Ти си това, което четеш

Разкриването на банковата стенограма е загуба за българската демокрация

Публикуването й разбива президентския формат за постигане на политическо съгласие при кризи, твърди политологът доц. Румяна Коларова

Доц. Румяна Коларова

Стенограмите от консултациите при президента не бива да бъдат разкривани поне 5-7 години след провеждането им, настоява политологът и бивш секретар по връзките с гражданското общество на президента Росен Плевнелиев доц. Румяна Коларова. По думите й Законът за достъп до обществена информация трябва да се промени и да се въведе специфичен ред за въпросните консултации, като например се публикува съдържанието на дебата, без да се указва кой какво казва. Коларова твърди, че банковата ваканция не е била реална опция за действие през 2014 г., а само "риторичен похват" на президента.


Доц. Коларова, каква е Вашата позиция – трябваше или не трябваше да се публикува банковата стенограма от консултациите при президента на 29 юни 2014 г.?

Нека започнем с очакванията - всички коментираха, че това е стенограмата за КТБ. Вие правилно задавате въпроса, защото след разсекретяването й стана ясно, че на тези консултации при президента се обсъжда не толкова КТБ, а стабилността на две други банки и заплахата за цялата банкова система.

А дали е трябвало да бъде публикувана? Никога не съм имала нещо против да има ясни правила за публикуване, например след определен брой години, при ясни условия, които са предварително дефинирани. Обявяването обаче не бива да става "ад хок" и "ад хоминем" (според случая и според хората), защото например на някого му е хрумнало, защото има партия, която в момента мисли, че ще получи дивидент или защото някоя медия или ПР център е стартирал кампания срещу конкретен политик.

Второ, специално тази среща в този формат - не Консултативен съвет за национална сигурност, а консултации - е наложена от една неочаквана и остра криза. Тези консултации при президента не са част от процес на взимане на управленски решения. Там се договаря своеобразно "джентълменско" споразумение, ангажимент, който всички поемат, решение, около което те се обединяват, но което няма силата нито на закон, нито на какъвто и да е друг правителствен акт. Трябва по-внимателно да се подхожда към този формат.

От друга страна, това е официална среща при държавен орган, а правилата за публикуване на информацията от обществения сектор ги има и това е всъщност Законът за достъп до обществената информация.

Разбира се. Това, което искам да кажа, е, че тези консултации би трябвало да се регулират по специфичен ред от Закона за достъп до обществена информация, различен от реда, по който се публикуват например стенограмите от Министерски съвет. В политиката има пример за подобни правила – или някаква фиксирана давност, след която се оповестяват - например 5 години, или нещо подобно на "правилото на Чатам хауз" (публикува се съдържанието на дебата, но не се указва персонално кой какво казва).

В момента законодателството предвижда подобен срок на защита само за информацията, която е класифицирана като държавна или служебна тайна. Останалата информация от обществения сектор се третира съобразно ЗДОИ и различните специални закони, като там няма такива срокове.

Мисля, че специално за този формат – консултациите при президента е редно да има някакви предварително зададени условия. В конкретния случай е ясно какво е било съображението въпросната стенограма да не бъде публична. Това са консултации, на които се обсъжда т. нар. банкова ваканция. Тя се обсъжда като екстремен сценарий, като нещо, което е неприемливо за всички, като сценарий, водещ до хаос в банковата система и именно защото това е неприемливо за всички, става основа за постигане на съгласие. Това означава, че банковата ваканция в нито един момент не е била опция. В този консултативен формат банковата ваканция се обсъжда просто като сценарий, който трябва да бъде избегнат.

Но президентът директно казва "имахме две опции" - банкова ваканция или ликвидна подкрепа. Така че тя е била опция, преди да се постигне консeнсусът около ликвидната подкрепа, очевидно още преди срещата при президента.

С това започва дебатът, но това е и риторичен похват – едната опция е да не постигнат съгласие, да има хаос, което ще наложи банкова ваканция. Смисълът на опцията е "ако не постигнем съгласие, тогава неизбежно се стига до банкова ваканция".

Но вече стана ясно, че банковата ваканция е била дискутирана преди това в банковата общност и това е бил вариант за действие, който е бил обсъждан. А още тогава беше ясно, че този сценарий е безумен, защото това е инструмент за действие, който щеше да отнеме изцяло доверието в системата.

Разбира се. Вероятността в банковата система да започне процес на "свободно падане" с непредвидими по размер щети, ги принуждава да постигнат съгласие. Именно заради това в политиката съгласието между непримирими опоненти се постига чрез обсъждането на неприемлив за всички сценарий.

Ясно е, че срещата при президена е един добър ход, който благоприятства положителният изход от ситуацията. Но в същото време човек не може да не е притеснен, че преди това властите са обсъждали доста странни идеи и възможности за действие.

За да може да коментираме съдържанието на консултациите, трябва да знаем какво се е случвало през този период, кой какво е правил и кой какво е говорил в медиите. Странно е днес да чета журналистически коментари, които са се вторачили във всяка дума и изречение от текста, без да стъпят върху проучване на обстоятелствата, при които се провеждат консултациите. Многократно съм подчертавала, че банкова криза от 2014 година започва, след като вече е ясно, че ще има предсрочни избори. Още на 10 юни ДПС заявяват, че вървят към предсрочни избори, т. е. коалицията е "счупена". На 17 юни има КСНС, чието решение е публикувано и то е, че ще има предсрочни избори. Консултациите на 29 юни се случват, защото в очакване на предсрочни избори започва целенасочена дестабилизация на българската банкова система, чиято крайна цел е едни кредити, които са кухи и не могат да бъдат обслужвани, да бъдат опростени. Разбира се, има и взаимна атака между две банки. Тази ситуация е използвана по различен начин от различните политически сили. БСП идва на консултациите при президента с мисълта, че договаряйки решение за банките, ще може да отложи предсрочните избори, които те по никакъв начин не искат. А БСП има опит в отлагане на предсрочни избори. ДПС идва с желанието да излезе от ситуацията оневинено, защото е ясно че те са предизвикали правителствената криза и съществуват тежки подозрения, че са инициирали и банковата. ГЕРБ идва с желанието предсрочните избори да се проведат колкото се може по-скоро, т.е. да блокират опита на БСП да спаси правителството. Освен това е ясно, че има риск както ГЕРБ, така и извънпарламентарните сили (Реформаторският блок и формацията на Бареков) остро да критикуват управляващите, фокусирайки се върху банковата криза, и така тя да ескалира по политически причини. В същото време основната цел на президента е банковата криза да не се политизира.

Сега, три години по-късно, след като това е политически разговор и в него няма нищо застрашително за банковата стабилност, какви бяха мотивите на президента Плевнелиев да се обяви против разсекретяването на този разговор?

Мотивът беше многократно и много ясно съобщен от него – да се запази възможността при кризисни ситуации непримирими противници да се събират при президента и чрез консултации да намират решение за изход от криза.

Проблемът е, че никой не коментира събитията, дори не взима предвид кой политик какво е направил и казал преди и след консултациите. Вади се стенограма и тя е просто поводът, по който ще чуем всеки да разказва своята фантазирана или разкрасена версия. Всеки един от участниците в консултациите е говорил без предварително написана реч, и с презумпцията, че дебатът не е публичен. Това е непринуден диалог.

Затова трябва да коментираме и какви са мотивите на всички, които искат разсекретяването. Най-активно в негова полза работеше БСП, защото те искаха да изкарат Орешарски и Чобанов герои, които са спасили България и банковата система. Макар от днешна гледна точка да е ясно, че двамата са били лоялни не на БСП, а на ДПС. И геройски са направили така, че нищо, свързано с източването на КТБ, да не доведе до загуба за потребителите на част от лошите кредити.

Колкото и непринуден да е бил диалогът, не трябва ли презумпцията на всеки политик да е, че след като изпълнява обществени функции, всяка една негова дума някой ден може да се публикува?

Политиката, пък и всяка друга професия едва ли би била възможна, ако всяка дума е публична. Както има лекарска тайна, така има банкова тайна.

Кое е по-важно – интересите на конкретните участващи политически субекти или интересът на обществото да се информира за действията и позициите на хората в управлението?

В случая не става дума за интереси на политически субекти, а за национален интерес. Консултациите са формат от ключово значение за президентската институция, защото там непримиримо противопоставени политически партии могат да обсъждат теми, застрашаващи националния интерес и да вземат решение, от което всяка партия по-скоро губи, отколкото печели.

Доколкото разбирам, вие разглеждате решението да се обяви или не стенограмата във връзка с политическата ситуация, а не във връзка с генералното право на обществото да е информирано за действията на политиците?

Не, именно в интерес на обществото е да има подобен формат. Правото за достъп до информация трябва да се регулира така, че да не разруши възможността за обмен на информация между политически противници в критични моменти на политическа нестабилност. Начинът, по който днес се публикува стенограмата от консултациите разбива възможността за постигане на политическо съгласие между яростни опоненти при бъдещи политически и икономически кризи. Това, което може да направи един неопитен президент, под натиска на няколко политици и журналисти, които криво разбират публичността.

А как да я разбираме публичността?

При ясни правила, които са предварително определени. А не като изненадващо "вдигане на завесата", което става на принципа "от засада". Защото тогава се счупват работещи институционални формати. В името на това да се разкрие "истината на КТБ" се разсекретява стенограма, на която КТБ не се обсъжда и се разбива формат, чрез който са избегнати не една и две политически и икономически кризи в България.

Твърдите, че точно този формат е в основата на постигнатия консенсус?

Разбира се. На същия формат, както е добре известно, е постигнато връщането на мандата от Първанов.

Но решението да се действа чрез ликвидна подкрепа беше взето още в БНБ.

Не става дума за ликвидната подкрепа, а за решението да не се използва банковата криза за политически цели – било то за удължаване живота на кабинета Орешарски, или за атака срещу БСП и ДПС в предизборната кампания. Кой какво е казал на срещата в БНБ ще стане ясно, когато се поиска достъп до информация в институцията БНБ по правилата, които я регулират.

Но ГЕРБ участваше и на срещите в БНБ.

Сигурно, но там не се обсъжда кой какво ще прави политически, кой какво ще говори пред избирателите. Още веднъж – разликата във форматите е очевидна. Искров не искаше да поеме никаква отговорност. И БНБ не пое никаква отговорност.

Точно така. Не е ли важно това обществото да види това нежелание за поемане на отговорност посредством стенограмата?

Позициите на участниците в консултациите в БНБ станаха ясни веднага, включително от публичната декларация след консултациите при президента. В тази декларация нищо не беше скрито, освен това, че е имало заплаха за цялата банкова система, за да не се създаде паника. При днешното разсекретяване паника и страх не може да се създаде, но може напълно да се унищожи формат, който е работил в продължение на 20 години и може още да работи. Оттук нататък, ако не се приемат ясни предварителни правила – край, този формат няма повече да работи, защото вече във всеки един момент ще може да се разсекретяват стенограми от подобни консултации. Това е голяма загуба за българската демокрация.

А по какъв начин обществото да се информира как са действали тогава институциите?

Трябва да се установят предварително някакъв вид правила. Например да се каже, че стенограмите от консултациите при президента могат да бъдат публикувани след 3, 5 или 7 години. Може да се прецени кой е най-подходящият период.

Но ние имаме закон, според който всеки един документ, който произвеждат държавните институции, освен ако не е защитена от закона тайна, е публичен. Такива са правилата и според тях в момента функционират всички власти.

Това важи за управленските решения. Още веднъж подчертавам, че на консултациите при президента не се взимат управленски решения.

Но всяка институция може да намери аргумент, че прозрачността ще й пречи на определени процеси.

Сигурно, но аз не говоря за всяка институция, дори не говоря за всички решения и обсъждания при президента, а за един конкретен формат.

Защо смятате, че осветляването на разговорите между политиците разваля сделките и договорките между тях по време на подобни консултации?

Това не е сделка или договореност, това е постигнато съгласие да не използват в предизборната си кампания темата за банковата нестабилност. Това е нещо, от което опозицията губи, но въпреки това се договаря да го направи.

На мен не ми се изясни как обществото да си състави мнение за тази криза, ако всички документи от този период се осветлят чак след години, когато публикуването им няма да има никакъв особен смисъл и когато политиците, които би трябвало да понесат отговорност, вече са сменени.

Много документи са публикувани веднага. Журналистите търсят отговорност и от банкерите, и от политиците от юни 2014-та непрекъснато до днес. Но не от всички, които трябва да я носят. Спомняте ли си каква роля играеше ДАНС в тези събития? Защо журналистите не търсят отговорност от министър-председателя или от министъра на вътрешните работи? Беше съставена парламентарна комисия – намери ли тя кой е отговорен? Стенограмата едва ли може да добави нещо ново в тази посока.

Напротив – показва ни как мислят и как действат политиците от наше име и за наша сметка, когато управляват.

Вие можете ли да си представите идеологически ангажирано или идейно вдъхновено да се коментира въпросът за банковата стабилност? Става дума всяка партия да направи отстъпка и да се ангажира с решение, което не й е изгодно. И то наистина в името на обществения интерес. Сигурна съм, че колегите ми политолози по този начин оценяват консултациите.

Проблемът е, че в тази страшна ситуация е имало политици и финансисти, които са предлагали безразсъдни действия като обявяването на банкова ваканция.

Никой не е бил готов за обявяване на банкова ваканция. Нека още веднъж да го повторя. Винаги се обсъжда най-лошият сценарий, който е хаосът. Това беше банковата ваканция. Опцията, която всички отхвърлиха.

Но финансистът Емил Хърсев, за който се твърди, че е присъствал на разговорите в БНБ, и днес (в понеделник, 12 юни 2017 г., б. р.) в своя публикация защитава, че това е била "задължителна предпазна мярка", която е трябвало да бъде взета?

Той не е бил на консултациите при президента. Казах ви, че там се обсъждаха политически решения.

Моята теза е, че стенограмата е форма на контрол върху хората на управленски постове, защото, както се вижда, е имало шанс, макар и малък, да вземат пагубно за българската държава и общество решение.

Нямаше никакъв шанс да вземат такова решение. Банковата ваканция никога не е била приемлива опция.

А какво ще кажете за всички призиви в стенограмата на шефа на БНБ Иван Искров за банка да се говори "или добро, или нищо"?

Пределно ясно е, че коментарите, отнасящи се до медиите, целят да се постигне съгласие в предстоящата предизборна кампания управляващи и опозиция да не спекулират с банковата тема.

Същият беше принципът и по време на банковата проверка през 2016 г. - управляващи и опозиция не се критикуваха по тази тема и дори дума не обелиха по нея. Критиките дойдоха отвън – от ЕК и МВФ. Не казвам, че трябва да си сриваме банковата система със спекулации, но не губи ли обществото от това, че няма демократичен контрол върху банковия надзор в БНБ, който все пак допусна грешка за 5-6 млрд. лв.?

Доколкото си спомням, на консултациите от 14 юли 2014 г. всички обсъждаха оставката на Искров, но това са моите спомени. Впоследствие, при избора на новия гуверньор в парламента много се обсъждаше какъв трябва да е неговият екип и дали да останат Калин Христов и Димитър Костов като подуправители, доколкото те преди това работиха в екипа на Искров.

А това, че те останаха и че ръководството на БНБ не се подмени изцяло, на какво е симптом?

Предполагам преди всичко е симптом, че се търси приемственост. На второ място симптом, че оценката за ролята на тези хора е позитивна, че те са действали конструктивно и отговорно.

Ние не отричаме, че Калин Христов е безспорен професионалист, но тук говорим за това какви знаци се дават на обществото?

Вярно е, че прозрачността е свързана с отчетността и отговорността. Въпросът е за кое и колко може да се търси отговорност. Но в ситуацията от юни 2014 г. очевадна е отговорността на правителството, очевадна беше безпомощността на гуверньора на БНБ.

А защо на запад си подават оставките, когато стане провал, независимо от директната лична отговорност?

Кой ви го е казал това?

Виждали сме такива примери.

Виждали сме и обратните. Всяка една ситуация е уникална.

Тоест не бихте подкрепили този автоматизъм, който го има в някои западни общества, че когато се допусне провал в някаква институция, ръководството си отива вкупом като акт на поемане на отговорност? Например, до момента БНБ не е поела отговорност за случилото се с КТБ нито институционално, нито лично. Има претендирана наказателна отговорност на двама подуправители и служител на банков надзор от прокуратурата, но БНБ сама по себе си не е поела отговорност.

С какво оставките на управителния съвет на БНБ и на финансовия министър в разгара на кризата щяха да помогнат? Кризата само щеше да ескалира. Те бяха обсъждани, това се вижда и без да се чете стенограмата. Защото е пределно ясно, че другата отговорност може да бъде поета тогава, когато са проследени реалните пари. Те проследени ли бяха? Не.

Напротив – има няколко официални доклада – на парламентарната комисия, на синдиците, на международната разследваща компания "Аликс партньрс", които казват, че реалните пари са изнесени от Цветан Василев. Това е заключението на тези доклади.

Тези пари няма как да преминат по законен път. Има компании, които проследяват тези пари и ги връщат. Такава компания не беше наета.

Беше наета компания, която ги проследи, но не ги върна - "Аликс партнърс".

Тя не ги е проследила по начин, по който да могат да бъдат върнати. Няма пари в банкова система, които са източени по такъв начин, по който да не могат да бъдат върнати. В този случай парите можеха да бъдат върнати и президентът многократно го е казвал.

Що се отнася до стенограмата, аз съм напълно убедена, че всичко, което се коментира около нея, е само един шум, чрез който се прикриват истински важните факти. Системното решение за България е ясно - да влезем в еврозоната.

Искате да кажете – да пренесем властта на друго ниво, за да се оправим.

Не, нямам това предвид. Влизането в еврозоната предполага много неща, които ние сами трябва да направим със себе си, а не да пренесем властта на друго ниво. Това ще разреши организационните ни проблеми и проблемите с отговорността и с отчетността.

А как ние в България да си решаваме институционалните проблеми?

Очевидно единственият начин да ги решаваме е като се стремим да отговорим на някакви критерии – на практика това най-лесно става чрез европейските институции. За съжаление, не съм видяла друг ефективен начин за реформи в България. Това, което виждам, е, че дори и ангажирането ни с европейските правила не винаги е ефективно. През изминалите 25 години май няма много вътрешни стимули и ориентири за позитивни реформи.

Значи тази криза на доверие към политиката, която съществува у нас, със стенограми според вас не може да се разреши. Как тогава да я преодолеем?

Кризите на доверие в политиката се преодоляват винаги чрез нещо ново. Било то нова личност в рамките на стара партия, нова програма в рамките на стара партия, нова партия в рамките на старата система, нова институция. Например, най-голямата криза на доверие във френската политика е преодоляна чрез въвеждането на полупрезидентския режим. Прекият избор за президент във Франция се оказа, че работи, че обновява френската партийна система до днес. Една от крилатите фрази през последната година в Европа е, че популизмът не е болест, а лекарство. Виждате, че партии като "Пет звезди" в Италия, Партията на независимостта в Обединеното кралство, Партията на свободата в Холандия губят подкрепа, защото са изпълни ролята си, стимулирали са някакъв вид обновление и съответно вече хората не залитат по крайни и екстравагантни тези. Българската политика е минавала през фалшиви и истински обновления и избирателите вече са се научили, че не всеки нов политик носи обновление, че не всяка нова партия носи обновление, не всеки нов лидер носи обновление. Но въпреки това обновлението е единственият начин, по който може да се преодолее кризата на доверието.

Още по темата
Още от Интервюта