Протестът на лекарите – кой какво иска?

Съвсем не на шега от 1 април в сила влизат новите правила в здравеопазването. Именно те станаха повод за лекарските протести през тази седмица.

Дори и хората, които трудно се ориентират от какво точно са недоволни лекарите, вероятно са разбрали, че едно от основните искания е всичко да си остане постарому, за да не се задълбочи хаосът в здравеопазването. Тоест, сегашният добре подреден хаос, срещу който негодуват и пациентите, и а самите медици, да се запази.

Джипитата протестират заради много бумащина и задължения

Първи от началото на седмицата на протест излязоха личните лекари – хората, които стоят на входа на здравната система, които разпределят потока от пациенти към следващите звена – специалисти и болници. Поради тази причина джипитата най-често се явяват гръмоотвод на пациентския гняв срещу цялата система.

Истината е, че именно личните лекари бяха най-заобиколени от от реформите на здравния министър Петър Москов, но пък малкото промени, които пряко ги засягат, бяха капката, която преля чашата на търпението ми.

Техните притеснения най-общо са, че през тази година им се вменяват повече задължения, които обаче не са подплатени финансово. Те са раздразнения от обещанията на здравния министър, че се отпускат повече направления за преглед при специалисти, а според тях срещу обещаната бройка на стои необходимия финансов ресурс. А това означава опашки от желаещи пред кабинетите им да получат от допълнително обещаните направления, без реално джипитата да са в състояние да ги осигурят за всички.

По част от исканията си джипитата все пак постигнаха консенсус с Москов, но различията по други остават.

Личните лекари недоволстват и срещу системата за пръстова идентификация, която така или иначе не се предвижда да влезе в кабинетите им от тази година, а чак от следващата.

Притесненията им са заради заложеното нормативно изискване прегледът да трае минимум 15 минути, което не винаги е необходимо. Това задължение го има и сега, но не се следи за неговото спазване. А когато пациентът влиза и излиза от кабинета, маркирайки се с пръст, престоят му лесно може да бъде проследен, а лекарят санкциониран, ако не го държал четвърт час.

Като цяло общопрактикуващите лекари са недоволни от финансирането си, тъй като у нас те получават едва 7% от общия бюджет за здраве, докато в други европейски страни е 25 на сто. Прекомерното финансиране на болничната помощ за сметка на извънболничната е проблем, който периодично е отбелязван в различни доклади на международни институции, включително и в последния доклад на Световната банка. У нас обаче така и не се взема политическо решение за радикална промяна на модела.

Освен това личните лекари недоволстват срещу наскоро вмененото им с наредба задължение да разясняват на пациентите кое е най-евтиното и напълно безплатно лекарство по здравна каса от дадена група и дали има по-евтин еквивалент от този, който лекарят изписва.

Джипитата искат и отмяна на част от бумащината, с която за затрупани. Така например настояват да се намали броят на издаваните екземпляри от амбулаторните листове и талоните за хоспитализация. Освен това са против по желание на пациента да насочват бременни и деца за консултации със специалист, а това да става при необходимост.

Въпреки заплахите, че може да откажат да работят със здравната каса, обаче, за всички е ясно, че малцина лични лекари биха прибегнали до такава крайна мярка, защото ако не се финансират от нея, няма откъде.

БЛС и някои болници са против промените изобщо

За разлика от джипитата, чиито проблеми подлежат на договаряне и може да се търсят конкретни решения, в протестния хор се включиха и съсловни, както и откровено лобистки организации, които са против всички промени въобще. Именно те създават усещането за “масово“ недоволство в системата.

Лекарският съюз, който месеци наред мълча и не критикува приетите мащабни законови промени в здравеопазването, уреждащи основите и философията на днешните промени, в последно време рязко обърна палачинка и се обяви срещу реформата. И против рамковия договор, с който се урежда за какво и по какви цени НЗОК ще плаща на лекарите и болниците тази година.

Лекарският съюз иска да работи по миналогодишните правила, т.е. реформа изобщо да няма. За това говори и съпротивата на съсловната организация към повечето нови изисквания в наредби на здравното министерство, предвиждащи повече контрол, рестрикции и санкции за болниците.

Недоволни от всички промени са също частните и общински болници, които могат да се окажат действително потърпевши от реформата. Те са против Националната здравна карта и наредбите на министерството, които атакуват и в съда. Причината е, че картата и наредбите към нея дават възможност от тази година НЗОК да финансира селективно болници в градовете с излишни клиники, а не всички, както досега.

Касата впрочем още не е решила окончателно дали ще се възползва от това право или пак ще даде на всекиго по "порция" от парите за болнична помощ. Ако реши да финансира болници селективно, обаче, именно някои общински и по-специализирани частни болници е възможно да останат без договор с НЗОК, тъй като критериите на МЗ дават предимство на големите болници, които поддържат повече клиники и отделения и могат да лекуват повече диагнози на едно място. И напълно логично протестите не се подкрепят от големите държавни и университетски болници, които изпълняват изискванията.

Този опит да се ограничи безконтролното роене на нови и нови болници, изсмукващи ограничения финансов ресурс на касата, се представя от засегнатите като “ограничаване правото на пациентите да избират къде да се лекуват“ и административно “затваряне на болници“. Въпрос на гледна точка.

Болниците, в които от август се планира да влезе системата за пръстова идентификация, също са против тази форма на контрол. В стремежа си да я предотвратят, плашат пациентите с възможността за злоупотреба с биометричните им данни.

В крайна сметка всички искания се свеждат до това: да се запази статуквото. А то не е никак розово и това е ясно за всеки пациент и редови лекар, и медицински работник.

Да, възможно е част от предприетите промени да доведат до хаос и проблеми, които ще трябва да се изчистват в движение. Но е доста пресилено да се описва настъпващ апокалипсис, просто защото съществена част от реформите бяха отложени – разделянето на основния и допълнителния пакет, нова философия на заплащане на медицинските услуги, системата за пръстова идентификация и др. А друга част именно поради страх от недоволство и протести бяха сериозно смекчени от екипа на Москов. Така например излишните болници по здравната карта внезапно се оказаха доста по-малко и даже клонящи към нулата.

И системата продължава да си работи със старите пороци – неправилно остойностени клинични пътеки, при които едни получават златен дъжд, а други – жълти стотинки. Здравната каса продължава да плаща уж за лечението на всички болести, макар за всички да е ясно, че това е невъзможно с този финансов ресурс. И пациентите и лекарите продължават да са все така недоволни.