Радев се закле като президент и държа почти премиерска реч

Новоизбраните президент и вицепрезидент Румен Радев и Илияна Йотова се заклеха пред парламента в четвъртък. Първото слово на Радев като държавен глава бе белязано от гаф, след като в отговор на реплика от залата си позволи да каже на депутатите: "Имате още една седмица". Това изпускане на нервите, което според някои депутати обаче издава "началническото" отношение на Радев към Народното събрание, същевременно разкри намерението на новия президент да насрочи предсрочните избори на 26 март или 2 април, тъй като датата на вота се определя със същия указ, с който се разпуска НС.

Радев държа пространно-критична реч, на моменти напомняща програмно слово на новоизбран премиер, говорейки от името на разочарования "обикновен гражданин." (Цяллата реч на новия президент можете да прочетете тук.)

Той посочи, че членството ни в ЕС и НАТО е стратегически избор, който не трябва да бъде поставян под въпрос, като повтори и тезата си, че външната политика трябва да печели приятели и партньори, а не врагове.

Той обяви съдебната реформа за приоритет, засегна и въпросите за бедността, сигурността на България, проведения референдум, здравеопазването и образованието. "Убеден съм, че няма да решим проблемите с бодряшка декламация, а с точни диагнози и конкретни мерки”, изтъкна Радев.

Вижданията за съдебната реформа

"Правосъдието е бавно, общественият авторитет на съдебната власт е нисък, шири се усещане за безнаказаност", посочи новоизбраният президент, добавяйки, че чувството за несправедливост е основен мотив за масовата емиграция на българи.

Препоръчаният от него подход за съдебна реформа не адресира проблема с абсолютната безконтролна власт на главния прокурор, но пък съдържа "рецептата" на главния прокурор и левицата за "усъвършенстване на процесуалните закони."

"Обществените очаквания са фокусирани в съдебната система. Тук погледът на българските граждани и европейските партньори виждат едно и също. Считам, че съдебната реформа трябва да е приоритет на следващото НС и да постигне ясни цели: бързо, справедливо и независимо правосъдие. Но само промяната в структурата на съдебната власт не решава проблемите в правораздаването. Необходим е комплексен подход: усъвършенстване на процесуалните закони, осигуряване на необходимия брой магистрати, повишена отговорност в системата, решителни антикорупционни мерки", заяви Радев.

Каква реформа на Изборния кодекс препоръчва Радев

Той изрази и позицията си за това как трябва да се отговори на резултатите от референдума, който по думите му е показал, че "българите искат личности в парламента и намаляване на партийните субсидии."

"Реформата на Избирателния кодекс трябва да е такава, че да не създаде повече проблеми, отколкото ще реши. Да повиши индивидуалната отговорност на народните представители пред избирателите. Да предложи на гражданите избор между личности, но да не остави стотици хиляди българи без политическо представителство. Парите за партиите следва да се ограничат чувствително, но с ясното съзнание, че лишени от разумно финансиране, партиите ще станат още по-зависими от лобисти и външни фактори", заяви по този въпрос Радев.

Заплаха от "чуждопоклоннически формации"

Посочвайки, че "жребият" на нашето поколение е преходът, Радев изтъкна, че България е постигнала стратегически задачи, като членството ѝ в ЕС и НАТО, но "погледът на обикновения гражданин" виждал друго.

Като проблеми пред обществото той изреди демографската криза, ниската избирателна активност, липсата на достатъчно кандидати за висшите ни учебни заведения .

"Появиха се бизнес-партии, лабораторни политически проекти, чуждопоклоннически формации. Партийната генетика в зората на прехода изглеждаше по-автентична от днешната политическа ГМО-кухня", констатира новият президент. Неговата теза за "чуждопколнническите формации" съвпада с официалната доктрина на Путин и българските му пригласящи.

"Нямам амбицията да превишавам своите конституционни правомощия, но и няма да допусна тяхното орязване или фактическо обезсилване", декларира Радев.

Директно условие за поръчките за модернизация на армията

Радев, който до август м.г. беше кадрови вонен и командир на ВСС, определи сигурността на страната като приоритетна задача. По отношение на националната сигурност той открои наличието на "проблеми в контрола и координацията, занижена ефективност и преразход на ресурси."

"След дълго протакане, най-сетне можем да се похвалим с приети инвестиционни проекти и гарантирано финансиране за превъоръжаването на част от българската армия. Ще следя отблизо действията на отговорните институции в този сложен процес, защото от избора на новото въоръжение ще зависят за десетилетия напред отбранителните ни способности. Реализацията на проектите трябва да бъде от полза не само за отбраната, но и за цялото общество", каза Радев.

След което даде заявка за директно прекрачване на правомощията си, посочвайки "задължително" условие за проектите на МО, които са от компетенцията на изпълнителната власт.

Той настоя реализацията на проектите "да бъде съпроводена задължително с принос към икономическото развитие на страната чрез разгръщане на програми за индустриално сътрудничество, внедряване на високи технологии, създаване на нови работни места и стимулиране на българската отбранителна индустрия."

Говорейки за въоръжените сили, той даде да се разбере, че в тази сфера трябва да се разпореждат предимно военните, преимущество трябва да има "военната експертиза". "Трябва да е ясно, че граждански контрол не означава гражданско управление", предупреди Радев.

Членството в НАТО и ЕС не е под въпрос

Както и се очакваше, Радев потвърди пред парламент евроатлантическия избор въпреки серията му противоречиви изказвания по време на предизборната кампания.

"България днес е член на ЕС и НАТО. Членството в двата съюза е стратегически избор, който не трябва да бъде поставян под въпрос. Ефективното членство предполага ясно осъзнаване и последователно отстояване на националния интерес, участване в изработването в общи решения. Българската външна политика трябва да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното", каза Радев.

По думите му е очевидна кризата в отношенията между ЕС и НАТО от една страна и Русия от друга, но засилването на конфронтацията не е начин за решаването ѝ.

"В този контекст президентът трябва да способства за решаване на кризата с механизмите на Съюза, които съществуват", посочи Радев.

По време на кампанията Радев официално се обяви срещу европейските санкции срещу Русия, влизайки в противоречие с официалната позиция на българското правителство и на ЕС.

Освен това той публично коментира, че Крим дефакто вече е руски и трябва да се съобразяваме с този факт, въпреки че анексирането на Крим не е признато от международната общност. ООН осъди "временната окупация" на Крим от Русия, признавайки руснаците за окупатор.

"Свикнахме да таксуваме като популизъм всяка остра критика срещу ЕС. Но това само увеличава недоволството. Обединена Европа трябва да бъде съхранена на всяка цена. Противното би значело загуба на време", каза президентът.

По повод влошените отношения между Запада и Русия Радев посочи, че "Студената война е печален опит от миналото. Ролята на държавния глава не е да посочва враг, а да способства за разрешаването на кризата".

Той, разбира се, декларира, че ще бъде президент на всички български граждани, независимо от партийна принадлежност, религия и етнос.

"Mалко думи, но резултатни действия"

Към края на пространната си реч, която чете бавно и със запъвания, Радев увери, че неговото кредо е: "Mалко думи, но резултатни действия." Именно в този момент част от депутатите от РБ и ПФ напуснаха залата, след като преди това Радев си позволи да се обърне към парламента с репликата:"Имате още една седмица." Той каза това, прекъсвайки словото си, след като Гроздан Караджов от РБ му отправи реплика от място, че бе било добре да е прочел предварително речта си и да се е подготвил за произнасянето ѝ.

На церемонията присъстваха настоящият държавен глава Росен Плевнелиев, бившият президент Георги Първанов, премиерът в оставка Бойко Борисов, министри, членове на Конституционния съд, главният прокурор Сотир Цацаров, патриарх Неофит, представители на дипломатическия корпус и други.

Радев и Йотова ще встъпят в длъжност на 22 януари, когато изтича мандатът на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова.