Путин отчаяно търси нови милиарди

Това стана позор с главна буква: планът на Путин за триумфално завръщане на капиталовия пазар претърпя фиаско, пише германският в. "Ди Велт".

Като цяло Москва свикна в диалога си със Запада да представя неприятните събития вътре в страната като успешни. Сега обаче едва ли ще е по силите на Кремъл да замаскира катастрофалното представяне на световния финансов пазар.

За пръв път след въвеждането на западните санкции срещу Русия през 2014 г., миналата седмица Москва пусна доларови облигации. Путин възнамеряваше да покаже на целия свят, че Русия си остава световна сила и на финансовите пазари, а едновременно с това да обезпечи необходимите милиарди за бюджета. В началото на седмицата обаче стана ясно, че западните и азиатските банки отказват да участват.

Това се превърна в унижение за Русия на финансовия пазар. Руската банка VTB Capital, избрана да организира емисията еврооблигации, се принуди не само да предложи по-висок лихвен процент, но и остави емитирането отворенo за над 24 часа, надявайки се да ангажира инвеститори от всички часови зони. Първоначално бе планирано да привлече около 3 млрд. долара, но след това обемът бе коригиран до 1.75 млрд. И когато в четвъртък се случи

самата продажба, борсите не демонстрираха никакъв интерес.

Очевидно Русия не е очаквала подобни трудности. В последните дни проблесна надежда, че санкциите срещу страната може да бъдат отменени- германското правителство даде да се разбере, че може и да допусне снемане на санкциите и без Русия да е изпълнила изцяло условията по Минските договорености.

Неочаквано обаче от Токио, където имаше среща на страните от Г-7, дойдоха съвсем други сигнали. В заключенията си от срещата лидерите на Г-7 обявиха намерението си да се придържат към твърдия курс по отношение на Москва – дотогава, докато планът за мирно уреждане на конфликта в Източна Украйна не бъде изпълнен изцяло.

Последва незабавна реакция на Кремъл – забраната за внос на хранителни продукти от страните в ЕС бе удължена до 2017 г.

В тази ситуация на Москва не ѝ остана друго, освен да замаскира провала си на финансовите пазари. Над 70% от пласираните облигации са били закупени от чуждестранни инвеститори, основната част от които се намират в Лондон. Според вижданията на Кремъл това е еднозначен знак за доверие.

Руското министерство на финансите обаче не успя да назове конкретни имена и нито един известен западен инвеститор не потвърди своето участие. Руският в. "Ведомости" писа, че въпросните чуждестранни инвеститори може би са руснаци.

Тогава Москва стремително смени тактиката. Ръководителят на отдела държавен дълг в руското финансово министерство Константин Вишковский внезапно обвини Запада и в частност Вашингтон, в целенасочен провал на облигационната емисия.

Москва искаше да превърне емисията за облигациите в голямо пиар шоу и да покаже на Запада, че санкциите са слабо ефективни, коментира Тим Аш, стратегически анализатор в
Nomura.

Финансовите пазари станаха новото бойно поле на бившите противници в Студената война САЩ и Русия. Американците използват доминиращото си положение на пазарите, за да оказват натиск на Москва. Защото като цяло Русия не нарушава санкциите, продавайки облигации, а се опитва да ги заобиколи. Западните банки обаче получиха еднозначен сигнал да се въздържат от участие в покупката на руски облигации.

Кремъл остро се нуждае от излаз на капиталовия пазар, за да запълни дупките в бюджета. По прогноза на рейтинговата агенция Fitch, през тази година дефицитът в бюджета на Русия може да достигне 5% от БВП.