гласува още веднъж по начина, по който го направи на 26 март.