Пучдемон губи правомощията си, ако Сенатът одобри прякото управление на Мадрид

Регионалният лидер на Каталуния Карлес Пучдемон ще загуби всичките си правомощия и ще спре да получава заплата, след като испанският Сенат утвърди задействането на член 155, предвиждащ преминаване на областта под прякото управление на централната власт в Мадрид.

 

Това заяви испанският вицепремиер Сорая Санес де Сантамария, цитирана от Ройтерс.

В радиоинтервю тя посочи още, че след като прякото управление бъде одобрено, възможно е Мадрид временно да назначи един представител, който да управлява областта.

 

Във вторник специална комисия от 27 сенатори ще разгледа искането на Рахой за задействане на член 155. В четвъртък Пучдемон ще има възможност да изложи доводите си пред Сената, преди, както се очаква в петък, горната камара на испанския парламент да гласува окончателното си решение.

 

Испанският главен прокурор Хосе Мануел Маса предупреди, че провъзгласяване на независимост на Каталуния може да вкара в затвора председателя на каталунското правителство, съобщи днес телевизия "Антена 3". По-рано агенция Еуропа прес предаде, че прокуратурата е подготвила иск срещу Пучдемон, в случай че обяви отцепване на Каталуния от състава на Испания.

 

Кои властови правомощия преминават към към испанското правителство

Агенция Асошиетед прес прави преглед на някои от правомощията на регионалната власт, които Рахой ще отнеме, задействайки член 155.

 

Преди всичко Рахой иска да отстрани от власт членовете на регионалното правителство на Каталуня, което подкрепя независимостта.

В много области Каталуня е успяла да си извоюва право на автономия, откакто след смъртта през 1975 г. на диктатора генерал Франсиско Франко демокрацията в Испания е възстановена. Образованието, здравеопазването и вътрешният ред и сигурността са все сфери, в които регионът има правомощия сам да ръководи делата си.

Рахой предлага, след като членовете на регионалното ръководство на Каталуня бъдат отстранени от длъжност, Мадрид да поеме контрола над регионалната администрация, в която работят близо 200 000 служители. Как точно ще действа централната власт засега не е ясно. Един от възможните варианти е испанските министерства да контролират пряко съответните регионални ведомства.

По думите на Рахой временната власт ще има право да уволнява държавни служители, а всички решения на регионалната администрация ще подлежат на задължително одобрение от Мадрид.

Във всички 17 автономни области на Испания правото да свикват предсрочни регионални избори имат изключително и само регионалните правителства. Рахой иска временно, що се отнася до Каталуня, това право да бъде прехвърлено на него. Испанският премиер възнамерява и да се ангажира до шест месеца да свика извънредни регионални избори. Понастоящем каталунските сепаратисти, които на последните избори през 2015 г. спечелиха общо 48 процента от гласовете, държат 72 от мандатите в 135-местния регионален парламент.

 

Рахой най-вероятно ще се надява свикването на предсрочни избори да наклони баланса на силите в полза на политическите формации, които са срещу независимостта - особено в полза на тези, които се безпокоят от изтеглянето от областта на централите на стотици компании поради опасения от възможното оставане на независима Каталуня извън ЕС.

Макар и испанският премиер да не иска каталунският парламент да бъде разпуснат, той иска да ограничи правомощията му. В частност парламентът да не може да определя нов регионален премиер, докато Рахой не свика предсрочни регионални избори. Освен това той няма да бъде в състояние да упражнява парламентарен контрол над дейността на временната власт, която ще бъде назначена след отстраняване на сегашното регионално правителство - правомощие, предвидено да отиде временно при испанския Сенат. Каталунският парламент няма да има право да приема законодателни актове, противоречащи на член 155, а централната власт ще има право да налага вето на законопроекти.

Каталуня и Страната на баските са единствените две автономни области в Испания със своя собствена полиция. Испанските власти искат да поемат пряк контрол над каталунската полиция, известна под името "Мосос Д'Ескуадра", и отправиха предупреждение, че ще обмислят варианта да засилят присъствието на испанската национална полиция, както и на жандармеристките подразделения на испанското министерство на вътрешните работи, известни като Гражданска гвардия. Срещу началника на "Мосос Д'Ескуадра" Жозеп Траперо вече се води разследване на испанските власти за подмолна противодържавна дейност.

Мадрид ще засили контрола си над регионалната хазна, като по-специално ще направи така, че никакви бюджетни средства или постъпления да не бъдат използвани за пропагандиране на отделянето от Испания. В навечерието на референдума на 1 октомври Мадрид въведе пряк контрол над бюджета на Каталуня в опит да осуети гласуването.

Според намеренията на Рахой испанските власти ще поемат надзора и над управлението на каталунската обществена телевизия и обществените радиостанции, които се проявиха като едни от основните рупори на отделянето от Испания. Правителството му ще "гарантира излъчването на информация, която да е достоверна, обективна и балансирана" и "в която се зачитат ценностите и принципите на испанската конституция и нейните разпоредби, отнасящи се до Каталуния", каза Рахой.

Вчера каталунската обществена компания за радио и телевизия заяви, че "стои твърдо и непоколебимо в отстояването на мисията си да предложи на всички граждани на Каталуния обществена услуга от най-високо качество, при спазване на принципите на етиката, демокрацията и плурализма".

 

Отговорът на сепаратистите

 

Парламентът на Каталуня ще се събере на пленарно заседание в четвъртък сутринта, за да определи как да реагира на решението на централното правителство да поеме пряко управлението на областта, заяви говорителят на регионалната партийна коалиция "Заедно за "Да", цитиран от Ройтерс.

Коалицията планира да обжалва в съда прилагането на член 155 от конституцията, който отнема правомощията на регионалните власти и създава условия за произвеждане на нови избори.

 

Политически наблюдатели от целия идеологически спектър са единни в мнението си, че може да се наложи Рахой и правителството му да прибегнат до сила, ако каталунското ръководство не се подчини на нареждането да се оттегли. В лагера на отцепниците призивите за съпротива и неподчинение са нещо обичайно.

Твърдолинейните сепаратисти ще подложат на засилен натиск Пучдемон и правителството му да не се оттеглят. Има опасения, че при подобно противопоставяне е възможно да се стигне до полицейски акции с насилие, подобни на тези, помрачили референдума.

"Не мисля, че Пучдемон ще си тръгне само защото е получил писмено уведомление, че е отстранен от длъжност", каза политическият анализатор Жозеп Рамонеда. "Според мен Рахой ще разбере, че ще бъде много трудно да се приложи (член 155)."

 

Същевременно крайнолявата сепаратистка каталунска партия "Кандидатура за народно единство" призова към "масово гражданско неподчинение" в тази област след безпрецедентното решение на испанското централно правителство, предаде Асошиейтед прес.

Партията, която е ключов съюзник в каталунския парламент на управляващата сепаратистка коалиция на малцинството, определи решението на премиера Мариано Рахой като "най-тежката агресия срещу гражданските, индивидуалните и колективните права на каталунския народ" от времето на диктатурата на починалия през 1975 г. генерал Франсиско Франко.

Партията заяви, че гражданското неподчинение ще е във вид на съпротива без насилие и уточни, че ще даде повече подробности в следващите дни.

 

Каталуния обмисля дали да обяви независимост

 

Множат се предположенията, че каталунският лидер Карлес Пучдемон планира да реализира плановете си по едностранно обявяване на независимост, пише британският вестник „Гардиън“.

На 10 октомври Пучдемон подписа декларация за независимост, но предложи влизането ѝ в действие да се замрази за два месеца, за да се даде време на диалога.

 

През уикенда Пучдемон определи решението на Мадрид като най-тежката атака над институциите на Каталуния от диктатурата на генерал Франко насам. Той обвини испанското правителство, че "затръшва вратата" пред призивите му за диалог за решаване на най-острата политическа криза в Испания откакто тази страна се завърна към демокрацията преди 40 години, отбелязва "Гардиън".

Рахой не може да си позволи да изглежда слаб. В решенията си той гледаше отвъд Каталуния към останалата част от Испания, където твърдото му поведение му позволи да си възстанови националното водачество, сериозно подложено на риск през 2016 г. след два колебливо завършили национални вота в обстановка на огромни корупционни скандали в неговата Народна партия, пише вестникът, пише в. "Ню Йорк таймс".

Каталунският сепаратизъм позволи на Рахой също така да привлече главната опозиционна Социалистическа партия в споделен ангажимент да се защити единството на Испания.

Рахой дълго време мислеше, че заплахата да използва член 155 от конституцията ще е достатъчна, за да накара сепаратисткото каталунското правителство да отстъпи, пише в. "Монд".

Испанският премиер чакаше заден ход, който така и не настъпи, защото беше убеден, че сепаратистите ще отстъпят пред решенията на Конституционния съд срещу референдума им за независимост и че ще променят решението си като видят какви са социалните и икономическите последици от намеренията им.

 

Затова той протакаше нещата, както обикновено постъпва, когато е изправен пред остри проблеми, въпреки натиска от дясното крило на партията му и на избирателите му, но и на повечето испански медии, които от седмици настояваха той да даде бърз и твърд отговор, за да се сложи край на сепаратисткия процес. А също и въпреки заплахата на сепаратистите да се отцепят, ако той не приеме диалог, който да им позволи да организират референдум за самоопределяне.

Пучдемон остава премиер на Каталуния до петък. Сега пред него има два пътя: да се разбунтува и да обяви Каталунска република, или да отстъпи и, за да запази автономията на областта, да свика нови местни избори, които фактически ще деактивират член 155, пише вестникът.

Според допитване, публикувано на 20 октомври във в. "Периодико", 68,6 процента от каталунците подкрепят насрочването на нови избори като опит да се реши конфликтът между Мадрид и Барселона.

 

Ако трябва да избират между три варианта, само 29,3 процента смятат, че Пучдемон трябва незабавно да обяви независимост, 36,5 процента мислят, че той трябва да свика нови избори, за да се избегне замразяването на автономията на Каталуния, а 24,8 процента са на мнение, че той трябва да се откаже от това и да преговаря с централното правителство, отбелязва "Монд".