Ти си това, което четеш

Радев убедил Борисов част от ДАНС да влезе в антикорупционния орган

Включването на още една неефективна структура било "много сериозна крачка напред"
Борис Митов | 14:42 | 04 юли 2017 | 8 коментара

Президентът Румен Радев лансира нова версия на единния антикорупционен орган, който да включва и част от ДАНС, с което да придобие и разследващи функции.

Държавният глава съобщи във вторник, че премиерът Бойко Борисов е възприел това по време на срещата им предишния ден. Неговата идея е Дирекция "Антикорупция" в ДАНС да бъде отделена от агенцията и да премине към бъдещия антикорупционен орган. Към момента Борисов не е сигнализирал, че приема идеята.

По замисъла на закона "Кунева", който сегашното правителство преработва, новият единен орган трябва да инкорпорира другите съществуващи структури за борба с корупцията – комисиите за конфликт на интереси и за отнемане на незаконно придобито имущество, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (БОРКОР), както и звеното от Сметната палата, проверяващо имуществените декларации висшите държавни служители.

Всяка от тези структури е доказала своята неефективност. Това важи и за антикорупционната дирекция към ДАНС, която президентът предлага да се добави към бъдещия единен антикорупционен орган, за който той публично пледира в последните седмици.

"Тази позиция е много сериозна крачка напред по пътя към създаването на новата антикорупционна структура", заяви държавният глава пред медиите във вторник след края на близо 3-часовия му разпит в Софийския градски съд по делото срещу бившия военен министър Николай Ненчев за ремонта на двигателите на МиГ-29 в Полша.

Неотдавна Радев обяви за пръв път идеята си за предоставяне на типично разследващи функции на бъдещия единен антикорупционен орган, включително и чрез инкорпориране в състава му на прокурори и на агенти от ДАНС. Аргументът му е, че България не трябва да заимства изцяло чужди модели - като румънския, а да наложи свой.

"Моята позиция е много ясна. Този единен орган трябва да бъде комплексен, така че да включва ударно в себе си тази широка експертиза – и прокурори, и разследващи полицаи, и служители от ДАНС, и IT специалисти, и финансови, и банкови експерти, така че, когато има някакъв сигнал, той да бъде абсолютно разнищен и да се стигне до дъното, и да се каже има ли корупция, или няма, и ако има – каква е", обясни президентът във вторник.

Според идеята, която той застъпва от началото на юни, антикорупционният орган трябва да се занимава с подготвянето на обвинителните актове за корупция по високите етажи на властта, така че те да издържат в съда и по тях да се произнасят осъдителни присъди.

Радев обаче неведнъж е давал да се разбере, че е против прилагането на румънския модел с независима антикорупционна прокуратура, чийто ръководител не е подчинен на главния прокурор. Именно румънският модел е недвусмислено отхвърлян от Сотир Цацаров, Бойко Борисов и настоящите парламентарни партии.

"Знам много за румънския модел, знам и положителните, и отрицателните страни, не съм почитател на ничий модел, България не може директно да копира модели, но ние трябва да вземем водещите принципи от всеки един модел", заяви по този въпрос Радев преди десетина дни.

Предлаганата от Радев версия на антикорупционния орган изглежда по-надеждна на теория, но пак остава главният въпрос – ако всички разследвания в крайна сметка стигат до Цацаров, каква е гаранцията за независимост и ефективност на новото звено.

В момента правосъдният министър Цецка Цачева и вицепремиерът Екатерина Захариева, която от вторник завежда Националния съвет по антикорупционни политики, подготвят законопроекта за създаване на този единен орган. Все още обаче никой от правителството не е заявил официално съгласието си с варианта, предлаган от Румен Радев.

Управляващите се отказаха от варианта единният орган да се занимава с анонимни сигнали – проблем, който официално бе посочен като причината законопроектът да не бъде приет от предишния парламент. Според последните обяснения на Цачева тази възможност е допусната само, ако подателят на даден анонимен сигнал предостави конкретни доказателства в подкрепа на твърденията си.

Още по темата
Още от България