Растат китайските инвестиции в българското земеделие

От 2014 г. насам китайските инвестиции у нас са се разширили най-вече в областта на селското стопанство и производството на фуражи, стана ясно по време на състоялатата се в понеделник сесия на българо-китайската междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество, която се провежда в София.

"В напреднал етап на договаряне са проекти за създаване на два завода в Китай за производство на кисело мляко. Работи се по проекти за създаване у нас на предприятие за производство на олио, на смесено предприятие за електрически автомобили, на смесено предприятие за асемблиране на скоростни влакове, като проектите са в начален етап на проучване“, коментира заместник-министърът на икономиката Любен Петров. Той изрази увереност, че в резултат на заседанието ще бъдат набелязани конкретни мерки за да се трансформират натрупаните идеи и в реални договорености между двете страни.

"Готови сме да обсъждаме участието на китайски компании в реализирането на проекти в областта на инфраструктурата, транспорта, енергетиката“, посочи още Петров.

Като приоритетни области за привличане на китайски инвестиции той посочи "София Тех Парк", индустриалните зони в Божурище, в Карлово, във Видин, както и планираната икономическа зона в Стара Загора. По думите му икономическото министерство подкрепя и проект за изграждане на еврокитайска зона за икономическо развитие като част от икономическата зони "Тракия" в Пловдив. Друг важен проект е изграждането на Логистичен хъб Пловдив, който ще включва индустриална зона и свободна зона, обслужвани от карго летище. Логистичен хъб Пловдив е предназначен за обслужване на азиатски компании, които предлагат в ЕС своите стоки и услуги, подчерта зам.-министърът.

В сферата на земеделието акцентът в обсъжданията на експертите в сесията бе възможно най-скорошното финализиране на процедурите за изпълнение на изискванията за внос в Китай на български селскостопански и хранителни продукти.

В транспорта бяха обсъдени възможните товарни превози от Китай към Европа през България по магистрала "Хемус", направленията София – Калотина, Видин – Ботевград, Русе–Велико Търново (с възможно продължение до Свиленград), скоростни пътища "Черно море" и "Рила“, както и тунела под връх Шипка.

Проектите са в различна степен на проектна готовност и се търсят алтернативни варианти за финансиране без държавна гаранция, като една такава възможност е публично-частното партньорство. Представените железопътни проекти са свързани с модернизацията на инфраструктурата в направленията Русе – Варна, София – Перник – Радомир, Радомир – Гюешево, Русе – Димитровград, Карнобат – Синдел. Представен бе и проектът за изграждане на Интермодален терминал в гр. Варна, както и бе представена кратка информация във връзка със случващото се в областта на концесионирането на обекти от транспортния сектор.

Развитието на търговско-икономическите отношения между България и Китай през последните години се характеризира с увеличаване на българския износ и нарастване на двустранната търговия като цяло, посочват още от икономическото министерство. През последните десет години износът ни за Китай нараства близо осем пъти – от 78 млн. долара през 2006 г. до 612 млн.долара през 2015 г. Вносът от Китай през последните десет години също нараства, но с далеч по-умерени темпове - от 961 млн. долара през 2006 г. на 1.076 ммлрд. долара през 2015 г.

Въпреки, че през 2015 г. и първите шест месеца на 2016 г. се забелязва известен спад в българския износ за Китай и в двустранния стокообмен като цяло, Китай продължава да заема второ място сред експортните ни дестинации извън Европейския съюз, след Турция, и е сред водещите ни 10 експортни партньори в световен мащаб.