Разтурянето на превзетата държава II

В първите дни на 2017 г. написахме кратък материал, чиято основна теза беше, че най-голямото предизвикателство през новата година ще бъде разтурянето на олигополния пазар на завладяване на институциите в държавата. Непосредствено преди изборите публикувахме и анализа "Отстъплението на демокрацията в България", където ясно изложихме както основните устои на т. нар. "задкулисие", така и възможните стъпки за неговото демонтиране. Днес, само няколко дни след проведените избори, в които подкрепата на хората се консолидира в двете основни партии, поводите за оптимизъм не са много. Въпреки това, някои наблюдения за важни:

1. Кампанията спрямо раздробеното "дясно" беше паническа - трите безплатни книжки на в-к "Телеграф" показаха много ясно къде е основният страх на статуквото. При все, че имаше най-различни политически играчи, големият фокус на анонимките попадна върху тези, които говориха за съдебна реформа с конкретика и искаха да ограничат прокурорската република. Същата паника се видя и в активирането на познати панаирни журналисти и политици при посещението на румънския антикорупционен прокурор;


2. Националисти и популисти получиха по-ниски резултати от очакваното - въпреки засилената кампания в последните седмици, в т.ч. по границата (да се помпат страховете) и на бензиностанциите (да се помпат джобовете), хората по-скоро се отдръпнаха. Този път политическите пиари пресолиха манджата. Концентрирането на гласовете в двете основни партии нормално се отчита като положително от тях, но носи и своите рискове;


3. Представителността в новия парламент е относително ниска - това дава измамен комфорт на тези вътре, но и (осъзнат или не) потенциал на тези отвън. Измамният комфорт в парламента идва от това, че коалицията е лесна и очевидна, но минава през разговор с Волен Сидеров. Почти не се вижда вариант последното да бъде изиграно достатъчно умело, така че да не се зададе нов 14-ти юни. По-ниската представителност повишава и риска от протести с по-ясен политически контекст. Най-лошият сценарий за статуквото е нова нощ на белия автобус, с непредставени политически лидери сред гражданите;


4. В дните след изборите се активираха множество институции по модел, който силно напомня на събития и поведенчески модели от 2013 година:

• Комисията за защита на конкуренцията побърза да обяви, че картел при горивата няма. В същото време, след усилия на двама (сега непредставени) депутати, се доказа, че има изключително голяма концентрация по отношение собствеността на данъчните складове за горива. Докато последното е истински интересната тема, КЗК реши да затвори един неудобен казус в удобен политически момент;

• Едно решение на КЕВР доведе до протести, които върнаха някои стари и позабравени лица, както и дадоха почва за висока активност от страна на омбудсмана през последните дни. Омбудсманът, обаче, упорито влиза в рамките на другите институционално посочени и удобни за властта граждански защитници (в случая - на работещите хора) - синдикатите;

• Прокуратурата подгони министри от служебния кабинет. Особено интересен е казусът с икономическия министър, който предприе смяна в управлението на държавно дружество, в което имат интереси както местни "политици-предприемачи", така и чужда компания. Този министър беше записан (най-вероятно от свои служители), моментално атакуван от предходния министър и медийно осъден от говорителката на прокуратурата.

Това са само някой от примерите за конкретни действия от последните дни, които показват, както интересни и познати връзки между определени институции, така и желание някои неудобни теми да се затворят и определени лица да се активират на фона на предстоящо "вряскане" на непредставените. Всичко това се случва на фона на служебно правителство, което има различен профил от тези през 2013 и 2014 г. Докато предходните две такива правителства бяха по-тихи, не генерираха скандали и провеждаха политики към ограничаване на рисковете[1], това служебно правителство има известен популистки профил и успя да генерира скандал с една непривична законодателна инициатива.

Можем да обобщим, че последните седмици, макар и да не дават много поводи за оптимизъм, потвърждават направените наблюдения за отстъплението на демокрацията у нас, видимите зависимости между определени институции, медии и кроникапиталисти. Това, което често се пропуска, е, че олигополният пазар на завладяващите всъщност е изключително нестабилна структура. Т. нар. задкулисие днес е точно толкова стабилно, колкото Цветан Василев беше банкер на годината през 2013 г. за "ефективна политика и устойчиво присъствие на пазара". Специалният надзор за този парламент е много вероятен.

[1] Например наредбата на служебния финансовия министър от 2013 г., която целеше да намали дела на парите на държавните компании в КТБ.

*Анализът е публикуван на сайта на Института за пазарна икономика.