Ти си това, което четеш

Речта на Юнкер: Духа ли отново вятърът в платната на Европа или това са само "федералистки фантазии"?

Председателят на ЕК предложи реформи, които да опростят управлението на ЕС и да засилят интеграцията
12:18 | 14 септември 2017 | 1 коментар

Жан-Клод Юнкер

Високопарният език е основна черта на речите на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Неговото трето слово за състоянието на Съюза не бе по-различно, но този път амбицията му може да помогне за успокояване на напрежението между новите и старите страни членки, коментира в четвъртък германската агенция ДПА – една от многото европейски медии, които днес анализират основните моменти в речта и шансовете на изложените от Юнкер идеи.

"Вятърът отново духа в платната на Европа". Това бе посланието на председателя на Европейската комисия към пълната зала на Европейския парламент. След като оглави ЕК преди три години, Юнкер бе принуден незабавно да превключи на режим "управление на кризи": гръцката финансова криза, бежанската криза от 2015 г. и решението на Великобритания да напусне блока станаха повод Брюксел и европейските столици да потънат в дълбок размисъл.
 

Мнозина започнаха да се питат дали съюзът ще се запази. Затова тазгодишната реч бе отлична възможност за Юнкер да изложи една по-положителна и по-малко мрачна визия за бъдещето на ЕС, отбелязва ДПА.
 

А и беше високопарна. Юнкер призова всички страни членки на ЕС да въведат еврото и за европейска версия на Международния валутен фонд. Той каза още, че възнамерява да предложи да бъдат проверявани всички чуждестранни инвестиции, идващи вън от съюза.
"И в добро, и в лошо, никога не съм губил моята любов към Европа", каза Юнкер в една реч, изпълнена с патос.
 

Засега обаче изглежда неясно дали на любовта на Юнкер ще бъде отвърнато с взаимност.
 

Присъдата на Петер Клепе: "Има много федералистки фантазии."
 

Цитираният от ДПА Петер Клепе е директор на брюкселския офис на мозъчния тръст "Отворена Европа".
 

"Речта не отчете какво се случва в много страни", казва той, правейки уговорката, че макар много хора да не са непременно антиевропейски настроени, те чувстват, че "блокът има прекомерни амбиции и трябва да бъде по-скромен".
 

Въпреки че Юнкер не спомена поименно Китай, планираната от него мярка може да е отговор на общите безпокойства в Германия, Франция и Италия, че китайските инвестиции в Европа правят тези в обратна посока да изглеждат нищожни.
 

Трите страни бързо аплодираха плановете на Юнкер:
 

"Предложенията на Европейската комисия предпазват честната конкуренция в ЕС и също осигуряват по-добра защита срещу придобивания на компании, които не отговарят на пазарните правила", каза в изявление германският министър на икономиката Бригите Циприс. "Необходимо е да попречим на други държави да извлекат предимство от нашата откритост, за да прокарат своите индустриални интереси", продължи тя.
 

За френския министър на икономиката Брюно Льо Мер това предложение е само началото.
Планът е "важна първа стъпка в посока по-честна конкуренция и еднакви условия на глобално равнище", каза той в изявление.
 

Клепе обаче предупреждава срещу този вид "протекционистки" подход и смята, че "страните, които искат да инвестират в Европа, трябва да бъдат посрещани с добре дошли, а не ограничавани".
 

"Трябва да обръщаме внимание на интересите на европейските потребители, а не само на износителите - и това означава да осигурим възможно най-голяма конкуренция и избор", аргументира се той пред ДПА.
 

Призивът на Юнкер в крайна сметка всички страни от ЕС да се присъединят към еврозоната бе отхвърлен от високопоставени представители на християндемократическия блок на германския канцлер Ангела Меркел, както у дома, така и в Страсбург.
 

Маркус Фербер, заместник-председател на комисията на Европейския парламент по икономическите и паричните въпроси, предупреди, че "присъединяването не трябва да бъде налагано с политическо решение".
 

"Примерът на Гърция показа какво може да се случи, когато икономическите реалности биват пренебрегвани заради политическо престараване и присъединяването към еврозоната получава лекомислено зелена светлина", отбеляза той.
 

Маркус Зьодер, министърът на финансите на германската провинция Бавария, отиде още по-далеч:
 

"Това е погрешното предложение в погрешния момент", каза той пред германския вестник "Велт", допълвайки, че идеята България и Румъния да станат част от еврозоната е абсурдна.
 

Обръщане към Централна и Източна Европа

 

Но докато някои отхвърлят речта на Юнкер като нереалистична реторика, други виждат в нея обръщане към Централна и Източна Европа във време на напрежение между Брюксел, от една страна, и Варшава, Будапеща и Прага, от друга, за това как да бъде прилагано законодателството на ЕС.
 

"Той говореше срещу една диференцирана и на много скорости Европа, която изглежда е тенденция в европейски столици", казва пред ДПА Даниела Шварцер, директорът на изследователския институт към Германския съвет за външни отношения.
 

"В много столици диференциацията изглежда бързо решение на проблемите. Намирам за интересно, че (Юнкер) се обяви доста силно срещу нея, но не само на концептуално равнище, фактически той каза какво трябва да се случи", отбелязва Шварцер, визирайки призива му Хърватия, Румъния и България да бъдат включени в Шенгенското пространство и да бъде разширена еврозоната.
 

Така че макар да изглежда малко вероятно ЕС да е готов да "опъне корабните платна" и да започне амбициозни интеграционни проекти, речта на Юнкер може да е помогнала за възстановяване на усещането за единство и обща цел.

 

Засилване на интеграцията

 

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер използва годишната си реч за състоянието на съюза, за да предложи серия от реформи на ЕС, целящи преди всичко засилване на интеграцията и избягването на "Европа на две скорости", коментира британският в. "Индипендънт".

 

Изданието акцентира и върху думите на Юнкер, че България и Румъния трябва да се присъединят незабавно към шенгенското пространство за свободно движение в ЕС.

 

Освен разширяването на Шенген, Юнкер предложи и действия, които да насърчат всички членове на ЕС да приемат еврото. За тази цел трябва да бъде създадена програма, която да осигури технически и финансова помощ на желаещите.

 

Части от шенгенското споразумение обаче бяха временно отменени през последните години. Някои страни върнаха временно контрола по границите, с цел справяне с миграционната криза, отбелязва в. "Индипендънт", цитиран от БТА.

 

Друга важна реформа, предложена в речта на Юнкер, беше сливането на позициите на председателя на Европейската комисия и Европейския съвет. Според Юнкер "Европа ще е по-лесна за разбиране, ако на кормилото на кораба има само един капитан", посочва изданието, но предупреждава, че такова предложение ще срещне съпротивата на някои страни членки, които смятат председателя на Съвета за представител на техните интереси срещу тези на Комисията.

 

Годишната реч на Юнкер беше забележимо по-приповдигната от речта му преди година, отбелязва и в. "Гардиън". Това вероятно се дължи на икономическия растеж, надхвърлил този на САЩ, и безработицата, която достигна най-ниското си равнище от девет години насам.

 

Председателят на ЕК настоява, че блокът трябва да се възползва от този момент за въвеждането на реформи, отбелязва изданието. Юнкер иска създаването на европейски отбранителен съюз до 2025 г. и съобщи за създаването на европейска агенция за киберсигурност, но отхвърли възможността за присъединяване на Турция към ЕС в обозримото бъдеще, подчертава изданието.

 

Сложността на ЕС е пословична

 

Плановете на Юнкер за опростяване на сложната управленска структура на ЕС са вероятно най-дръзкото предложение в речта му пред Европейския парламент - може на теория да премахнат заеманата от самия него длъжност в полза на Доналд Туск, пише в. "Ню Йорк таймс".

 

Сложността на ЕС е пословична. Наличието на множество институции без единен лидер кара мнозина да се чудят кой е начело - или да спекулират, че Германия, най-голямата икономика в ЕС, всъщност ръководи нещата, отбелязва американското издание.

 

Сегашната структура на блока, която отразява постепенната му еволюция, допринася за това, което изследователите наричат "дефицит на демокрация" - чувството, че чиновниците и структурите в Брюксел не отговарят пред обикновените хора, подчертава в. "Ню Йорк таймс". Юнкер изглежда обръщаше внимание на тази критика, когато предложи ЕК и Европейският съвет да имат един лидер.

 

ЕС се възстановява от остри кризи

 

Насоченият към бъдещето поглед на Юнкер отразяваше до голяма степен поне частичното възстановяване от няколко остри кризи - включително миграцията от Близкия изток и Африка, решението на Великобритания да напусне блока и възхода на крайнодесните сили, пише американското издание.

 

От особено значение е съобщението, че ЕС скоро ще започне обхватни търговски преговори с Австралия и Нова Зеландия, подчертава в. "Ню Йорк таймс".

 

Те може да се конкурират с британските усилия за сключване на търговски споразумения с партньорите си от Общността на нациите, към които Лондон се стреми, докато се подготвя да напусне ЕС.

 

Забележката на Юнкер, че Европа трябва да направи повече за защита на стратегически сектори като отбраната, е де факто отговор на призивите на Германия, Франция и Италия да се попречи на китайски компании да придобиват европейски технологии, отбелязва изданието.

Още по темата
Още от Европа