Прожекции на документални филми създадени преди и след 1989 г.

Прожекции на полемични документални филми създадени преди и след 1989 г., ще се състоят в Чешкия център в София от 2-ри до 4-ти октомври, съобщиха организаторите на фестивала Фотофабрика 2015. Прожекциите ще са придружени от разговори - дискусии със създателите им, за да се опитат да отговорят на въпросите „кои сме ние", „защо ни се случва това, което ни се случва" и „как да живеем със собствените си травми". Общуването с образците на документалното кино, включени в поредицата Кинофабрика, може да помогне да се погледне с други очи на живота, да се свържат двете половини, да им се позволи да влязат в разговор, дори и той да не е приятен, убедени са организаторите на фестивала.

Модератори: Боряна Матеева - кинокритик, Дияна Иванова - жуналист, Румен Петров – преподавател по социална работа.

Програма на Кинофабрика:

2.10. Петък

Откриване в 17.00

18.00 - 19.30 – „Технология на злото“- 1984-1989, 2001 (82 мин.)

19.30 - 20.30 - дискусия

3.10. Събота

14.00 - 14.30 - „Дишай“ ,1988 (30 мин.)

14.45 - 15.15 – „Черната хроника“, 1990 (27 мин.)

15.30 - 16.30 - дискусия

16.45 - 17.15 - кафе пауза.

18.00 - 18.40 – „Фермата“, 1988 (36 мин.)

18.45 - 19.20 – „Стената“ , 1988. (44 мин.)

19.30 - 20.30 - дискусия

4.10. Неделя

14.00 - 14.45 – „Когато ни нападне империализмът“, 1990 (40 мин.)

15.00 - 15.45 - „Дом No 8“ (из живота на олигофрените), 1986 (30 мин.)

16.00 - 17.00 - дискусия

17.00 - 17.45 - кафе пауза

18.00 - 19.00 – „Като на кино“ , 1999 (52 мин.)

19.00 - 20.00 - дискусия

20.30 - Закриване.

ТЕХНОЛОГИЯ НА ЗЛОТО 1984-1989

България, 2001, 82 мин.

реж. Марта Илиева, сц. Татяна Ваксберг, оп. Красимир Михайлов, Иван Обрейков

Насилственото преименуване на българските турци е последвано от експулсирането на 300 000 от тях в съседна Турция. Най-масовото престъпление на българския комунизъм, разказано за първи път през документи на МВР, БКП и още четири архивни институции.

ДИШАЙ

България, 1988, 30 мин

реж. и сц. Юрий Жиров, оп. Емил Петров

Репортаж от протестния митинг на русенски граждани срещу екологичното замърсяване на града от румънски завод. За първи път от десетилетия обществото се изправя открито срещу партийните функционери, опитващи се да потулят случая. Паметната прожекция на „Дишай” на 8 март 1988 в Дома на киното става повод за създаване на Обществения комитет за екологична защита на Русе - първата дисидентска организация в България. Филмът се превръща в един от символите на промените, които ще настъпят през 1989. Инкриминиран е от официалните власти. По-късно режисьорът го премонтира и му придава по-завършен вид.

ЧЕРНАТА ХРОНИКА

България, 1990, 27 мин.

реж. Елдора Трайкова, сц. Димитър Дерелиев, оп. Емил Топузов

НАГРАДА на 14 МКФ на Червенокръстките и здравни филми, София, 1991

Безкомпромисна хроника на дните след ядрената авария в Чернобил. Ръководителите на държавата гледат от екрана и лъжат нагло и безцеремонно, без страх и свян собствения си народ, от когото е скрита ужасната истина за последиците.

ФЕРМАТА

България, 1988, 36 мин.

реж. Малина Петрова, сц. Мария Желева, оп. Христо Димитров

Петър Пазачев става Герой на социалистическия труд през 1951. Той е най-младият „герой” – само 16 годишен. Какво му е донесло званието, как се е променил животът му, какво се променя в живота на всички – за това разказва този филм. Конкретните наблюдения в животновъдството са заредени с морално безпокойство и критичен патос. Подобно на "Виновни няма" (1986) и "Пантеон" (1987), "Фермата" е негласно забранен и се върти само на закрити прожекции.

СТЕНАТА

България, 1988, 44 мин.

реж. Искра Йосифова, сц. Еми Барух, оп. Емил Пенев

Ученици от софийска гимназия изразяват любовта си към Джон Ленън с графити върху стената на Нотариата в София. Надписът „Джон, ти си в нашите сърца” е изтълкуван като „чуждо идеологическо влияние” и става повод за остра дискусия с представители на Партията и комсомола. Драматургично и изобразително се сблъскват два възгледа за живота – младежкото свободомислие и нормите на идеологическата машина.

„Стената” се превръща в символ на бунта срещу всеки вид конформизъм.

КОГАТО НИ НАПАДНЕ ИМПЕРИАЛИЗМЪТ…

България, 1990, 40 мин.

реж. Мария Траянова, оп. Емил Христов

Лятото на 1989. Империализмът за пореден път се готви да ни напада… В един бургаски завод вземат мерки - трудовият колектив е изведен на учение по гражданска отбрана. Три дни и три нощи продължава репетицията за най-лошото… Режисурата е дистанцирана и оставя героите да се разкриват сами. „Ако чужди зрители видят този филм, може да си помислят, че това е черен хумор или гротеска - пише Иво Драганов. - А всъщност става дума за неподправена действителност. Времената бяха такива, че гротеската се покриваше изцяло с реализма…”

ДОМ №8 (ИЗ ЖИВОТА НА ОЛИГОФРЕНИТЕ)

България, 1986, 54 мин.

реж. и сц. Николай Волев, по идея на Иво Драганов, оп. Емил Христов

ГЛАВНА НАГРАДА НА ЖУРИТО, НАГРАДА НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА в провинция Северен Рейн-Вестфалия, НАГРАДАТА НА ФИПРЕССИ и още 4 награди, Оберхаузен, 1987

ГОЛЯМАТА НАГРАДА за късометражен и среднометражен филм на МКФ на Червенокръстките и здравни филми, Варна, 1987

ЕДНА ОТ 6-ТЕ НАГРАДИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ЖУРИ, Клермон-Феран, 1988

НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА, ЕВРОПЕЙСКО БИЕНАЛЕ НА ДОКУМЕНТАЛНИЯ ФИЛМ, Лион, 1989

НАГРАДАТА НА БНФ И НАГРАДА ЗА ОПЕРАТОРСКО МАЙСТОРСТВО, Пловдив, 1987

НАГРАДАТА НА СБФД ЗА РЕЖИСУРА, 1987

Животът на питомците от Дома за олигофрени е разнообразен с подготовка на празника на детето. Репетират се маршировка и масови физкултурни изпълнения. Там, където увредените деца не се справят добре, се прилага и физическо насилие. За първи път се третират въпросите за непълноценните хора, табу в социалистическата държава. Филмът въздейства и като мощна метафора на реалния социализъм.

КАТО НА КИНО

България, 1999, 52 мин.

реж. Юлий Стоянов, сц. Ю. Стоянов, Светла Христова, оп. Иван Цонев, с участието на Ицхак Финци

„ЗЛАТЕН РИТОН” ЗА ДОКУМЕНТАЛНО КИНО, Пловдив, 1999

Единственият грях на Стефан Власков е, че е роден в богато семейство. Този факт превръща живота му в кошмар. През 50-те години е изпратен в лагер, а след освобождаването му ДС продължава да го преследва. Но чичо Стефан е влюбен в киното и благодарение на това успява да оцелее през всичките трудни години. Артистичен портрет на един заклет киноман и на времето, в което да обичаш американските филми беше знак за неблагонадеждност.