Ти си това, което четеш

Пропастта между богати и бедни в България расте

Близо 1/4 от населението живее с под 308 лв. на месец, обяви НСИ

Неравенството между богати и бедни в България ежегодно се задълбочава, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ), обявени в четвъртък.

Само за пет години пропастта между 20-те процента от българите с най-ниски доходи и 20-те процента с най-високи се е разширила с 1/3. През 2012 г. най-богатите 20% от населението са получавали средно 6.1 пъти повече от най-бедните 20%, докато през 2016 г. те вече са взимали 7.9 пъти повече.

По показателя за неравенство България се нарежда на челната трета позиция в ЕС през 2015 г. след Румъния и Литва, сочат пък данните на Евростат. Средната разлика в доходите през въпросната година в ЕС28 е била 5.1 пъти при 7.1 пъти за България.

Същата тенденция – към нарастване на неравенството в страната, се засича и от данните на НСИ за т. нар. коефициент на Джини, който измерва неравенството в разпределението на благата в обществото между бедните и богатите. Въпросният показател нараства устойчиво през последните пет години – от 33.6 през 2012 г. на 38.3 през 2016 г., което означава, че неравновесието се увеличава.

"Правителствата, политиците и обществото като цяло не могат да се борят с бедността и социалното изключване без да анализират неравенствата в обществото, независимо дали те са икономически или социални по природа. Данните за икономическото неравенство стават особено важни за установяване на относителната бедност, защото разпределението на икономическите ресурси има директно отношение към степента и дълбочината на бедността", посочва Евростат.

Броят на официално бедните в България също не спира да се увеличава, става ясно още от данните на НСИ. От 1 559 000 души през 2012 г. те са достигнали 1 639 000 души през 2016 г., тоест 22.9% от населението. Това са хората, чиито доход е под линията на бедност, оценена през 2016 г. на 308.20 лв. на месец.

Социалните плащания имат съществено значение за намаляване на бедността у нас, посочва НСИ. Ако се изключат пенсиите и останалите социални трансфери, равнището на бедност
у нас би нараснало до 45.5% от населението.

За пореден път се подчертава, че образователното равнище има съществено влияние върху риска от бедност при работещите. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 68.8%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за лицата с основно образование и над 4 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е едва 5.4%, отчита НСИ.

"Най-висок е делът на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца“, посочва още статистическият институт. По негови данни през 2016 г. най-голямо нарастване на риска от бедност в сравнение с предходната година се наблюдава при домакинствата на самотен родител с деца под 18 г. - с 12.2 процентни пункта.

Делът на бедните сред ромската етническа общност през 2016 г. е бил 77.1%, а сред представителите на българската етническа група – 15.7%. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (42.6%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39.1%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 29.0%, при 28.1% работещи бедни от ромската етническа група и 27.9% сред българската етническа група, сочат още данните на НСИ. При лицата, определили се като роми, 78.5% с начално и без образование са бедни, докато при ромите с висше образование няма нито един беден.

През 2016 г. 31.9% от населението живее в материални лишения.

За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 91.9%, за турската етническа група - 77.2%, а за българската етническа група - 50.2%. Над 80% от ромите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 70.1% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 67.0% от хората не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 35.0% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.

По-сериозно подобрение през последните години се отбелязва по показателя „население в риск от бедност и социално изключване“. През 2016 г. 40.4% от населението или
2 890 300 души са били в риск от бедност. За сравнение през 2012 г. този процент е бил 49.3%.

Още от Бизнес