Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Промените в конституцията са задължителни, но не точно обявените

Контролът върху главния прокурор – не доклад пред парламента, а процедура по импийчмънт

2 коментара
Професор Георги Близнашки

Бившият служебен премиер и професор по конституционно право Георги Близнашки смята, че за една дълбока съдебна реформа са нужни промени в конституцията. Някои от обявените идеи обаче според него са „сбъркани и несъстоятелни” и, ако бъдат приложени на практика, ще доведат до изключително вредни последици.

По-специално той посочи идеята за явно гласуване при кадрови въпроси във Висшия съдебен съвет (ВСС), която противоречи на възприетото в сивилизования свят „златно правило” на модерния конституционализъм.

Според него не бива да се допуска и намаляване на мандата на ВСС под парламентарния, защото ще постави състава на съвета в зависимост от мнозинството в Народното събрание.

Недопустимо е и въвеждането на парламентарен контрол над главния прокурор. Вместо това Близнашки предлага да се въведе процедурата за импийчмънт за тримата „големи” в съдебната власт, когато те се отклонят сериозно от закона.

Коментарите си той направи в неделя пред БНТ по повод представените през седмицата на пресконференция с участието и на премиера Бойко Борисов идеи за съдебна реформа.

Без промени в конституцията не може

Иначе по принцип Близнашки заяви, че е убеден в добрите намерения на правителството.

”В голяма степен министър-председателят е прав. Ако имаме желание съдебната реформа да навлезе в дълбочина, трябва да се отиде и към промени в Конституцията. Проблемът е, че мина твърде много време от одобряването на стратегията (за реформа съдебната власт) от Народното събрание преди да се стигне до тази пресконференция. Твърде много се забавиха. Съжалявам, че беше пропиляно ценно време и досега не беше ангажиран Конституционния съд, за да се преразгледа онова прословуто решение от 2003-та за формата на управление, защото то е принципно погрешно, затваря пътя към една мащабна ревизия, защото каквото и да се пипне препраща към Велико Народно събрание”, каза Близнашки.

По думите му замисълът на конституцията не е такъв. Това е едно принципно погрешно решение, съставено някога от бившия правосъден министър по времето на управлението на СДС между 1997-ма и 2001-ва Васил Гоцев, посочи той.

Според Близнашки заради вътрешно-фракционни проблеми в тогавашният СДС и за да стабилизират положението на тогавашния главен прокурор Никола Филчев е било прието едно решение по негово искане, което няма нищо общо със самата идея за форма на държавно управление. Приелите това решение той определи като „лаици, попаднали в КС, защото някаква партия ги е предложила на отговорен фактор да ги назначи”. Формата на държавно управление има отношение към начина, по който се формира волята на държавата, как се вземат големите, съдбоносните политически решения. А съдебната власт по дефиниция е извън политиката. Тоест, тя няма отношение към формата на държавата, обясни Близнашки.

Големият въпрос сега според него е че “трябва да се пипа много фино, защото това са много прецизни решения и не може да се кара на едро”.

В този смисъл според него на пресконференцията на премиера по повод съдебната реформа са били лансирани редица “сбъркани” и “несъстоятелни” идеи. В теоретичен план, ако те са погрешни, в практически те могат да се окажат изключително вредни, предупреди той.

Според него трябва да бъде подкрепена „водещата идея в тази реформа” - разделянето на ВСС на две камари, така че съдии и прокурори да действат самостоятелно при взимането на решения по кадрови въпроси.

Оттук нататък обаче, по думите му, „другите три ключови идеи, лансирани на пресконференцията, са принципно погрешни”.

Явното гласуване във ВСС – обратно на логиката

„Първоначално се заливах от смят, след това ми стана много тъжно, когато слушах разсъжденията на министър-председателя за необходимостта от явно гласуване при решаване на кадрови въпроси”, каза Близнашки. Според него истината е друга. В конституционализма, като най-високото постижение на модерната цивилизация, “златното правило” гласи, че когато се обсъждат и решават въпроси от общ характер, когато се приемат закони, например, гласуването трябва да бъде явно. Иобратното – когато се решават персонални въпроси, гласуването трябва да бъде тайно.

Това е логиката, заложена в конституцията, и по думите му не могат да се правят произволни аналогии – понеже Народното събрание гласувало явно, хайде да направим и гласуването във ВСС явно.

„Нашите нрави тука са доста груби и не си даваме сметка за последиците от такива решения. Защо гласуването трябва да бъде тайно? Защото, ако се отиде към явно гласуване, се откриват възможности да се оказва натиск върху членовете на ВСС, включително и за последващи репресии и евентуални уволнения, защото там става дума за избора на тримата „големи” в съдебната власт (главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС – бел.ред.), кадровото развитие на съдиите и това създава лични взаимоотношения. Това е много опасно. Затова гласуването трябва да си остане тайно, както е в цивилизования свят. Няма нищо страшно”, каза Близнашки и добави, че големият въпрос е друг -  за критериите кои хора трябва да влизат в състава на ВСС.

Неговото мнение е, че това трябва да бъдат утвърдени магистрати. Да се демократизира изборът е добре, каквито идеи има, но според него трябва да има високи критериите кой може да влиза във ВСС.

Той с аргументира с поучителен по думите му пример с реформата от 2007 година, когато се отиде към постояннно действащ ВСС. „Когато се състави той, повечето от съдиите, направиха нещо много грозно – гласуваха си по 20 заплати, защото напускали съдебната система. След което повечето от тях като им изтече мандата се върнаха обратно в съдебната система, но никой не върна парите. Това решение делегитимира цялата реформа, която бяхме замислили тогава, защото сме алчни, защото човешкото око е ненаситно. И затова трябва много да се внимава, когато се вземат тези решения”, каза Георги Близнашки.

Мандатът на ВСС не по-кратък от парламентарния

Изключително опасна е според него и идеята за намаляване на мандата на ВСС от 5 на 3 или 4 години. “Това не бива да се допуска, защото ще постави състава на Висшия съвет в зависимост от мнозинството в Народното събрание”, каза конституционалистът.

Той обясни, че по принцип това, че някой член на ВСС е избран от квотата, примерно, на президента не означава, че той трябва да се придържа към неговите указания.

„Нищо подобно. Това, че има квоти при формирането, е гаранция, че няма да се формира еднороден състав, който да действа еднопосочно. Тоест, ще могат да влязат различни категории, да се чуят повече гледни точки. Но веднаж избран във ВСС, никой не трябва да следва указанията на когото и да било. Няма значение кой те предлага – на другия ден след избора ти трябва да действаш самостоятелно. Затова мандатът трябва да е по-дълъг, за да се гарантира на тези хора, че няма върху тях да се оказва въздействие, защото ако го направиш 3 години, мнозинството ще смени “непослушните” на третата година с други, „послшни”, и така ще се върти до безкрайност колелото”, обясни конституционалистът.

Не парламентарният контрол върху прокуратурата, а процедура по импийчмънт

Третият пункт, който е принципно погрешен и влече след себе си големи опасности, според Близнашки е идеята за парламентарен контрол върху прокуратурата. Той я определи като „абсолютно недопустима”.

„Не може да има парламентарен контрол, защото това означава главният прокурор да бъде поставен в зависимост от Народното събрание. Точно това не трябва да се допуска. Както съдията, така и главният прокурор трябва да действа на основата на закона. Той трябва да се ръководи единствено от закона и от нищо друго”, подчерта професорът по конституционно право.

Но въпросът за контрола стои, продължи той и даде пример с „Костинбродската афера”, при която по думите му „главният прокурор действаше инфантилно, съзнателно или не допусна принципна грешка”

Затова според него „в такива случаи, когато се отклоняват от здравата логика и здравия разум и от закона”, за тримата „големи” в съдебната власт може да се въведе процедурата по импийчмант, като основанията бъдат „грубо погазване на законността”. За да има контрол, но друг тип контрол.

„Ако искаме да имаме лост за влияние върху  тези институции, а не да се чувстват безнаказани, има начини, има средства да се намерят верните решения. Защото другото е да живееш с мисълта, че понеже си спечелил последните парламентарни избори или понеже си създал някаква странна коалиция, си хванал господ за шлифера. Никой не може да си позволи такова нещо, защото утре ще дойдат други силни на деня, а конституцията ще действа за десетилетия напред”, каза професор Близнашки.

Забавянето дава възможност на заинтересовани страни да се вклинят

Той отново изрази съжаление за загубените 3-4 месеца след обявяването на стратегията за реформа. „Губи се време и темпо на реформата, позволява се на заинтересовани страни да се вклинят, какъвто беше случаят с предложенията на АБВ, които привидно са насочени към промени, а целят в крайна сметка да запазят статуквото”, каза Близнашки.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Ако висши магистрати са против реформата, то тя най-вероятно е в правилна посока!

  2. Stanyo Tenev
    #1

    ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ: ЗАЩИТЕТЕ СЪДЕБНАТА РЕФОРМА.
    СЪДЕБНАТА РЕФОРМА Е В ОПАСНОСТ !
    1.Реформата оставя без съдебен контрол функционалната дейност на разгащени престъпни прокурори, когато прекратяват сигналите за корупция по висшите етажи на властта и престъпления извършени от магистрати /не е необходима промяна на КРБ/
    2.Реформата оставя Главният прокурор без съдебен контрол по отношение дейността му по чл.139, ал.2 от ЗСВ, когато прекратява преписки образувани за корупция по висшите етажи на властта

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.