Прозападните партии спечелиха убедително изборите, оформя се коалиция Порошенко - Яценюк

Украинците гласуваха масово за прозападната ориентация на страната на парламентарните избори в неделя и се очаква партиите на президента Петро Порошенко и премиера Арсений Яценюк да формират управляваща коалиция.

Двете партии водят с почти еднаква подкрепа според все още неокончателни данни.

ЦИК отрежда на "Народния фронт" на Яценюк 21.6 процента, с които той води минимално пред Блока на Петро Порошенко, който е 21.52 на сто.

Прогнозните резултати и по-ранни частични резултати сочеха лека преднина за президентския блок, отбелязва Ройтерс.

На трето място изненадващо е създадената неотдавна проевропейска партия "Самопомощ" на кмета на Лвов Андрий Садовий с 10.99 процента. Неочаквано силен е и резултатът на съюзниците на сваления проруски президент Виктор Янукович,

Опозиционния блок начело с бившия министър на горивата Юрий Бойко, който събира 9.76 на сто, лесно преодолявайки 5-процентната бариера завлизане в парламента въпреки очакванията на политолозите.

Във Върховната рада ще бъдат представени още две партии - Радикалната на Олег Ляшко със 7.43 на сто и Баткившчина" на експремиерката Юлия Тимошенко с 5.74 на сто. Останалите партии не прескачат бариерата.

По последни данни на ЦИК пред урните са се явили 52.44 процента от избирателите.

Арсений Яценюк съобщи, че планира възможно най-скоро да пристъпи към създаване на коалиция с Блок на Петро Порошенко.

"Току-що се срещнах с Порошенко и във възможно най-кратък срок ще образуваме коалиция. Основата за коалицията е споразумението за асоцииране с ЕС", отбеляза той.

Същевременно президентът определи резултатите от парламентарните избори като подкрепа за водената от него проевропейска политика.

"Три четвърти от избирателите гласуваха за западен курс на Украйна", заяви той.

Премиерът Арсений Яценюк, популярен в страната и ценен от западните партньори на Украйна, има всички шансове да запази поста си. Точно това и обеща той на избирателите си по време на кампанията. Силният човек обаче остава президентът Порошенко.

Досега той трябваше да разчита на дезертьори от Партия на регионите на бившия държавен глава Виктор Янукович, но отсега нататък ще разполага със солидно мнозинство. С това вчерашният вот затваря политически страницата с Майдана, отбелязва вестник Монд, цитиран от БТА.

Наблюдателите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) определиха изборите в Украйна като напълно съответстващи на правилата, като според тях вотът е предложил истински избор и до голяма степен е отговарял на демократичните стандарти.

"Изборите представляват важна стъпка в стремежите на Украйна да затвърди привеждането на демократичните избори в съответствие със своите международни ангажименти", заяви Кент Херштет, специален координатор на ОССЕ.

По думите му е имало доста положителни неща в изорния процес, като например наличие на безпристрастна и ефективна централна избирателна комисия, достатъчно оспорвани избори, които са предложили на избирателите истински избор, както и цялостно зачитане на основните свободи.

Според Херштет гласуването и преброяването са били прозрачни, а кампанията - конкурентна и явна, макар и да е имало случаи на сплашване и заплахи срещу кандидати и работници. Той определи медийната среда като разнообразна, но отбеляза липсата на независимост на някои медии от политически и корпоративни интереси.

Според друг наблюдател от Парламентарната асамблея на ОССЕ, Дорис Барнет, е имало някои наредности, но изборните секции са се справили добре. Тя добави, че е имало трудности при произвеждането на изборите, като някои райони не гласували, но това не прави вота невалиден.

В наблюдателската мисия са участвали над 900 души от 43 страни.

Европейският съюз и НАТО привестваха проведените избори.

Председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия Херман ван Ромпой и Жозе Барозу посочиха в съвместно изявление, че изборите са отбелязали важна стъпка в стремежа на страната за демократичен избор съобразно нейните международни ангажименти.

Те изразяват общото си очакване новото украинско правителство да бъде съставено скоро. По думите им изборният резултат предполага постигането на широко съгласие за ускоряването на необходимите политически и икономически промени.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посочи, че парламентарните избори в Украйна са били произведени по международните стандарти.

Той поздрави украинците, че са гласували мирно, като голяма част от тях ясно са подкрепили амбициозните намерения за реформи и европейската посока за страната.

Руското външно министерство заяви, че парламентарните избори в Украйна предлагат шанс за постигане на мир в източните части на страната.

В същото време отбеляза, че присъствието на голям брой "националисти" в парламента може да подкопае мирния процес.

"Официалните резултати от изборите още не са оповестени, но вече е ясно, че партиите, подкрепящи мирно решение на украинската криза, са получили мнозинството от гласовете", заявил пред РИА Новости руският заместник-външен министър Григорий Карасин.

Руският печат обаче се отнася скептично към победата на прозападните сили, подкрепени от около 70 процента от избиратeлите на парламентарните избори в Украйна, изтъквайки, че присъствието в парламента на множество различни партии няма да допринесе за хармонизирането на политическия живот в страната.

Сега, когато в украинската Върховна рада влизат няколко партии, нито една от тях няма да разполага с половината от местата. Дори "Блок на Петро Порошенко" и "Народен фронт" ще трябва да се договарят един с друг и с останалите движения. Това многообразие ще затрудни приемането на важни решения и закони и Радата ще стане по-малко управляема и отпреди, отбелязва в. "Известия".

При тези условия Порошенко ще трябва да се бори да сформира коалиция, посочва официозът "Российская газета". За "Блок на Петро Порошенко" резултат под 30 процента е разбира се тежък удар. Много вероятно е той да не събере контролирано и подчиняващо се мнозинство в парламента, смята украинският анализатор Дмитрий Джангиров, цитиран от вестника.

В. "Комерсант" акцентира върху ниската избирателна активност - 52 процента. Нямаше масов наплив на гласоподаватели към избирателните секции и чакащи на опашка, посочва всекидневникът.

Още преди изборите хората започнаха да се питат дали новият парламент ще функционира дълго, допълва "Комерсант".