Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Противниците на Истанбулската конвенция толерират ли домашното насилие?

8 коментара
Противниците на Истанбулската конвенция толерират ли домашното насилие?

Насилието над жени и домашното насилие са брутално посегателство върху правата на човека и са огромен проблем в световен, европейски и национален план. Според Световната здравна организация около 35% от жените по света са били подложени на физическо и/или сексуално насилие през 2016 г. Данните на Агенцията за човешките права на Европейския съюз показват, че в Европа 1 от 3 жени над 15 г. е била подложена на физическо и/или сексуално насилие поне веднъж в живота си.

Информацията за насилието над жени в България е не по-малко стряскаща – според проучване на "Алфа Рисърч", всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие. Българските неправителствени организации, които се занимават със защита на жени жертви на домашно насилие, предоставят още по-драстични данни - според национално представително изследване на фондация "Партньори България", една от всеки 3 жени в България е подложена на насилие. Някои от тези случаи приключват със сериозни физически наранявания и дори със смърт.

Според данни от съдебната статистика 35 % от случаите на убийства и опити за убийства на жени са извършени от настоящ или бивш интимен партньор на жертвата. Насилието, основано на пола, включва още побоища, изнасилвания, обиди и унижения, ограничаване на свободата, изолиране на жертвата, следене и преследване на жертвата, финансов натиск, унищожаване на имущество, заплахи и физическо насилие към близки.

Можем ли да замълчим при тези тревожни факти? Убедена съм, че не! Като застъпник за правата на българските граждани заявявам, че насилието не може и не трябва да бъде толерирано. Затова настоявам, че конвенция, която осигурява защита срещу домашното насилие и насилието, основано на пола, трябва да бъде в сила и за България.

Истанбулската конвенция е важен инструмент на Съвета на Европа срещу насилието над жени и домашното насилие. Тя задава европейски стандарт, подкрепян от държавите членки на ЕС и от самия ЕС, който я подписа на 13 юни 2017 г. От 28 държави членки на ЕС всички са подписали Истанбулската конвенция, а 17 са я ратифицирали. От всички 47 държави членки на Съвета на Европа, Конвенцията не е подписана единствено от три държави – Русия, Армения и Азербайджан.

Подкрепата към нея от страна на европейските държави е обяснима, защото тя осигурява завършена правна рамка и цялостна политика с конкретни мерки за превенция, защита на жертвите и преследване на насилниците.

Затова кампанията срещу Истанбулската конвенция, която се развива в момента, е трудно обяснима – дали тези, които се обявяват против Конвенцията толерират домашното насилие? Да разбираме ли, че тези, които са против ратифицирането на Истанбулската конвенция, са съгласни жени и деца да бъдат бити и насилвани, да няма строги санкции за насилниците или да не се изграждат кризисни центрове в подкрепа на жертвите?

Това е сърцевината на Конвенцията - криминализиране на редица актове, свързани с домашно насилие и насилие, основано на пола, мерки за защита от насилие (забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда; задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми; насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване), осигуряване на консулска и друга защита и подкрепа за българските граждани, жертви на насилие зад граница, предоставяне на специализирани услуги за подкрепа на жени, жертви на насилие и техните деца (денонощна безплатна телефонна линия; консултативни центрове за пострадали от домашно насилие или насилие, основано на пола или центрове за защита от сексуално насилие; кризисни центрове за пострадали от домашно насилие или насилие, основано на пола).

Това са мерки, които са необходими и важни, за да бъде осигурена защита на жертвите на домашно насилие и насилие, основано на пола и не мога да се съглася, че те са прекомерни или неприемливи.

Мога да се съглася обаче, че кампанията срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция стана възможна, заради липсата на предварителен обществен дебат, в който да бъдат обяснени смисъла, значението и последиците от тази ратификация, както и заради липсата на дебат относно необходимите промени в националното законодателство.

В становище Министерството на правосъдието подкрепих внасянето на Истанбулската конвенция, но само след направени промени в националното законодателство и продължавам да отстоявам тази позиция. Още повече, че предложенията са готови. В Министерството на правосъдието специална работна група от представители на институциите и неправителствени организации изготви конкретни предложения за промени в Наказателния кодекс и в Закона за защита от домашното насилие.

В контекста на дебата "за и против" ратифицирането на Истанбулската конвенция тези законодателни промени трябва да бъдат обсъдени и то възможно най-скоро. Затова призовавам Министерството на правосъдието да ги включи в пакета ратификационни документи, които предстои да изпрати в Народното събрание. Само така ще бъде проведено аргументирано обсъждане на конкретните промени в националното законодателство, на последиците от ратифицирането и ще бъдат пресечени спекулациите по темата.

В този дебат ще бъдат обсъдени и резервите, които Република България може да направи във връзка с ратифицирането, тъй като тези резерви също дават възможност опредени разпоредби да бъдат изключени от приложното поле на Конвенцията за нашата държава.

Убедена съм, че по този начин институциите ще успеят да разсеят нагнетяваните страхове в обществото и ще осигурят адекватна защита на жертвите на домашно насилие. Така България ще ратифицира Истанбулската конвенция с вярата на цялото ни общество, че насилието срещу жените и домашното насилие не бива да бъде толерирано, а трябва да бъде категорично осъдено.

*Публикуваме позицията на националния омбудсман, заглавието е на редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

8 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. edin.drug
    #8

    Gender (така както изрично е описан в този документ) означава: ролевата характеристика или ако искате стереотип, който дадено общество или културна група (ислям, индуизъм, африкански традици) свързва с определен пол. Да кажем: от индийката (в радикалния индуизъм) се очаква да умре с мъжа си, като хвърлив погребалната му клада (сати). Никаква традиция не може да оправдае подобен акт. Или, мюсюлманин, живеещ в Европа иска да си вземе 13 годишна жена (а може би втора, или трета) - никаква традиция и

  2. edin.drug
    #7
  3. Коментарът е изтрит в 17:21 на 16 април 2021 от автора.
    #6
  4. pepe
    #5

    Мая Манолова се опитва да представи нещата в черно-бяло.
    Има неща в тази конвенция, които силно смущават и мен.
    Например това със "социални полове". Какво точно означава това - че половете ще се определят от преобладаващо обществено мнение? Не се ли превръща тогава това определение в средство за един вид диктат на общественото мнение над личната свобода - нещо, срещу което тази конвенция уж би трябвало да се бори.
    Страхувам се, че стане ли пола обществен субект личното пространство и личната свобода

  5. edin.drug
    #4

    Не съм вярвал, че някога ще съм на едно мнение с М. Манолова, но тя е абсолютно права в случая. Добре е, че вижда мястото на Раша и нейните сателити в цялата тази работа. За разлика от бившата червена депутатка, Петьо Москов се изложи като кифладжия този път.

  6. Преслав
    #3

    Мая Манолова вероятно ще е следващият президент след втория мандат на Радев, ако междувременно Борисов не се кандидатира.

  7. Калико Джо
    #2

    Тя е права и и прави чест, че излиза и срещу БСП!

  8. БСП кадрите като манолова и Корнелия клякат ниско пред международното масонство и САЩ! Гаранция за успешна кариера в колонията!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.